Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.
Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво, когато всеки губи дух и теб в това вини;
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват, но вслушваш се и във съмнението отстрани;
Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш или, клеветен, не си служиш сам със клевети или пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш, но не умуваш и не се държиш надменно ти;
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата, ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел, ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата, и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;
ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят пред теб изречени от тебе искрени слова или, видял труда на цял живот да се събаря, наново го издигнеш с похабени сечива;
Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло да сложиш само на едно завъртане на зар, и да загубиш до игла, и да започнеш отначало без всякакво оплакване, с предишния си жар;
ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш на твойта цел да служат дълго и след своя край и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили и само Волята повтаря: "Ще държиш докрай!"
Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш, или дружиш с царе, оставайки народен син, ако ни враг, нито приятел някога те уязвява и всички те зачитат, но свръхмяра - ни един;
ако в минутката летяща безвъзвратно ти умееш със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой, Земята твоя е - ти всичко ценно в нея ще владееш и нещо повече - Човек ще бъдеш, сине мой!
*************************** друг превод:
*********** AKO... Ръдиард Киплинг
превод: Стоян Медникаров
Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха – зъл предател – еднакво със Триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани – и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Красиво, мъдро, вълнуващо!!!... Оставам без думи, защото не бих могла да коментирам и изразя по-добре това, което е казано по един великолепен начин в избраните от теб творби.
В момента ме сварваш неподготвена и ще мисля кой вдъхновяващ текст мога да сложа тук, редом до тези прекрасни произведения.
Стеф, щастлива съм, че се запознах с теб лично, та макар и онлайн! :)
Най-много ми допада втория превод на стихотворението "Ако...". Авторът сякаш е намерил най-точните думи и въздействието, според мен, е най-силно при него :)
Едно от най-хубавите неща, които съм чела в интернет, е прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес. .....................................................................................
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.
Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.
Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.
Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.
Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.
Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
queen_blunder, линкът от последния пост не работи... Какво е е публикувано там? Прощалното писмо на Маркес направо ми спря дъха! Толкова простички, и същевременно толкова важни истини е споделил с нас!
Ако можеш да запазиш разума си, когато всички около теб са го загубили и те обвиняват затова. Ако можеш да повярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб и да приемеш тяхното съмнение. Ако можеш да чакаш, без това да те изморява, и лъган да не се занимаваш с лъжи, и мразен да не се поддаваш на омраза като в същото време, нито да изглеждаш много добре, нито да говориш твърде мъдро.
Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел. Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата и да се отнасяш към тези две измами безразлично. Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл изопачена от мошеници и да направиш от нея капан за глупци. Или да наблюдаваш нещата, на които си давал живот, и сломен, и унижен да ги изграждаш с износени инструменти.
Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”, и губейки да започнеш отново, от самото начало и никога да не прошепнеш дума за твоята загуба; И ако можеш да усилиш твоето сърце, нерви и мускули за да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване и така да задържиш, когато нищо не е останало в теб, освен Волята която им заповядва: Дръж се !
Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си, да живееш с царе и да не губиш връзката си с обикновените хора Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят Ако всеки разчита на теб, но не твърде много. Ако можеш да запълниш непримиримата минута със 60 струващи си секунди сдържаност - твоя е Земята и всичко което е в нея и което е повече - ти ще бъдеш Човек, сине мой!
-----------
АКО Ако запазиш ум,щом полудяват околните и теб винят; повярваш ли, когато се надяват, с невярата си да те заразят; ако търпението си запазиш и на лъжата не отвръщаш ти, ако откажеш да намразиш, без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш и мисленето не превърнеш в цел, и пред триумф и крах ти се изправяш еднакво ведър и еднакво смел; и казаното чуеш изкривено от зли уста,без да се разгневиш, и видиш делото си разрушено и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло и загубата твърдо понесеш, и после пак започнеш отначало, без нито дума ти да споменеш; ако сърце и мускули и жили напрегнеш ти дори и след смъртта и пак във себе си намериш сили на наредиш:"Преследвайте целта!", и съхраниш духа си сред тълпите, а скромността си в кралския палат, ако ни брат,ни враг не нарани те и ако с мярка всички те ценят: ако секунди ти не пропилееш в мига ти безпощадно бързотек, благата земни, сине, ще владееш и нещо повече ще си Човек!
Еха, каква чудесна колекция от преводи на стихотворението "Ако" се получава тук! :) Всеки превод внася нещо ново в съдържанието му, то е като нов прочит на стихотворението.
Майка Тереза
Понякога хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им прощавай!
Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!
Ако успяваш в живота, ще сполучиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки това, успявай!
Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от другите -
Въпреки това, бъди честен!
Това, което си градил с години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!
Ако намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки това, бъди щастлив!
Доброто, което правиш днес,
Ще бъде забравено утре -
Въпреки това, прави добро!
Ако дадеш на света най-доброто, което имаш,
никога няма да е достатъчно -
Въпреки това, давай най-доброто от себе си!
И сам ще видиш,
Че в крайна сметка
Всичко е между теб и Господ Исус
И никога не е било между теб и хората.
Джон У. Шлатър
Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.
Ръдиард Киплинг (превод - Сидер Флорин)
Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини;
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и във съмнението отстрани;
Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш
или, клеветен, не си служиш сам със клевети
или пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти;
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел,
ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;
ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят
пред теб изречени от тебе искрени слова
или, видял труда на цял живот да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива;
Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно завъртане на зар,
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало
без всякакво оплакване, с предишния си жар;
ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след своя край
и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: "Ще държиш докрай!"
Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш,
или дружиш с царе, оставайки народен син,
ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра - ни един;
ако в минутката летяща безвъзвратно ти умееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е - ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - Човек ще бъдеш, сине мой!
***************************
друг превод:
***********
AKO...
Ръдиард Киплинг
превод: Стоян Медникаров
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
В момента ме сварваш неподготвена и ще мисля кой вдъхновяващ текст мога да сложа тук, редом до тези прекрасни произведения.
Стеф, щастлива съм, че се запознах с теб лично, та макар и онлайн! :)
Ето още един текст, който крие доста истини за възпитанието.
Ето един полезен сайт: Мъдри Мисли
*******************
ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ
Дорис Ло Нолти
Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.
Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”
Имам нещо много вдъхновяващо, но не се сещам как да го публикувам, понеже е слайд шоу - формат pps. Ще помисля малко как да стане.
Едно от най-хубавите неща, които съм чела в интернет, е прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес.
.....................................................................................
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.
Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.
Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.
Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.
Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.
Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Прощалното писмо на Маркес направо ми спря дъха! Толкова простички, и същевременно толкова важни истини е споделил с нас!
Ако можеш да запазиш разума си,
когато всички около теб са го загубили
и те обвиняват затова.
Ако можеш да повярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб
и да приемеш тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
и лъган да не се занимаваш с лъжи,
и мразен да не се поддаваш на омраза
като в същото време,
нито да изглеждаш много добре,
нито да говориш твърде мъдро.
Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар
Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
изопачена от мошеници и да направиш от нея капан за глупци.
Или да наблюдаваш нещата, на които си давал живот,
и сломен, и унижен да ги изграждаш с износени инструменти.
Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,
и губейки да започнеш отново, от самото начало
и никога да не прошепнеш дума за твоята загуба;
И ако можеш да усилиш твоето сърце, нерви и мускули
за да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да задържиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята която им заповядва: Дръж се !
Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,
да живееш с царе и да не губиш връзката си с обикновените хора
Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят
Ако всеки разчита на теб, но не твърде много.
Ако можеш да запълниш непримиримата минута
със 60 струващи си секунди сдържаност -
твоя е Земята и всичко което е в нея
и което е повече - ти ще бъдеш Човек, сине мой!
-----------
АКО
Ако запазиш ум,щом полудяват
околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превърнеш в цел,
и пред триумф и крах ти се
изправяш
еднакво ведър и еднакво смел;
и казаното чуеш изкривено
от зли уста,без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
на наредиш:"Преследвайте целта!",
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат,ни враг не нарани те
и ако с мярка всички те ценят:
ако секунди ти не пропилееш
в мига ти безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече ще си Човек!