Наименованията на учебните предмети
По повод на постинга на Darla-Daisy, и възникналите коментари в тази връзка, искам да споделя какво е мнението ми за преименуването на учебните предмети, което стартира с Новата учебна програма.
Така и не проумях каква е тази тенденция да се прекръстват учебните предмети, като им се дават дълги, многословни и не съвсем точни названия. Ще дам примери.
Природознанието се превърна в Човекът и природата, а Родинознанието в Човекът и обществото. Напълно излишно е, според мен, уточнението, че човекът е в съчетание с обществото или с природата, защото е съвсем ясно, че всички тези знания са пречупени през призмата на човешкото съществуване, ако изобщо това са имали предвид авторите на идеята. В тази връзка един мой ученик, на въпроса ми дали е учил урока по Човекът и обществото, ми отговори, че знае само за човека, но за обществото не е учил :))
Същото е и с Домашния бит и техника, който не му пречи да си бъде Трудово обучение. Предишното наименование Ръчен труд също не беше уместно, защото създаваше обратната асоциация и се задаваха въпроси от рода: "А Крачен труд изучавате ли?
Изобразително изкуство. За децата от начален курс може спокойно да си бъде Рисуване - ние продължаваме така да си го наричаме помежду си, защото ни е твърде сложно да изречем името му.
Физическо възпитание и спорт, както лесно можем да се досетим, можеше да си остане Физкултура, както беше преди.
Другият недостатък на дългите наименования на учебните предмети е, че в документацията, която попълваме всеки божи ден ние, учителите, сме длъжни да ги вписваме изцяло. Което означава, че например за деня, в който си имал 1 час Физическо възпитание и спорт, ти се налага това съчетание от три думи да го напишеш два пъти - веднъж в Дневника на класа и още един път в Материалната книга. А ако ти е и лекторски час, значи трябва да го запишеш и в Книгата за лекторски часове.
Изобщо това чиновническо писане в много документи, в които често пъти се дублира информацията, поне за мен, е един от най-големите недостатъци на професията ни, защото губи ценно време. Да, обаче когато проверяват работата ни, първо гледат дали си изряден пишурка, защото както казва бившата пом. директорка: "Не е важно дали сте си взели урока, важното е дали сте го отразили в документацията".
Така и не проумях каква е тази тенденция да се прекръстват учебните предмети, като им се дават дълги, многословни и не съвсем точни названия. Ще дам примери.
Природознанието се превърна в Човекът и природата, а Родинознанието в Човекът и обществото. Напълно излишно е, според мен, уточнението, че човекът е в съчетание с обществото или с природата, защото е съвсем ясно, че всички тези знания са пречупени през призмата на човешкото съществуване, ако изобщо това са имали предвид авторите на идеята. В тази връзка един мой ученик, на въпроса ми дали е учил урока по Човекът и обществото, ми отговори, че знае само за човека, но за обществото не е учил :))
Същото е и с Домашния бит и техника, който не му пречи да си бъде Трудово обучение. Предишното наименование Ръчен труд също не беше уместно, защото създаваше обратната асоциация и се задаваха въпроси от рода: "А Крачен труд изучавате ли?
Изобразително изкуство. За децата от начален курс може спокойно да си бъде Рисуване - ние продължаваме така да си го наричаме помежду си, защото ни е твърде сложно да изречем името му.
Физическо възпитание и спорт, както лесно можем да се досетим, можеше да си остане Физкултура, както беше преди.
Другият недостатък на дългите наименования на учебните предмети е, че в документацията, която попълваме всеки божи ден ние, учителите, сме длъжни да ги вписваме изцяло. Което означава, че например за деня, в който си имал 1 час Физическо възпитание и спорт, ти се налага това съчетание от три думи да го напишеш два пъти - веднъж в Дневника на класа и още един път в Материалната книга. А ако ти е и лекторски час, значи трябва да го запишеш и в Книгата за лекторски часове.
Изобщо това чиновническо писане в много документи, в които често пъти се дублира информацията, поне за мен, е един от най-големите недостатъци на професията ни, защото губи ценно време. Да, обаче когато проверяват работата ни, първо гледат дали си изряден пишурка, защото както казва бившата пом. директорка: "Не е важно дали сте си взели урока, важното е дали сте го отразили в документацията".
Куини, аз не съм учителка от 12 години, но и сега сънувам как идват инспектори и ме хващат без разпределение, а материалната книга не съм попълвала от месеци.
Друг вариант: да си направите печатчета: десет предмета - десет печатчета с пълни наименования.
(Това с печатчетата май е малко ..., обаче и вариантът пълните наименования да се пишат на ръка е още по-... ).*
* ... - автоцензура.
Shogun, не може с печатчета, също така и с абревиатури не става, защото от 16.04.2003 г.има една НАРЕДБА № 4 за документите за системата на народната просвета, която гласи, че:
"Раздел VI
Общи изисквания към попълването и воденето на документите
Чл. 82. (1) Всички документи, без посочените в чл. 81 (т е. това са Дипломите, свидетелствата и удостоверенията и техните дубликати) , могат да се попълват на ръка със син или черен химикал. Не се допуска изтриване или коригиране с коректор на фабрично отпечатани или вписани с химикал текстове и цифри. Допуснати грешки при попълване на документите се коригират с червен химикал.
(2) При отстраняване на допусната грешка в документите по ал. 1 длъжностното лице, допуснало грешката, с червен химикал задрасква с една хоризонтална черта сгрешения текст (оценка), като вписва в близост верния текст (оценка), фамилията си и полага подписа си, под който се подписва директорът на институцията и се полага кръглият печат на институцията."
Както разбирате, в кошмар също така се превръща всяка грешка - тук не става въпрос само за оценки, защото, както е видно от наредбата, сгрешеното място се задрасква с червен химикал, поправя се, подписват се лицето, допуснало грешката, и директорът и най-накрая се слага печатът на училището. Вероятно се досещате, че една малка грешка след подобна поправка вече започва да личи от самолет, видът на страницата, където това е станало, примерно дневника, изглежда трагично след корекциите.