НИМА РОДИТЕЛИТЕ НЕ СА НА НИВОТО НА УЧИТЕЛИТЕ.....

Кириле, нищо не е загубено тотално! Искам родителите да не бъдат губени като страна от тази пораженческа ситуация. Много добре са вписани думите Ви за родителите.Съгласен съм, но искам да насоча вниманието Ви към едно обвързващо ни разбиране. Разбирането за алиенацията. Тази чуждица звучи на български ето така: ОТЧУЖДЕНИЕ. Трудът е онази общественополезна, градивна активност. В педагогиката трудът е крайъгълен камък за изграждането структурата на личността у подрастващите. Но за нас често целта и най-вече средствата са външно регламентирани.  В производствената дейност трудът е превърнат в стока и като такъв се оценява по законите на пазара. Какво да "произвежда"  (тук тази дума не е удобна, не е коректна) българският учител? Между тези външни регламенти на управляващите, състоянието на гражданското общество (?), демографското състоянието на нацията намерило отражение в съсловията и ежедневието ни, да на ниво от тази гл.т. на нас не ни е останало нищо друго освен да навлизаме в остър конфликт със собствената  ни природа, с плодовете на нашия труд и със себеподобните ни, т.е. помежду си. Това последното е алиенацията, личностите са отчуждени от своя собствен труд. В Българското училище сериозно е подкопана човешката способност за съзидателна и плодотворна работа, в лабиринтите на ежедневито му се движат много нещастни в труда си хора. В такава обстановка учениците, собствените ни деца са неспособни да реализират човешкия си потенциал. За това не можем да виним една учителка. Предлагам да насочим усилията си в преразглеждането на външните регламенти и дори средствата, които получават по често на едно ниво родители, учители, българските граждани.

Кирил, здравей и добре дошъл! Няма по-хубаво нещо от искреността и в тази връзка ти благодаря за постинга, който си публикувал :)

Нямам време да се разпростирам надълго, а иначе бих направила по-подробен коментар. Засега ще се огранича само в следното, като искам да те попитам - смяташ ли, че могат да се правят сравнения между учителите и родителите, както звучи от заглавието? Дали поведението на една учителка, за която мога да допусна, че е възможно за момента да си е изпуснала нервите, ни дава пълно основание да правим някакви обобщения за едните и другите?

Преструктуриране значи преразпределение на материала в рамките на останалите седмици до края на годината, така че всичко или почти всичко да бъде предадено и учебната година да се състои. Това значи намаляване на часовете за упражнения, преговори. Оставяне на материал за самоподготовка вкъщи. Има и няколко часа резерв, които всеки учител си оставя - те също ще се използват. Това преразпределение на часовете трябва да бъде представено и заверено от директора.

В крайна сметка, макар че е нежелателно, може и да се случи детето ви да има два урока в един час. При всички положения ще се учи по-интензивно. 6-7-8 седмици се наваксват трудно. Министърът не показа загриженост по време на стачката, защото беше много зает да отстоява нелепата си поза колко високи и без това са заплатите на учителите и как те имали планове и стратегии да направят образованието приоритет.

Здравейте отново! Благодаря за това, че сте прочели моя постинг! Няма да се впускам в подробни коментари. Но в името на взаимното уважение искам да спомена, че аз съм служител в държавна администрация. И ако наистина е вярно твърдението на "lel", че "личностите са отчуждени от своя собствен труд", то тогава ситуацията е съвсем "изгубена кауза". Но, ако аз в служебните си отношения бях се отнесъл така с мой клиент и бях му отказал информация или некомпетентно го обслужа, веднага ще ми се поискат обяснение и най-малкото щях да пиша отчети и доклади за случилото се. Защото сме длъжни да спазваме Кодекса за поведение на държавният служител, защото елементарното възпитание изисква етично отношение към всички. Отговорността не се измерва с това, което ти лично чувстваш, изпълнявайки служебните си задължения и доколко си ощетен от една или друга система.

Да, така е "imhotep". Аз не отричам преструктурирането, както и няма да коментирам организационната компетентност на учителя. Те са в правото си да организират учебният материал и учебната дейност, според нормативите. Коментарът ми е за неуважителното отношение към родителите. Госпожа класният ръководител нито веднъж не пречупи своята гордост, не се изправи до нас и да каже твърдо и уверено това, което ни е разделило във времето. Ние винаги сме готови на положителен и ползотворен контакт с всеки учител. Така и съм възпитавал детето си - уважение и искрена обич към неговите Учители!

Доброжелателното ОТНОШЕНИЕ към деца и към родители е задължително - особено днес - в поведението на уважаващ себе си и каузата на стачката учител. Ако сега обтегнем отношенията помежду си - наливаме вода в мелницата тъкмо на ония, които държат българите да продължават да стоят разделени и озъбени един срещу друг...

Да не забравяме веруюто -
Един ВЕДЪР учител струва повече от сто други!

Не е толкова трудно да преодолееш враждебността си и да не я изливаш на нищо незаслужилите хора, изпратили децата си да ги УЧИШ.
На всичко. Включително и на себевладеене, отричане от егото си, разбиране, разбиране и пак разбиране!

Мисля, че за това става дума в постинга на Кирил.

Ще си позволя да цитирам "queen_blunder" :
 "За да настъпи промяната към по-добро са нужни не конфронтации, а желанието на всички, които се вълнуват от проблемите в българското образование, да погледнат в една посока, да търсят пътища за единни действия, основани на доверие и разбирателство."
Дано тези думи ни дадат увереност, че диалога родител-учител не е изгубен в сегашното "време разделно".
Благодаря на Кирил за смелостта да сподели като родител и то на територия, която се смята за капсулирана по определени теми.

            Здравейте Кирил ! Напълно съм съгласна с оценката Ви относно поведението на колежката на въпросната родителска среща. Всеки работник или служител, независимо от заеманата длъжност не трябва да проявява личните си емоции (специално отрицателните ) в отношенията с кръга от хора, с които контактува  на работното си място. Това е правило от неписан етичен кодекс за служебните взаимоотношения. Правилно е, че не искате да повярвате, че тотално е загубена каузата за етични и морални отношения, както и за консенсус и диалог между учители и родители!!!! Не може да се направи обобщение за цялата учителска общност, съдейки само по отношението и поведението на един единствен учител.Предполагам, че много от нас поне един път в живота си са се сблъсквали с надменното или пък не дотам любезно отношение на служители от публичнaта администрация.( Радвам се, че Вие не сте от тях. ) Но от това не следва, че всички останали не изпълняват достойно служебните си задължения. Съжалявам,че и на вас се е случило да се сблъскате с неетичното отношение на служител от друга сфера.С поздрав !

Отношенията родители<>класен р-л и родители<>учител са сложно нещо. От една страна се очаква на родителска среща да се мъмрят деца, да се искат пари, от което родителите са предварително настроени негативно. Сякаш похвалите не се запечатват в съзнанието така, както оплакванията. От друга страна, учителят мизерства и е демотивиран да се грижи за децата, да създава интерес, да развива способностите им в желаната от тях насока. Такива неудовлетворени и смачкани учители предпочитат да избягва диалог с родителите, да се държат или прекалено безхаберно, или прекалено рязко и високомерно. И да ги порицаваме, да казваме, че е лоша практика, да се отричаме от тях, при тези социално-икономически условия и непрекъснати недомислени, необсъдени, преписани 1:1 отвън реформи, такива учители  ще стават все повече и повече. В крайна сметка, каквото обществото, такива и учителите. В известен смисъл тая колежка е спокойна за работното си място, защото сигурно няма и никаква конкуренция за него.

Имхо, може и да си мрачно-прав, но никога не съм приемала за нашата работа максими от сорта:
"За толкоз пари - толкоз работа!"
Този лозунг просто не е приложим в образованието.
Ако не ти отърва и не можеш да се справяш с чувствата си - сменяй работата, но не трови хората!
Особено децата!

шантава работа са родителските срещи. нищо не им харесвам - нито формата, нито съдържанието. ако има начин да разделите комуникацията в този овехтял канал на две май на всички ще е по-лесно:
а) в индивидуален и по пощата и в отделни срещи в приемното ви време - мъмренето на децата и предлагането на родителите да се включат в деятелност с пари или с принос в натура (втората опция се подценява хронично и така губите родителите, които не могат обезателно да извадят кеш, но биха отделили време и сили, вместо да се подтискат, че нямат средства като останалите)
б) в колективен - планове за решаване на кризи (като сегашната) или за преглед на бъдещи перспективи - тогава обаче е важно класът да е някаква мини общност, а не случаен сбор.
Специално тези срещи - с преструктурирането - беше редна да се правят по випуски - да се откриват от дирактора и  на преподавателите да беше дадена възможност да обяснят по техния предмет как ще стане наваксването. Във вехтия формат - самият класен се чувства некомфортно да обяснява преструктурирането на колегите си. И най-вече - чувства се самотен.  Той е от едната страна а от другата - 20-30 родители. По много причини учителите възприемат двете страни като противопоставени.

То винаги човек като генерализира цялото учителство, се получават изкривявания. В никакъв случай не искам да кажа - всички колеги са такива, и да се мъча да ги оправдая. Всичко може да се реализира по един по-различен, по-модерен, по-евтин ако щете, много по-добър начин във виртуалното пространство. Само ме е страх, че човешкият капитал си отива от системата.

Наистина, всички учители не са народни будители по призвание, и между тях има "чиновници" в най-лошия смисъл. Както и във всяка професия, и сред тях се срещат случайни хора, попаднали в нея по недоразумение. В частната сфера, където работя, случайните хора ги отхвърля самата система: ако не издържаш на стрес, или не си любезен, центробежната сила те отнася, но в училищата няма как това да стане  толкова лесно.

Здравейте, Кирил! Безкрайно се радвам, че има родители като Вас! Искам да Ви благодаря за начина, по който възпитавате децата си, защото утре те ща станат достойни хора с активна гражданска позиция като Вас. А нали точно от това има нужда обществото ни и към това са насочени нашите общи усилия- на родители и учители?!Освен това аз винаги съм смятала, че възпитавайки у детето си уважение към другите , то ще се научи да уважава и родителите си, а и себе си. И сега искам да споделя с Вас още нещо.Преди ден посетихме нашия бивш личен лекар във връзка с така нашумялата в момента имунизация на младежите против паротит (заушка). Понеже синът ми е в такава възраст, а в имунизационния паспорт не е отразено нищо, ние искахме да се уверим дали му е правена, когато е трябвало , молейки господин доктора да провери в тяхната документация. Трудно ми е да Ви опиша огорчението си от неговото отношение - той буквално ни изхвърли с думите, че гарантира ,че била правена, нямало какво да проверява, обаче да сме му направели отново, защото онези били некачествени. Обърнахте внимание, предполагам, че това е бившия личен лекар, при който сме били по времето, когато е трябвало да се направи ваксината, но вече сме го сменили. Вероятно се е почувствал засегнат от това ,но добре възпитаният човек и лекарят по призвание не биха постъпили така. Въпреки че се чувствам лично засегната, много огорчена и силно разгневена, защото става дума за здравето на детето ми , към което такова отношение аз намирам не само за безотговорно, а за престъпно дори, мисля че нямам право да пренасям тези чувства към всички други в лекарската гилдия, защото имам надеждата, че повечето от тях са професионалисти,спазват лекарската етика и са преди всичко Човеци! Надявам се правилно да сте ме разбрали!

Съвсем правилно Ви разбрах, госпожо Иванова. И съм убеден, че моят случай е изключение. Просто хората са много - човеците са малко. Но аз ще рискувам да не споделя с детето си това, което преживях и ще продължа да поддържам у него чувства на добронамереност и уважение. Нека да не намесваме децата в политики, идеологии и конфронтации. Благодаря.

 Здравейте, Кирил! Радвам се да Ви видя отново тук. Преди време аз писах това,"че ако родителите не са малоумни, крайно време е да разберат за какво иде реч". И имах предвид точно отношението, за Което Вие говорите в момента - отношението на съзнателния, отговорен родител, на който всяко нещо, свързано с възпитанието и образованието на детето му е от първостепенна важност. Това имах предвид и като писах, че родители и учители трябва да се обединят и да променят отвътре некачествената система, защото никой друг не е по-заинтересован от тях. И, че докато не се оформи навсякъде тандема "качествен учител-отговорен родител", нищо няма да се промени. Аз бях на подобна родителска среща, аз самата също съм учител. На Ваше място не бих приела отговора на учителката, бих продължила дискусията, бих въвлякла в нея и другите родители, бих преобърнала троснатия тон на колежката в продуктивен разговор. И бих казала на всички родители: "Не се страхувайте да питате настойчиво учителите, не избягвайте разговорите с тях, споделяйте притесненията и идеите си, търсете партньорство и упорствайте, докато получите видим резултат. Качествения учител не се страхува от подобна родителска позиция, а некачественият не може да издържи на подобно темпо и изисквания и сам ще отпадне от системата." Ако има нещо, в което сме длъжни да въвличаме децата, то това е нашата градивна гражданска позиция и умението да реагират правилно на доброто и на лошото.

В момента по-голяма част от родителите са сковани от страх, да не би въвличането им в подобна ситуация да се отрази върху успеха на децата им. Коментирали сме, споделяли сме, но е насаден точно този страх - от отмъщение. Учителите имат властта да определят бъдещето на учениците си. Не казвам, че е такава практиката. Но за момента всички са се скрили в черупките си и изчакват реакцията на ответната страна. Благодаря за предложенията, трудно ще бъде отново да се върне доверието между родител-учител, трудно ще е отсега нататък разговорите да са искрени и конструктивни. На мен също, защото вече втори ден проверявам подготовката на детето си с прецизност, която не бих ползвал преди този случай. Всеки ден със свито сърце очаквам да ми кажа как е минал денят в училище и да видя ..... бележника. Дано аз да съм сбъркал.

        Здравейте  Кирил, разбирам напълно тревогата Ви като родител, защото и аз съм чувала за някои колеги, които “си го изкарват ”след това на ученици, които им противоречат по някакъв начин и произвеждат от тях мижитурки, неспособни да заявят своята позиция. (Ако тя не  съвпада с тази на учителя. ) Още веднъж ще кажа: Жалко! И искрено се надявам те да са единици.Крайно време е ,всички ние, гражданите на тази държава (независимо дали сме родители или учители ) да се освободим от страха да казваме истината, колкото и неудобна да е тя понякога и да търсим правата си.Ако всеки постъпва по съвест, в държавата ни отново може да настъпи ред. Ако Вие забележите ( или пък детето Ви усети) по- различно отношение , смело говорете с учителката и и го заявете. Бъдете сигурен, че няма да посмее да продължи по същия начин, защото такова поведение имат страхливците ( или хора с комплекси ).

Съжалявам, че не виждам предходното ми изказване по темата, но държа да споделя следното: това е учител, който ние досега боготворяхме. Не пресилвам с терминология. Тя беше изключително лъчезарна, красива и добра. Вечер, когато си разказваме за отминалият ден, детето ми винаги държи първо то да сподели с нас поредното прекрасно изживяване и за пореден път да каже колко добре е изглеждала госпожата, колко усмихната е била.
Може би, синонимно се опитах да извикам въпроса, предизвикан от моето недоумение. Кажете, моля, КАКВО ПОРОДИ ТАЗИ НЕГАТИВНА ПРОМЯНА В УЧИТЕЛИТЕ!!? Какъв бе този незнаен фактор, който направи от тези лъчезарни хора недоволни и уязвими субекти. Защо ниското заплащане /признавам/ и ниският статус на обществено положение, позволиха да се премине границата - човешкото в човека.
На кого е притрябвало философското разслояване на личността, съдейки по съдържанието на труда. Материалното благосъстояние не е критерии за престиж. Дано не отегчавам. Благодаря.

           Кирил, съгласна съм с вашата оценка за ситуацията, в която сте попаднали, но е погрешно да правите такива кардинални обобщения за всички учители. Дори и статистическите агенции правят своите изводи,  след  проучване на достатъчно представителна извадка. Аз лично Ви уверявам, че не съм си променила отношението нито към ученици, нито към родители ( независимо от това, че както всички учители се чувствам неудовлетворена от  действията и бездействието на правителството и синдикатите). Защо тогава, да не направим и точно обратния ( на Вашия ) извод?!

Най-малко съм искал да правя обобщения. Опитах да предизвикам нормална дискусия по очевидно явен факт - промяна в нагласата на учители и родители след стачните действия. Не съдя никого, не налагам мнение. Затова казах: "извиках" и "предизвиках". Обикновен случай с обикновени коментари. По-скоро разсъжденията са на тема :"Какво и защо се промени в учителят след протестните действия?".

 Негативната промяна в учителите идва от хулите, които цялото общество изсипа върху тях и от абсолютно безотговорното отношение на правителстовото и синдикатите. Не може, ако ти съзнателно си вършиш работата, въпреки мизерното заплащане, да не се почувстваш оскърбен от всичко, което се случи по време на стачката и след нея. Защото това беше време, в което лъсна отношението на всички към учителя - като към нещо безполезно, дори вредно за родното общество. А истината е, че много от нас са изгледали по няколко поколения български деца и в много случаи са били по-близо от тях от собствените им родители. Аз като учител искам само едно нещо - да мога да бъда учител до края на живота си, защото обичам работата си, чувствам се на мястото си в нея и не искам да  бъда принудена да мисля всеки ден как да оцелявам, разпъната между безпаричието и безмозъчността на реформите, прокарвани свише. Точно затова учителите не дадоха и мандат за подписване на споразумението - защото това беше опит за стартирането на още един безмозъчен механизъм. Аз всячески търся подкрепата на своите родители и не ги оставям да са безучастни към проблемите на своите деца. Но след стачката искрено се съмнявам, че в цялото това апатично и озлобено общество, водено от безхаберни и безродни политици, има място за моите мечти и надежди като учител.

Негативно отношение имаше и преди стачката. Просто не е било толкова явно. Аз съм на 29.  В моите очи промяната започна още пре 90 те. Когато на образованието масата започна да гледа като на нещо излишно. А от това, което чета, ...

И преди и след...какво значение има, след като факта е налице. Никой няма право да се държи, като разсърдено дете, на което нещо не са му угодили. Разглезените деца си понасят последствията след това, в борбата с живота. Хайде сега всеки, който нещо не му отърва, да скокне, да викне, да запее и да размаха байраците по площадите. На обществото са му необходими зрели хора, неуронващи своя престиж и този на другите.

           След като толкова години наред управляващите упражняваха контрол върху системата ( защото една от функциите им е тази ), защо не приложиха адекватни мерки и реформи за да подобрят функционирането и ? Ако са слепи и не виждат накъде вървят нещата, да си подадат оставки – на тяхно място ще дойдат ( дай Боже) по-компетентни и родолюбиви личности, които милеят за своя народ (който ги е избрал ) и Родина. ( Колкото и клиширано да звучи ). Ние не се държим като разсърдени деца господин Plamen T, a отстояваме правата си на достойни граждани на тази държава, които са накърнени именно от властимащите !

Здравейте,Кирил!По повод Вашия въпрос за негативната промяна в учителите след стачката смятам,че едва ли скоро  ще видите лъчезарни учители. Душите на моите колеги боледуват! За да бъдат излекувани,подкрепете ги,покажете лична съпричастност и загриженост към човека-учител.Може би ще върнете усмивката на класната,ако покажете,че я цените като учител и педагог.Убедена съм,че не заплатата преди стачката е мотивирала да бъде лъчезарна и добра и че не неуспехът на стачните искания е породил дистанцираното и студено отношение. Много колеги са на кръстопът-дали да напуснат сега или има надежда,че в обществото нещо ще се промени.Повярвайте ми,не се държим като "разсърдени деца" ,боли ни от безразличието на хората!