ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ, КОИТО ПИТАТ, “ЗАЩО СТАЧКУВАХА УЧИТЕЛИТЕ?”
Всички Вие бяхте свидетели, а мнозина и участници в дискусията, предизвикана от нашите протестни действия. В част от общестото битуваше разбирането, че стачкуваме “за пари”, за увеличение на заплатите, че искаме немислими суми “на калпак” и всичко това се синтезираше във фразата “Какво искат тези даскали?!”.
Това тълкуване и тази фразеология предизвикаха създаването на този текст, който трябва да даде точен и ясен отговор на въпроса “Защо стачкувахме?”.
Стачкувахме не само за увеличение на заплатите.
Стачкувахме, защото през последните 17 години държавата в лицето на своите институции беше забравила за нас.
Стачкувахме, защото Министерството на образованието и науката 17 години започваше реформата, но досега не я започна истински и не смята да я завърши.
Стачкувахме, не защото сме против реформата, а срещу йезуитското предложение на правителството “Пари срещу реформа”, без последната да бъде сериозно и отговорно обсъдена от всички заинтересувани страни.
Стачкувахме, защото обществото беше прехвърлило върху нашите плещи цялата отговорност за възпитанието и образованието на своите подрастващи и непълнолетни членове, като изискваше от нас всичко онова, от което то бе дезертирало.
Стачкувахме, защото чувстваме отговорност за нашите ученици, които са и наши деца.
Стачкувахме, защото сме отговорни за тяхното бъдеще.
Стачкувахме, защото ни вълнува бъдещето на българското образование.
Стачкувахме, защото това бе последният цивилизован начин да бъдем чути от държавните институции и от обществото.
Стачкувахме, за да защитим човешката и професионалната си чест и достойнство.
Ние не погазихме моралните си принципи и професионална етика.
Ние устояхме на всички опити да бъдем манипулирани, разединени, измамени, заблудени, изкушени от управляващите, не позволихме да бъдем използвани за политически цели от различни партии и организации.
Ние не отстъпихме, не преклонихме глави пред арогантното и високомерно поведение на правителството.
Ние не слязохме на булевардното равнище на някои електронни и печатни медии, които чрез неточни интерпретации, инсинуации и откровени лъжи се опитваха да внушат на обществото, че ние сме едни самозабравили се в своите искания даскали.
Ние направихме своя избор!
Ние бихме камбаната на нашата съвест, защото сме разтревожени и огорчени от безразличието и апатията, с която част от обществото се отнесе към бъдещето на българската нация.
Ние изнесохме един открит урок пред България за достойно гражданско поведение.
Трябва да признаем, че не всички ни чуха, не всички ни разбраха, не всички ни подкрепиха.
Но вярваме, че урокът ще бъде запомнен, осмислен и разбран.
Дали сме победени или победители всеки сам ще реши. Онова, което никой не може да ни отнеме, не може да заличи от съзнанието ни, е усещането за единение, за солидарност, за духовна сила, за вяра във вечните и хуманни принципи и ценности, които ни ръководеха в нашите действия.
След всичко, което изговорихме и направихме през тези шест седмици, които можем да наречем “Есента на нашето недоволство”, всеки един от нас с чиста съвест може да каже “Гордея се, че съм български учител!”.
ОТ СТАЧКУВАЩИТЕ УЧИТЕЛИ ОТ ПГЕА
(БИВШ ТЕХНИКУМ “КИРОВ”) – СОФИЯ
02.11.2007 г.
Нека отсега нататък мислим за грешките, които допуснахме през тези 17 години "детство-юношество" на уж-демокрацията в България! Защото ние вече се намесихме, УЧИТЕЛИ! С нас вече ще се съобразяват! Защото ние започнахме да се самоуважаваме като съсловие! Но трябва да се подготвим за следващата ни стачка още отсега! Нека добре осмислим досегашния си път и да се подготвим за умно излизане от тази ситуация. Ние сме нравствените и духовни победители в тази неравна борба! Но, за да станем и политически победители, не бяхме готови! Трябва да го осъзнаем, ако искаме при следващата стачка да победим и там.
С обич,
Росен Ангелов,
учител от Благоевград
Ева, опитай се да се отдалечиш от днешните си емоции и да погледнеш през тях! Над облаците ИМА слънце! Колкото по-скоро си наложиш да се отърсиш от отрицателните емоции от тази стачка (а те са неизбежни!), толкова по-бързо ще съумееш да се изправиш и тръгнеш отново! ПОВЯРВАЙ МИ! ОПИТАЙ!
И все пак - имах възможност да погледна на нещата по-спокойно. Правителството е само временен победител. Като отшумят емоциите след стачката, то ще трябва да започне да прилага "реформата си". А всички, които следиха развоя на събитията са на ясно, че тя е недомислена и предвещава невероятен хаос. Бих искала да ги видя тогава как ще обяснят провала си - цяла България видя ,че учителите не бяха съгласни с "прекрасните" им идеи.
Позволявам си и един съвет - обяснете още от сега на родителите, че от реформите ще загубите не само ние, но и децата /страхувам се, че те дори ще загубят повече/. И че вашата борба е била и за доброто на техните деца!
@tina_xris Какви облаци и какво слънце?! Тук става въпрос за хляб и... (за да не ти звучи прекалено материалистично) ... за достойнство. И двете са в дефицит. Подхвърлиха ни корички, но и се подиграха с нас, смазаха ни, пречупиха единственото оръжие, с което се изправихме срещу тях в началото на стачката - достойнството на свободни хора. Как ще изправиш някого, на когото току-що са му зашлевили шамар и с назидателно, точно по даскалски тертип, заканване с пръст са му показали къде му е мястото? Как? И кога? След тези злополучни 40 дни - може би след 40 години!
А иначе, писмото е наистина много добре написано, но...за пред родителите. Аз също съм го принтирал и ще го прочета, но ... на родителите!
Е-е-х, така сме ние - милите (към всички), но (не)уважавани (от никого) учители на България!
Сведени погледи, полуусмивки, мълчание...
А аз се бях подготвила - табла, разпечатки, призиви, равносметки..Стори ми се, че за първи път виждам родителите. И си казах, че пред мен стоят непознати хора.
Ето затова стачкувахме - за да я видим Стената. Тази стена, която трябва да сринем.