НЕСЕРИОЗНИТЕ АРХИМЕДОВЦИ (първа част)

Постоянната сериозност е признак за ограниченост. Не помня кой точно е казал тази мисъл - ако никой, то трябва да съжаляваме, защото мисълта е правилна.

Несериозността е само човешки признак. Животните винаги са сериозни. Дори тогава, когато лудуват, те правят това сериозно, като най-важна, жизнено необходима работа. Обаче от това не следва, че гениите, в които във висша степен е въплътено човешкото начало, са най-несериозните хора. Защото зад външната несериозност у тях винаги се крие най-сериозна мисъл.

Не е нужно да ходим далече за примери (в нашия случай две хиляди години не са разстояние). Известният на всички Архимед искал да му дадат опорна точка и предлагал да обърне земното кълбо. На пръв погледстранно предложение: вие, значи, на мен опорна точка, а пък в замяна на това аз ще обърна всичко с главата надолу. Изглежда несериозно (макар че и такива случаи е имало в историята), но в това несериозно предложение се криела дълбока и сериозна мисъл.

Когато Сократ събрал всички свои знания в една кратка фраза: "Аз знам, че нищо не знам", това едва ли е било сериозно. Все пак Сократ знаел доста работи и навярно се досещал за това. Но той, като истински учен, се вълнувал преди всичко това, което не знаел - за разлика от невежите, които се вълнуват само от собствените си убоги знания.

И Декарт, който като че ли не намирал други свидетелства за своето съществуване, освен способността си да мисли ("Аз мисля, следователно съществувам"), по всяка вероятност също намирал много други. Дори и затова, че с неговия начин на мислене по онова време не било толкова просто да се съществува, за което свидетелства неговата биография. Но вероятно той е искал да подчертае, че само мислещият човек е достоен да да съществува, и че може истински да съществува само мислейки.

Могат да се приведат много примери за това как в несериозни фрази хората са влагали много сериозни мисли. За съжаление много примери не са достигнали до нас. В частност, примери за това какво са казвали за науката учените хора в почивките между своите открития (нали и те са имали почивки). Може би са осъждали молекулите на газа, които са прекалено раздалечени една от друга, и се възхищавали на молекулите, които, сближени, образуват единно твърдо тяло. С една дума, много и различни несериозни неща могат да се кажат и за сериозните науки. За съжаление, повечето такива изказвания са изгубени безвъзвратно.

В тази книга е събран предположителен материал: как са се отнасяли към своите науки несериозните Архимед и Питагор, Нютон и Галилей, Кирил и Методий. В почивките между откритията, обезсмъртили техните имена.

1. ПИШЕ СЕ НЕ ТАКА, КАКТО СЕ ЧУВА

(Кирил и Методий)

СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

Обиждано от всички, унижавано от всички, от никого не поздравявано, почти незабелязано - бедното, бедно Страдателно Причастие! Сега то е Минало Причастие и при него всичко е в миналото.

А беше време...

Това и много друго ще ви разкаже Страдателното Причастие, ако се вслушате внимателно в него. Това и много друго разказва то на Съществителното, което се намира при него в качеството си на негово допълнение.

- Ах, не казвайте, не казвайте! - казва Страдателното Причастие на Съществителното, което въобще нищо не казва. - Само страдания!

Съществителното опитва да кимне, но Причастието не му позволява дори и това.

- Не казвайте, не казвайте! - развива мисълта си то. - Най-ценното в мен, това са двете "н" в суфикса. И ето, достатъчно е да се появя в текста без Приставка или дори без Пояснителна Дума, и веднага губя едното "н". Но нали понякога на човек му се иска да постои сам. Кажете, това живот ли е? Не, не, не казвайте, не казвайте...

Съществителното стои пред Причастието във винителен падеж, сякаш то е виновно, че у Причастието всичко се получава така неудачно. А

Причастието продължава:

- И главното, никаква светлина, никакви надежди... Даже и бъдеще време няма за нас, причастията. А как да живеем без бъдеще?

УДАРЕНИ И НЕУДАРЕНИ

- А, здравейте!

- Извинете, аз не съм А, аз съм О.

- О, значи адаш! А гласът ти е съвсем като на А.(*)

- Ти застани на моето място, тогава ще видим какъв ще ти е гласът.

- Че какво му е на мястото ти?

- Периферия. Ти нали си в центъра, цялото внимание е към теб, а за мен кой помни?

Разговорът се провежда в думата между две гласни: Ударено О и О Неударено.

- Разбира се - оплаква се Неудареното, - звукът ми не е като твоя. В твоето положение лесно се звучи. Аз на твое място как бих звучал!

- Но нали съм под ударение - напомня Удареното. - Застани под ударение, и тогава звучи. Какво ти пречи?

Неудареното произнася някакъв звук, повече напомнящ А, отколкото О, и млъква.

- Така ли се разбираме? - не спира Удареното. - Ти ставаш ударено, а аз - неударено.

Мълчи Неудареното. Мръщи се. Не му се иска да отговаря. Не му се ще да се сменя. Че кой обича да застава под удар?

----------------

(*) В руския език неудареното О се произнася като А.

----------------

ПОЛУГЛАСНА

Ето как станало всичко.

Събрали се гласните букви и започнали да си разпределят задълженията помежду си. На буквата О се паднал широк, отворен звук; на буквата И - тънък, кратък; на У - тръбен, протяжен. Останалите гласни също получили по един звук.

Само Йот стоял настрана. "За какво са ми звукове? - мислел си той, слушайки как гласните се съвещават. - По-добре да живея тихо, безгласно. Така ще е по-спокойно."

Усетили се гласните, че за Йот никакъв звук не останал. А нали той също има глас. Какво да правят?

- Знаеш ли какво? - казват му. - Ти отиди при съгласните. Те имат повече звукове, може да останат и за теб.

Помислил Йот, прозял се, После пак се прозял и пак помислил.

- А на мен - казва - тези звукове изобщо не ми трябват. Стигат ми моите грижи.

- Че как ще живееш без звук? - недоумявали гласните.

- А какво, не може ли?

- Може, може, но е неудобно някак. По-добре все пак отиди при съгласните, дано нещо им е останало.

Поколебал се Йот, поколебал се, а после съобразил, че при съгласните по-малко работа ще има, а и особен глас не се изисква, и казал:

- Съгласен съм!

- Какъв звук искаш? - попитали го съгласните. - Задноезичен, предноезичен, или може би шипящ?

Стой Йот, мисли.

Ако вземе задноезичен - че кой иска да стои отзад? Предноезичен - също не е добре: на предните се падат най-големите неприятности. А ако вземе шипящ - само ще съска, ще си спечели врагове. Не, по-добре да не всема нищо.

Така решил Йот и казал:

- Не ми трябват вашите звуци. Не съм съгласен.

Е, щом не е съгласен, нека не е, решили съгласните букви. Не могат да го накарат насила да е съгласен.

- Щом е така - казват - довиждане. Търси си работа по твой вкус.

Без работа в азбуката не се живее. Времето на разните юсове и ижици, които живеели за сметка на чуждите звукове, е отминало отдавна.

Обикаля Йот, търси да се устрои някъде. А кой ще го вземе? Нито е гласен, нито съгласен, няма Йот определена професия.

Трудно преживява Йот с разни помощни работи. Тук ще затвори сричка, там ще помогне на гласната А да се превърне в Я, но нищо постоянно, нищо самостоятелно не намира.

Трудно му е на Йот, иска му се направо да закрещи. Може би той и крещи, но кой ще го чуе? Много е слаб гласът на Полугласните...

ИНФИНИТИВ

Думата взема Инфинитивът:

- Ех вие, нима така трябва да се спрягате? Аз бих ви показал, жалко, че нямам време!

- Време ще намерим. Какво ти трябва, сегашно или минало?

- По-добре бъдеще - казва Инфинитивът, за да отложи малко момента.

- А, и не забравяйте за Спомагателния Глагол!

Дали му Спомагателен Глагол.

Спряга се Спомагателният - само окончания се мяркат. А Инфинитивът и буква не помръдва. Защо му е да мърда, защо сам да се спряга? Той е Инфинитив, той няма време.

ЧЕРТИЧКАТА

Малката Чертичка наистина си знаела работата. Тя изкусно разделяла най-сложни думи, присъединявала неразпространени приложения, дори вземала участие в образуването на някои части на речта. Какво ли не била пренасяла Чертичката през живота си - и нито един път не нарушила правилата за пренасяне.

Но не става така, добрият работник да остава дълго на мястото си. Повикали веднъж Чертичката и казали:

- Смятаме да ви назначим на мястото на Тирето. Там ще имате повече пространство, ще можете да се разгърнете...

- Но аз няма да се справя - объркала се Чертичката.

- Нищо, ще се справите. Ако стане нещо, ще помагаме.

И поставили Чертичката на мястото на Тирето - между две Допълнения. А тези Допълнения се противопоставяли едно на друго и затова се държали на известно разстояние. Докато между тях стояло

Тирето, това им се удавало, но когато се появила Чертичката, тя веднага се постарала да ги сближи.

И се започнало...

- Отдръпнете се! - викало първото Допълнение на съседа си. - Между нас не може да има нищо общо!

- Отдръпнете се вие! - парирало го второто Допълнение. - Не искам и да ви виждам.

- Спрете, спрете! - умолявала ги Чертичката. - Не трябва да се карате!

Но я притиснали, и повече нищо не можала да каже.

А Допълненията така се сдърпали, че им обърнало внимание самото Сказуемо, при което се намирали на пряко подчинение.

- Престанете да безобразничите! - викнало им Сказуемото. - Какво става тук между вас?

Допълненията веднага притихнали. Те знаели, че със Сказуемото шега не бива.

- Между нас... - заекнало първото Допълнение.

- Между нас... - заекнало второто.

- Между нас има някаква Чертичка...

- А трябва да има Тире...

Чак сега Сказуемото забелязало Чертичката.

- Как попаднахте тук?

- Аз тук работя. Преместиха ме тук, за да се разгърна...

- Вие не можете да се разгърнете тук - обяснило Сказуемото. -

Нямате данни за това.

- Аз ли нямам данни? Да бяхте видели какви думи съединявах!

Шуми Чертичката, скандалничи, не може да разбереш какво става с нея. Такава скромна била Чертичката, такава възпитана, и с работата сесправяла нелошо... А като я назначили на мястото на Тирето...

Да, разбира се, това било грешка.

ПРЕДЛОГ

Тъй като се опасявало да не му се случи нещо, Съществителното БЛАГОДАРЕНИЕ се стараело да се изказва по-рядко. Опасенията му стигнали дотам, че то се бояло да отговаря и на най-простите въпроси.

Нещо повече: у него се появила някаква нерешителност пред другите думи, дори пред тези, които му били подчиени. То само внимавало да не си разваля отношенията с никого, и затова се стараело да угоди на  всеки, обсипвало всички с благодарности.

Не било ясно защо Съществителното БЛАГОДАРЕНИЕ толкова много се тревожело за съдбата си. В текста то като преди си оставало пълноправен, макар и второстепенен член на изречението и дориуправлявало някои други думи. И все пак напрежението не го напускало.

Подчинените на Съществителното думи се присмивали зад гърба му и положението се спасявало само от факта, че главните части на изречението се били отделили със запетаи и не можели да видят какво става там в периферията.

Но когато в текста се появила фразата: "Благодарение на допуснатата грешка оценката се понижи", на всички станало ясно, че Съществителното не е на мястото си. Дори самата ГРЕШКА разбирала, че няма за какво да й благодарят. Това решило съдбата на Съществителното.

Изключили го от частите на изречението и го преместили при служебните думи.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА станало Предлог и заедно с това - предлог да бъде преразгледан граматичният състав и да се извадят от частите на изречението много думи, които отдавна били изгубили самостоятелното си значение.

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

Когато ХИЛЯДА се появила в изречението, всички места били вече заети. ХИЛЯДА постояла нерешително, а после отишла при най-голямата Дума, предполагайки, че тук тя е и най-главната.

- Милион извинения - казала ХИЛЯДА. - Ще ви отнема не повече от една минута.

- Моля - любезно отговорила Думата. - Слушам ви.

- Помогнете ми да се устроя в изречението - помолила ХИЛЯДА. - Не ми е нужно много, само да се наместя накъде накрая.

- Но с какво мога да ви помогна?

- О, нали вие тук сте най-голямата дума, най-главният член на изречението!

- За съжаление не съм главен член - казала с истинско съжаление Думата. - Аз съм само Деепричастие... Така се стекоха обстоятелствата, нищо не може да се направи.

- А вашата големина? Нима с нея никой не се съобразява?

- Каква големина! Виждате ли там най-късата дума? А тя е подлог!

- А, значи това бил подлогът! - проточила ХИЛЯДА и изведнъж загубила интерес към събеседника си. И се отправила към подлога.

Подлогът бил зает със спешна работа и затова нямал време за излишни приказки.

- Съществително - кратко се представил той на ХИЛЯДА. - А вашето име?

- Числително - казала ХИЛЯДА и веднага добавила: - Може да ме наричате просто ХИЛЯДА. Така ме наричат всички познати.

И ХИЛЯДА изложила молбата си.

- Направо казано, не зная как да ви помогна - казало Съществителното. - Всички места при нас са заети... Освен да ви зачисля като служебна дума?

ХИЛЯДА се намръщила.

- Не, с тази работа едва ли ще се справя - казала тя, и след като помислила малко, предложила: - Ами ако ме зачислите на мястото на Деепричастието? Аз ще заемам много по-малко място...

- Работата не е в мястото - казало Съществителното. - Деепричастието прекрасно се справя с работата си, а не съм сигурно дали вие ще се справите. Нали даже не зная вашите качества...

- Защо са ви качества? - прекъснала го ХИЛЯДА. - Аз имам количество - и това е достатъчно.

- Количество? - повторило Съществителното. - Какво пък, количеството също не е лошо нещо. Знаете ли какво? Ще ви оставя при себе си. За вас това ще бъде най-подходящото място.

И ХИЛЯДАТА останала при Съществителното.

Отначало то опитало да й дава разни дребни поръчения, но това не довело до нищо. ХИЛЯДАТА не само не се подчинявала на Съществителното, но дори не искала да се съгласува с него.

Малко по малко тя започнала да управлява Съществителното, а по-късно изцяло заела неговото място, като станала първи член на подлога и изтласкала Съществителното на втори план.

А Съществителното дори не се съпротивлявало. Нещо повече, то отстъпило на ХИЛЯДАТА своя именителен падеж, а самото то се задоволило с родителен.

Така то се склонило пред нейното количество.

УВОДНА ДУМА

Думата КАЗВАТ някак изпъква в изречението. Другите думи нямат по нито една запетая, а на нея са положени цели две. И на всекиго е ясно, че това е напълно заслужено.

Думата КАЗВАТ отдавна се слави със своите познания. За каквото я попитат - всичко и е известно, охотно отговаря на всякакви въпроси.

Интересува ви какво ще бъде времето утре? Попитайте думата КАЗВАТ, тя ще ви отговори точно и определено.

- Казват, ще вали.

Искате да знаете добър ли е наскоро излезлият по екраните филм? И тук на вашите услуги е тази забележителна дума:

- Добър е, казват, може да се гледа.

Всичко знае думата КАЗВАТ, макар самата тя да не се явява дори и член на изречението. Не е известно защо и до днес не я приемат. Може би защото главните места са заети от Подлога и Сказуемото, а да се предлага на такава дума някакво второстепенно място е просто неудобно.

Но и без да е член на изречението, думата КАЗВАТ, както вече се убедихте, прекрасно се справя със задълженията си. Наистина честичко греши, понякога обича да послъгва, но никой не я осъжда за това: нали тя е всичко на всичко уводна дума!

БЕЗЛИЧЕН ГЛАГОЛ

Който и да погледне Безличния Глагол, веднага ще забележи, че видът му е някак несъвършен. Но ако се обърне за разяснение към самия него, той веднага ще отговори:

- Лично аз смятам...

Безличният Глагол има право да смята лично: нали е главен член на изречението. Когато започнала кампанията за съкращения на щата в изречението, той пръв изразил готовност да работи без Подлог. Оттогава Безличният Глагол е единственият главен член на изречението, и думата му е задължителна за всички: от Прякото Допълнение до последната Точка.

При Безличния Глагол има на щат две Допълнения. Едното изпълнява преките му указания, другото - косвените. Допълненията имат при себе си Определения, а те на свой ред, съдейки по Обстоятелствата, намиращи се при тях, също са призвани да играят далеч не последна роля в изречението.

Но Безличният Глагол управлява всички еднолично. Мнението на колектива не го интересува, той изобщо не се вслушва в него. Второстепенните членове вече отдавна са свикнали със самоуправството на Безличния Глагол и дори не се опитват да го критикуват. Косвеното

Допълнение обикновено се изказва по всевъзможни отвлечени въпроси, а Прякото, макар и да намира смелост да се изрази с цялата си присъща прямота, но винаги се получава така, че то по-скоро допълва главния член на изречението, отколкото да му възразява. Що се касае до останалите второстепенни членове, то Определенията във всичко са съгласни с Допълненията, а Обстоятелствата гравитират около Определенията.

Не се променя Безличният Глагол, нищо не могат да направят с него.

То се знае! Той е важна личност, той работи без Подлог!

БЯГАЩО "Е"

Извикали Е от азбуката.

- Е, как е там при вас?

- Пълен ред. Всички са по местата си, всеки работи над своята тема.

- А над каква тема работите вие?

- "Някои проблеми на шестото място като място, намиращо се между петото и седмото". Тема трудна, но интересна.

- Ще се наложи временно да я оставите. Смятаме да ви изпратим в текста. Така да се каже, да чуете живото слово, че много се застояхте в тази азбука.

- А в коя дума ме изпращат?

- Хубава дума: ДЕН. Бодра дума, светла. И не е сложна, само една сричка. Така че ще се справите.

- Мислите ли?

- Разбира се, че ще се справите. Там ще бъдете единствената гласна, така че решаващият глас ще бъде ваш. Главното е добре да организирате работата.

Е се опитва да възрази, не му се иска да се разделя с азбуката, с "Някои проблеми на шестото място...", но какво да направи! Налага се да замине в текста.

В думата ДЕН Е стои на видно място, удобно му е, спокойно, съвсем както в азбуката.

Но ето че думата минава в множествено число: ДНИ...

Какво стана? Къде се дяна Е?

Няма го, избяга. Изплаши се от множественото число.

Ето какво е това Е, цял живот проседяло в азбуката. В трудни моменти не разчитайте на него.

АЗБУЧНИ ИСТИНИ

АРХАИЗМИ - думи, забравили, че и те някога са били неологизми.

БЕЗЛИЧНО ИЗРЕЧЕНИЕ - предложение от неизвестно кой неизвестно за кого да свърши това, което става само по себе си и никога от нищо не зависи.

ГЛАВЕН ЧЛЕН НА ИЗРЕЧЕНИЕТО е този, който успее да докаже, че е главен, давайки отговор на най-главния въпрос.

ТЛЪСТ ШРИФТ. Този шрифт обикновено попада в заглавието. И тук е вечният въпрос: дали е попаднал в заглавието, защото е тлъст, или е тлъст, защото е попаднал в заглавието?

ДЕЕПРИЧАСТИЕ. Когато от няколко равноправни сказуеми едно от тях подчинява всички останали, то те губят почти всички свои глаголни свойства и се превръщат в застинала форма, която е прието да се нарича деепричастие.

ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО. Числото "едно". Най-малкото от всички цели числа. И при това то - единствено! - има три рода и две числа, а също така ред присъщи само на него качества. Така бедността се превръща в богатство, а богатството - в бедност.

ЕДНОРОДНИ ЧЛЕНОВЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. Когато десет, двайсет или трийсет думи в изречението отговарят на един и същ въпрос, то за тяхното управление е достатъчна и една дума.

ЖЕНСКИ РОД. Съвършено необяснимо граматически е как този мек и по всички признаци слаб род успява да запълни две склонения, заставяйки другите два рода да се блъскат в едно. Наистина голяма е силата на слабостта!

ИМА. Някои думи в изречението най-лесно се съединяват чрез свръзката "има". Въпреки че "има" е много ненадеждна свръзка (днес има, а утре няма).

КРАТКИ ПРИЛАГАТЕЛНИ. Поучителен пример: ако прилагателното се използува като главен член, това никак не е поради неговата пълнота, а напротив, поради неговата краткост.

ЛИЦЕ НА ГЛАГОЛА. За истинското лице на глагола би трябвало да се съди по това какво действие извършва, а не по това кой го извършва (аз, ти или той).

ПОТВЪРЖДЕНИЕТО И ОТРИЦАНИЕТО са неделими едно от друго. Отричайки потвърждението, ние по този начин потвърждаваме отрицанието. Затова е толкова трудно да се казва "да" и "не"...

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ. Понякога ролята на препинателни знаци се изпълнява от думи. Понякога - от цели фрази.

РАЗБОР НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. В сложното изречение цялата сложност се състои в това да се различи скритото подчинение от неприкритото съчинение.

РИТОРИЧЕН ВЪПРОС - това е такъв въпрос, който отдавна знае отговора, но е принуден да се прави, че не го знае.

ТИРЕ ПРЕД ПРЯКАТА РЕЧ. Много важен препинателен знак. Той сякаш предупреждава: преди да кажете каквото и да е, моля, спрете се, помислете!..

ТИП НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. Повествователното изречение се отличава от другите по това, че там, където ти се иска да питаш или да крещиш, то успява да запази спокойна интонация.

УДИВИТЕЛНИЯТ ЗНАК не се огъва пред съмненията и въпросите, тъй като в изречението той не се интересува от смисъла, а само от емоциите.

УПОТРЕБА НА ВРЕМЕНАТА. На едни сегашното заменя бъдещето, на други бъдещето заменя сегашното. А на трети миналото заменя и едното, и другото.

ЧЛЕНОВЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. Обстоятелството за начин на действие добре знае по какъв начин трябва да действа, но понякога го смущават други въпроси. Например: защо? С каква цел? Но на тези въпроси отговаря само обстоятелството за цел. Във всеки случай обича да отговаря, въпреки че едва ли се замисля дълбоко над тях.

ЮС - древна носова гласна, гласна - с оттенък на съгласна. В някаква степен гласна, но в някаква степен и съгласна... Напълно изчезнала от езика поради опитите да примири в себе си съгласието и несъгласието.

--------------------------------

(c) Феликс Кривин, 1971

Превод: Иван Попов, 1993

--------------------------------

Ф. Кривин. Несерьезные Архимеды.

Москва, "Молодая Гвардия", 1971

--------------------------------

Копирано от:http://underpear.gyuvetch.bg/