Матури по Вълчево време
Предприетата поредна поправка в закона за просветата доказа правотата на ученическите протести. По каквито и различни учебни планове да са учили децата, които завършват ХII клас през 2008 г., тази година те ще държат еднаквите задължителни матури, защото това е волята министерска. И завършващите през 2008 г. в профилираните гимназии са учили по учебни планове, различни от тези в другите училища и в паралелни осми и девети клас, като едните са завършили основно образование в VIII клас, другите - в ХI, в разрез със закона. Въпреки, че е юрист по образование, неспазването на закона не притеснява министъра. Напротив, закононарушението го вдъхнови за поредната пета поправка на закона за народната просвета в частта завършване на средно образование. Министърът публично заяви, че ще промени закона, за да бетонира матурите. Според него матурите нямали нищо общо с края на основното образование. Но имат много общо с гимназиалното образование, защото повечето ученици учат три години гимназиална степен вместо записаните в закона четири години. Каква е разликата в обучението на учениците от видовете училища, може да коментират учителите, но те вече не са в полезрението на министъра. „Седенката” свърши.
Необходимостта от изпит при завършване на средното образование е безспорна. Но има един проблем, за който почти не се говори, а той поставя под съмнение и самите матури, и доводите на министър Даниел Вълчев, че зрелостните изпити трябва да се използват вместо приемен изпит за висшите училища. Този проблем е липсата на единни критерии за оценяване–както за вътрешно оценяване /срочни и годишни оценки/ така и за външно оценяване, идентично с оценяването в университетите, за да могат да осъществят прием с оценките от матурата.
През септември 2007г. с поправка в Наредба № 3/2004 в раздел II е записано, че министърът на образованието и науката утвърждава КОНКРЕТНИ ПРАВИЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ, съобразени със съответните изпитни материали въпреки, но дейността по оценяването е регламентирана от Закона за народната просвета и законът задължава оценяването на зрелостните изпити да бъде извършено с наредба на министъра на образованието - чл. 17, т. 4. ОЦЕНЯВАНЕТО на държавните зрелостни изпити през учебната 2007/2008 г. е държавна тайна, защото още през 2004 г. е отменена глава III "Организация и оценяване на държавните зрелостни изпити" от Наредбата за система на оценяване. Това означава на практика, че учениците са обучавани и са оценявани „на тъмно”, а доколкото става ясно от изказванията на министъра, правилата ще се изменят всяка година в зависимост какви изпитни материали са измислени от МОН. А това на свой ред означава, че не е ясно какво всъщност се изисква от зрелостниците, какво трябва да постигнат, какво би трябвало да им даде училището.
До настоящия момент липсват ПРАВИЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ, публикувани като приложение на наредбата. Тези правила следва да бъдат предварително оповестени чрез публикуване в "Държавен вестник", тъй като оценяването е част от националните приоритети за развитие на училищното образование. Недопустимо е материята по системата на оценяване на държавните зрелостни изпити да се урежда със самите изпитни материали и в пряка зависимост от резултатите от тестовете. Може би МОН се страхува от прекалено високите оценки, които биха се получили при занижени критерии. Това несъмнено ще създаде проблеми на университетите-хиляди ученици с шестици за стотици места. МОН има и други страхове-при завишени критерии хиляди ученици с двойки и нямащи право да продължат образованието си, което от своя страна ще опразни университетите. След като няма правила за оценяване, как учителите подготвят учениците за матурите? И как МОН обучи учителите, за да подготвят учениците? Как учителите ще спазят учебния план, след като близо два месеца не влизаха в класните стаи заради стачката?
„Проверка на изхода от средно образование”-така министъра представя основния мотив за провеждане на матурите.Обаче пропуска да спомене, че на „изхода” няма да застанат всички ученици, завършващи средно образование и прекарали 12 години от живота си в реформираща се образователна система. На „изхода” ще застанат мотивираните ученици с финансово мотивираните родители, които са готови да платят за частните уроци и допълнителна подготовка в школи. Следователно резултатите от матурите ще бъде оценка на качеството на паралелното образование, а не на образованието, получено в училище.
Оценките от матурите на учениците, завършващи средно образование и решили да продължат обучението си във ВУЗ, не могат да бъдат измерител на качеството на образование-това го знае всяко хлапе! Самата организация на матурите далеч не предполага събиране на адекватен на тази цел материал: само изпитът по български език и литература е задължителен за всички, останалите предмети се избират от учениците. И възникват въпросите:
- ако никой не избере (или само няколко го направят) един предмет, по какво МОН ще проучи качеството на обучение по този предмет?
- как ще се гарантира независимост на оценяването (което при сегашната система в никакъв случай не е външно!), след като и министърът, и експертите му правят изявления за това колко лесно ще е всичко и как ще бъде подбран само най-общо изучаваният материал, за да могат учениците да се справят?
От МОН многократно се твърди, че матурите ще покажат и как учителите са си свършили работата, за да им диференцират заплащането на труда. Това е крайно некоректно спрямо учителите, преподаващи по предмети, които не са матуритетни, но с особен принос към специфичната подготовка на учениците за бъдещата им реализация /учители по професионални предмети, музика и изобразително изкуство/.
Качеството на преподаване, организация на учебния процес и единно стандартизирано оценяване при завършване на всеки клас трябва да бъдат приоритетите на МОН, за да се подобри качеството на образование. Полагането на матури от учениците, обучавани 12 години при липсваща система за вътрешно и външно оценяване, е управленско безумие, облечено в закон, а Националната програма за развитие на училищното образование, приета от Народното събрание- в едно несбъднато пожелание.
......................................................................................
Отделете час време и вижте абсурдите, за които алармират ученици, родители и преподаватели!
Матурите-за кого?
2008-02-25 09:59:00
Искам също да кажа на Шели, че според мен няма начин и няма смисъл точно по въпроса за матурите да се обединят учителско-ученическите усилия. Обединиха се родителско-ученическите, както и трябва да бъде. Не успяха. Най-вече защото разчитаха основно на прецедента на Нина и на медиите, и подцениха факта, че междувременно законодателните условия за повторение на прецедента бяха премахнати, и медиите "приобщени" към каузата на матурите със сериозни комуникационни усилия от страна МОН. Независимо от това, от протестите на учениците всички вече знаем, че съвременните деца могат да отстояват аргументирана позиция. Което си е една много добра новина. Остава само да им "почистим навреме къщата", че като им дойде време на сегашните зрелостници да вземат властта, да не им се налага да губят време за да изпращат в забвение "любимите" ни неефикасни и не особено почтени стари муцуни по ръководните постове на сегашните ни институции, които се озовават там с нашето активно съдействие по време на избори.
И за да има повече полза от поста на Нина ви предлагам един нериторичен въпрос (риторичните въпроси които тя самата поставя са съвършено точни, но те не могат да се обсъждат и не предполагат друго действие, освен управляващите да се замислят и "да се поправят" евентуално, което е изключително рядко срещано явление).
Въпросът по който всеки учител, родител и ученик има мнение е:
По-добре ли е за започнем все пак практическото въвеждане на зрелостни изпити, макар и само с 1 задлъжителен БЕЛ, недостатъчно добри изпитни материали (а знаем ли всъщност дали всички предлагани материали са кофти?) и тази фантасмагорична глупост дето ще определят правилата за оценяване СЛЕД като свърши изпита, и да поправяме, разширяваме, усъвършенстваме всяка година изпитните материали?
или
Е по-добре да изчакаме още - докъм 2015 г., докато 5-6-те национални специалисти по тестология, които представляват също толкова на брой школи в тази не проста дисциплина, се споразумеят коя система е най-подходяща за БГ, обединят усилия и изуправляват и изконотролират производството на качествени изпитни материали, а междувременно два поредни състава на МОН успеят най-сетне да намерят ясен отговор на въпроса какво точно искат да проверят на изхода от училищното образование?
И защо което е по-добре според вас е по-добре?
Ако има външно оценяване, то не би следвало да е само по БЕЛ (друг въпрос доколко матурата по БЕЛ е адекватна на учебното съдържание), ами по ВСИЧКИ предмети от средното образование. Ако бъде приет този вариант, матурата би следвало да излезе от дипломата и да остане за вътрешна употреба на системата (анализи, диференциране...). Съответно не бива да е фактор при кандидатстване. Ясно е, че матурата в този си вид не може да е универсален вход за ВУЗ и не трябва да се прекалява излишно с тежестта и ролята й в образователната система.
Просто проблемът на матурата е, че е хилава и противоречива, а й възложиха задачата хем да е изход от едната система, хем да е вход на другата. Общо взето пак се напълниха джобовете на частните учители, особено по БЕЛ и матуритетните предмети.
Ако целта е да има оценяване на изхода на системата с тежест на изпит - да го направят по-професионално - комбиниран тест от 2-3 точни и 2-3 хуманитарни науки по избор на ученика, по желание изпит върху интензивно изучавания чужд език. Мисля, че на едни такива матури университетите ще погледнат с много по-голямо доверие, друг въпрос какъв процент от абитуриентите са способни да вземат такъв изпит.
При всички положения критериите и точкуването трябва да са известни предварително. И знаете как е на запад, едни огромни тухли с тестове за подготовка, не като тука 2 теста на кръст на сайта на МОН и ще си играем на матури.