Към въпроса на членуването

Марк, ще коментирам само изразите, които ти е трудно да възприемеш на български език.

Гледам с зеници разширени. Тук няма определителен член, но за сметка на това в глагола гледам се съдържа информация за това, че става въпрос за конкретни зеници, а именно, че това са моите зеници, а не на някой друг. Затова не е нужно да се доуточнява и с определителния член, че зениците са конкретни, познати обекти. Изобщо няма да е правилно, ако се каже гледам с разширените зеници. Тогава ще е нужно да се добави още една дума, така че ще стане: гледам с разширените си зеници. Само че сега ще се получи усещането, че това са зениците, за които е ставало въпрос, споменавани са преди това.

... малкото момиче с ален шал. Ако не беше стихотворна формата, щеше да е по-правилно да се каже малкото момиче с аления шал.

... Няма я онази порта стара с изковано чукче и халка. Също правилно би било: Няма я онази порта стара, с изкованоТО чукче и халка.

... да ми махне с чакаща ръка. Същото като при зеници разширени.

... Дядовата къща в паметта ми само днес живее - спомен тих. Трябва да се разбира: това е (някакъв) спомен тих.

Обаче ето къде е парадоксът:

От една страна не трябва да уточняваш нищо за зениците (-те!), защото можеш да гледаш само със конкретни зеници, но никак не с абстрактни. Добре е. Разбирам.

Но щом аз ще уточня по-нататък, че тези зеници са мои - тоест по горепосочената логика пак не трябва да ги членуват - ей веднага граматиката изисква (ето го - "изисква"!) от мене членуването: "гледам със разширените си зеници"

И изобщо: защо не е правилно да кажеш:
"Нейните зеници бяха разширени от ужас на виденото. И тя все още гледаха на дървото с разширините зеници, от които са били готови да търкулнат две големи сълзи". За мене ми звучи нормално.

Или това е грешка? 

И още: забелязал съм, че сега по-често членуват, отколкото, ей да кажем, през времето на Иван Вазов (можете да го проверите).

Правилно е. Защо да не е правилно? Само че тук-таме се налагат леки поправки :)

"Нейните зеници бяха разширени от ужас при видяното. И тя все още гледаше към дървото с разширените си зеници, от които бяха готови да се търкулнат две големи сълзи".

Но малко по-правилно е да се каже: И тя все още гледашес разширени зеници към дървото.

А защо не са били? Всъщност става дума за състояние, а не за действие?
И още: защи при видяното? Става дума че ужасът се предихвиква видяното, а не просто по време на гледането зениците се разширили.
Осталното разбирам - просто са грешките.
Но все пък не разбирам защо трябва да ставя местоимението си. Нали става дума за тези зеници, които са се разширили. 

Между впрочем, в руския език аз мога да кажа:
"Её зрачки расширились от ужаса увиденного" и "Её зрачки расширились от ужаса при увиденном".

Но тези две предложения имат различни нюансировки и не съвпадат по смисъл.

Бяха=когато ти си свидетел на случката, видял си всичко със собствените си очи.

Били=когато ти не си бил свидетел на случката, а я преразказваш.

При видяното или при вида на това нещо. Предлогът при в този случай е по-уместен. Може да се каже и от видяното, но ще се получи неприятно повторение: бяха разширени от ужас от видяното.

От ужаса увиденного май буквално се превежда: от ужас на видяното. :)

За възвратното притежателно местоимението си. То е кратка форма, която няма род. Пълната форма на същото местоимение за различните родове е: свой, своя, свое, а за множествено число: свои.

Били=когато ти не си бил свидетел на случката, а я преразказваш.
(от мен: или изобщо не съм сигурен - дали да са готови или не, нали?).

От ужаса увиденного май буквално се превежда: от ужас на видяното

Но аз имах предвид точно това! Следователно не "при"?

Между впрочем, това "си" слагат в българския и в други места.
Например: аз СИ отивам. Тука притяжателното ли е? И какво точно аз "притяжавам" тук?

Обърнете вниманието, че българи не ставят такива въпроси.

Били - когато ти изобщо не си наблюдавал случката.

Ако ти си част от персонажите в нея, значи можеш да кажеш: бях, те бяха, видях, те видяха, домъчня ми, като видях сълзите й, на останалите също им домъчня, като видяха сълзите й.

Ако случката си я научил от някакъв източник, значи трябва да кажеш: те били, видели, домъчняло им, като гледали сълзите й.

От ужаса увиденного май буквално се превежда: от ужас на видяното
Но аз имах предвид точно това! Следователно не "при"?

Не, не съм съгласна, че може да се преведе така на български. Именно в това е сложността при превода от един език към друг, защото хем трябва да е точно, хем не може буквално, едно към едно, да се превеждат думи и изрази, а същевременно трябва да се мисли и дали даденият израз ще звучи правилно на другия език.

Но тогава ВСИЧКИ исторически изследвания в България трябва да се пишат само в преизказното наклонение?!

Не :) Те се пишат в сегашно историческо време, което на практика е сегашно време.

Ето едно определение за сегашно историческо време:
Когато със сегшно време се предават минали събития, говорим за сегашно историческо време.

Но те са видяли това със собственните си очи, а само знаят това от други хора, нали?
Дали те бяха част от персонажите при  балсамирането на мумии? Или пък при Плевенската битка?
Кой от тях може да каже, че видял със собственните си очи цар Борис? Или пък Александър II?

Да :) Затова ние, българите, се подсигуряваме с това сегашно историческо време. То пак изразява свидетелско отношение, но ние не се подвеждаме и объркваме, защото сме приели, че за минали исторически събития, което включва и употребата му в художествени произведения, можем да разказваме в сегашно време и съответно в изявително наклонение.

Забелязах, че съм пропуснала съм да отговоря на един въпрос.

Арбитрейшън каза:

Между впрочем, това "си" слагат в българския и в други места.
Например: аз СИ отивам. Тука притяжателното ли е? И какво точно аз "притяжавам" тук?

Отговарям:

В случая това си не е притежателно местоимение, а кратка форма на възвратно лично местоимение във винителен падеж. Има още една форма - се, която е в дателен падеж.

Пълната форма е себе си.

На мен "гледам с разширениТЕ (си) зеници" ми звучи грешно. Все едноимам два чифта зеници: едните са разширени, а другите тесни и казвам:"гледам с разширените си зеници (а не с тесните)".

Вбългарския език членуването се определя в най-голяма степен отсинтактичната служба на думата (дали е подлог, допълнение и т. н.), ане както е в английския. Там то се определя от класификацията на думата(дали е броима, неброима, конкретна, абстрактна, дали е вмножествено/единствено число и т. н.) Примери:

"Love will save the world", е по добре от колкото "The love will save the world" (Проверете в google)

"Life doesn't end at forty", а не "The life..."

"Russians drink a lot", а не "The Russians..."

Ипървите два случая "любов" и "живот" са неброими, абстрактнисъществителни, а такива  съществителни много рядко се членуват ванглийския (те не могат да се членуват и с неопределителен член"a/an"). В третия случай "руснаци" е в множествено число и се говори попринцип, а в изречението "The Russians drink a lot" се има предвидконкретна група руснаци, а не всичките по принцип. Но на българскиизреченията "Любов ще спаси света", "Живот не свършва на четирдесет" и"Руснаци пият много" звучат доста грешно. Това е така, защото набългарски подлугът по принцип винаги трябва да е членуван (или сопределителен или неопределителен член). Примери:

"Една картина разказва" или "Кратината разказва" в зависимост от това дали е конкретна картина, а не "Картина разказва".

"Едно птиче ми каза" или "Птичето ми каза", а не "Птиче ми каза"

Допълнениетоможе да бъде и може и да не бъде членувано, но има тенденция всепо-често да има определителен или неопределителен член:

"Виждам къща", "Виждам една (някаква) къща" и "Виждам къщата" са все правилни.

Обсоятелственото пояснение обаче по принцип не се членува. Членува се, но при други обстоятелства, които сега ще обясня:

Навъпросите "Как гледаш?" или "С какви зеници гледаш?" отговорът е:"Гледам с разширени зеници." Тук се има предивид начинът, а неконкретизацията на средството.

На въпроса "С кои зеници гледам?"отговорът е "Гледам с резширениТЕ заници". Тук се иска да се уточнисредството. Знам, че гледаш с някакви зеници и знам, че имаш избор отняколко зенци, искам да знам с кои точно зеници си избрал да гледаш.Затова и изречението ми звучи глупаво.

Ето пак:
 - Как режеш? (По какъв начин режеш?)
 - Режа с нож.

 -С какъв нож режеш? (Знам, че режеш с нож, но от ВИДА на ножа(остър/тъп) също зависи начинът на рязане (бърз/бавен), то ест пакпитам за начин)
 - Режа с остър нож.

 - С кой нож режеш?(Знам, че режеш с нож и знам, че на масата има два ножа - единият еостър, другят тъп, тук не ме интересува начинът, а конкретизацията напредмета, с който режеш)
 - Режа с острия нож.

...малкото момиче с ален шал. -Тук се уточнява начинът, по който е облечено конкретното момиче, то естима милиарди възможни облекла, (безкраен брой): със зелена рокля, слилава пола и т.н.
...малкото момиче с аления шал. -Тук са възможни следните ситуации: или има няколко малки момичета, нооблечени по различни, но краен брой начини (то ест виждаш ги всичките)и се уточнява - малкоТО момиче с алениЯ шал, а не малкоТО момиче слилаваТА пола, която също се вижда. Другата ситуация е: има краен бройразлични момичета и се уточнява точно малкоТО момиче с алениЯ шал, а неголямоТО момиче с лилаваТА пола, която също се вижда.

...Няма я онази порта стара с изковано чукче и халка - Същото, както при малкото момиче.
... да ми махне с чакаща ръка. - Същото, както при разширени зеници.

Много точно и ясно обяснение си дал, ArathBenedek. Не се бях сетила да посоча разликата между начина, по който се извършва действието и признака на предмета. Благодаря ти :) Сега вече на Марк ще му е по-лесно да се ориентира в употребата на определителния член в българския език.

Благодаря. Сега аз виждам, че някои следи от членуването има в руския език. Точно това "-то". Странно е, обаче, че в руския език членуването не придобило такво разпространение.