Образование 04.11.2006 queen_blunder 674 прочитания

Къде работи личният лекар на ученика? :)

Кой е казал, че бисери могат да създават само учителите и учениците? Родителите също не падат по-долу в това отношение, особено ако им се удаде сгоден случай да се изявяват.

В началото на учебната година моите родители трябваше да попълнят бланка с данни на ученика, които е необходимо да бъдат вписани в училищната документация.

Ето какво е посочил един от тях като месторабота на личния лекар.



Както виждате, според написаното лекарката е останала без работа, но това не й пречи да продължава да си бъде личен лекар на ученика.
Явно същата тази жена (защото името е същото) се е преквалифицирала и си е сменила бранша, защото в друга бланка можем да прочетем за нея, че вече работи в пощата.



А пък телефоните за връзка, особено ако са стационарни, е съвсем „уместно” да напишем и къде се намират.



Правописа няма да го коментирам – оставям на вас да му се любувате.
Реклама

Коментари

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
Това е просто невероятно...
А после искаме децата ни да са грамотни и обвиняваме учителите, че нямали култура и пишели бисери...
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
опа повтори се
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Да, горките. Дано поне децата да се научат, за родителите вече е късно.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Не се кахърете :) Ако ги нямаше бисерите, кое щеше така мощно да ни разсмива? На мене смешното ми идва всеки път, щом погледна написаното - толкова е абсурдно просто! И съответно ми се оправя настроението.

http://bglog.net//sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/36_1_34.gif

Така че има полза и от бисерите :)
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 6 месеца
Ха-ха-ха! И тия същите хора имат претенции, че недотам качествени специалисти обучват децата им на четмо и писмо - разбира се, преценката е направена от висотата на личните им качества в тази област....:))

весело...
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Мъ-ъ-ъничко ще ви поправя. Специално тези хора, а и останалите мои родители, никога не са предявявали претенции към качеството на моята работа. Даже - нескромно ще прозвучи - но на родителски срещи всички те демонстрират уважение към мен, за което мога само да им благодаря, защото не всички колеги имат късмета да общуват с добри и разбрани родители.

За мен е от особено голямо значение какво е отношението на родителите към работата ми, защото неразбирателството между нас би рефлектирало върху децата и би повлияло негативно върху целия учебен процес. 

Миналата година имах трима нови ученици, двама от които дойдоха от съседни училища заради конфликти между учителят от една страна и ученик и родител от друга. Аз мъничко се притеснявах как ще се развият нещата при мен, защото и при двете деца беше убито желанието да ходят на училище. Всъщност те бяха преместени, тъй като децата бяха стигнали до положение да отказват да ходят на училище.  

На последната родителска среща, в края на годината, дойдоха двете майки на тези ученици и ми благодариха за това, че съм успяла да помогна на децата им.

Така че има и благодарни родители, заради които понякога учителят изпитва чувството, че са му поникнали крилца :)
ananan
ananan преди 19 години и 6 месеца
Не мога да се въздържа по темата "родители-училище-учител" и да не "шеър"-на (споделя) история отпреди 20-на години. Сестра ми е във Франция с мъжа си и дъщеря си, дето трябва да е трети клас. Първи клас е карала в Москва, в пансионат(!), втори клас - в България и сега - годината е 84 - предстои да учи в съвършено новата държава. Сестра ми отива при младия учител Жан (нещо нормално за там!) - и разкършва пръсти, в смисъл - ние много се стараем, цяло лято учехме френски и сега също, но,... сигурно сме още доста зле,... Учителя я слуша известно време в недоумение, после внимателно я прекъсва - Мадам, щастливо ли е Вашето дете, че ходи на училище? ... Сестра ми онемява. Никой никъде предишните две години не й е задавал подобни въпросчета. Тя знае, че в училище трябва да слуша назидания и да отговаря защо не са достатъчно добри по краснопис, защо отново са без тъмносини гуменки и да обещава да се поправят в най-скоро време... Окопитва се и като се замисля с какво удоволствие сутрин скача в джинсите детето, казва - ами, да, мисля, че е щастлива. "Е, това е най-важното. Другото все ще се навакса с времето!" - гласи спокойният отговор на началния учител...
И още - там родителите имат възможност да наблюдават открити уроци на учителите на бъдещите първи класове и така да си изберат своя учител. Накрая се назначават онези учители, които са събрали достатъчно деца. Почти като у нас, само че критериите са доста по-различни...
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Страхотен коментар!
Имаше един постинг от Поли - за едно момиченце от сиропиталище, което си избира училище - направо сърцераздирателна история, как не мога да я намеря, точно по тази тема е!!!!
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 5 месеца
Да, точно така! Важното е учениците да се чувстват щастливи в училище, да имат положителна нагласа за учене, а всичко останало се нарежда от самосебе си

Ето го постинга, за който говори Shogun.