Кой ще ни обедини?
За сетен път се убеждавам, че липсата на единомислие ще ни изведе до задънена улица. Обстановката е доста нажежена, информацията разнопосочна. Гърнето ври и а-ха да кипне. Едни искат стачка сега и веднага, други наесен. Дори и синдикатите, нашите защитници, не могат да се споразумеят и обединят около общи действия. Орел, рак и щука - всеки дърпа в най-вярната посока. Настана време за пазарлъци, на прах в очите и синдикални лъжемесии. Раздвижиха се и в министерството. Гласът на обикновения български учител няма достатъчно сила, но когато уважавани обществени личности си позволяват критичност към министъра, това вече е доста притеснително. Пуснаха се изпитани манипулативни трикове с изпреварващ ефект - обещания за увеличения с цели 100 лв. от януари, а защо не и от октомври. Изведнъж се оказа, че имало и финансов резерв. Много спешно замесиха и модела за кариерно развитие и втасал, недовтасал го пуснаха в обществено обръщение. Необходимостта от бързи действия за париране на нарастващото недоволство изкарва на показ всички министерски козове. Те обезсилват първоначалния синдикален хъс и предизвикват суетене, а суетенето е печелене на време. Синдикатите вече не са толкова сигурни дали искат стачка, или не. По-добре да я направим наесен, дотогава може и да сме забравили, че сме имали такива намерения.
Помня от детството си приказката за козарчето, което дълго време крило тайната , че царят има магарешки уши. Накрая не издържало, изкопало дупка в земята и изкрещяло истината, колкото му глас държи. Дълго време премълчавахме истината за това, което става с българското образование, но вече не издържаме и крещим. Тапата изхвръкна и духът излезе от бутилката. Само че...кой ще ни обедини?
Помня от детството си приказката за козарчето, което дълго време крило тайната , че царят има магарешки уши. Накрая не издържало, изкопало дупка в земята и изкрещяло истината, колкото му глас държи. Дълго време премълчавахме истината за това, което става с българското образование, но вече не издържаме и крещим. Тапата изхвръкна и духът излезе от бутилката. Само че...кой ще ни обедини?
Аз не смятам, че стачката ще реши проблема. Ако сме частна фирма, да стачкуваме, ще причиним загуби на собственика и ще го принудим да преговаря. На кого кривим шапката, ако стачкуваме? Ще му падне ли на г-н Вълчев заплатата? Ще си загуби ли работата? Не, ще ни трови някоя друга седмица, после ще ни обещае едни 20 лева и ние доволни ще му стиснем ръката, даже може и да му изръкопляскаме. Пък после един месец няма да вземем заплати заради стачката. Единственият момент, в който можем да стачкуваме и да бъдем забелязани, е около даването на дипломите и приключването на срока, ноооо, грубо казано, това просто ще е причина да довършим срока през лятната ваканция и да закъснее кандидатстудентската кампания. През това време всеки ден по медиите ще ни нареждат, че сме подлеци и долни изнудвачи, че нямаме достойнства и професионализъм. След цялата тая сага в крайна сметка отново ще ни предложат, ние ще се пазарим, те ще скръцнат със зъби и накрая ще вземем 10-20 лева на заплатата отгоре. И пак ще изръкопляскаме.
Народът не гласува, и той не може да промени нищо...
И не трябва да се впечатляваме от негативизъм в обществото, то и сега си го има. Навсякъде в Европа учителите получават min 500EU работна заплата
" Българска работа /конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр./, това е работа недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение завършва със скандал, за да послужи за позорна регистрация на печалните си герои". Много добре приляга за недомислията в образователната сфера.