Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето, дето светят звездите и тревожният вятър тръби. Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което не успях, не посмях, може би...
Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима. Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори! За да има любов и мечти занапред, за да има, аз отивам на бой призори.
Ако падна убит сред степта, под звездите студени, запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай. Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене, долюби вместо мен, домечтай!
Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен. Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война. Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя. Лека нощ, моя мила жена!
Веселин Ханчев ми е любим поет. Така се случи, че загубих книжката си със стихове, и не мога да си нямеря да си я купя. Отдавна искам да цитирам негови стихове, и не става – забравила съм ги, а в интернет изобщо ги няма!
Сегабих искала да ви припомня и стихотворението на Ханчев от същия период,само че посветено на дъщеря му: “Синеока моя, русокоса...” Забравиласъм го, не става...
дето светят звездите и тревожният вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...
Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред, за да има,
аз отивам на бой призори.
Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!
Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!
Веселин Ханчев
Отдавна искам да цитирам негови стихове, и не става – забравила съм ги, а в интернет изобщо ги няма!
Сегабих искала да ви припомня и стихотворението на Ханчев от същия период,само че посветено на дъщеря му: “Синеока моя, русокоса...” Забравиласъм го, не става...
:(
Благодаря на Марк и Поли.