Какво губим и какво печелим от стачката?

Една кратка равносметка с днешна дата и с уговорката, че утре нещата може да изглеждат по съвсем различен начин.

1. Губим учебно време, което ни е нужно, за да си свършим работата по-спокойно.

Но... печелим възможността да покажем на обществото, че сме отговорни до краен предел, че каквото и да става, сме способни да овладеем положението, защото ще намерим начин да наваксаме пропуснатото. Ние знаем, че ще се справим с трудностите, без да ощетим по някакъв начин нашите любими ученици, каквото и да ни коства това. Няма да обяснявам как ще го направим - нека това да си остане нашата малка учителска тайна. В дългосрочен план се надявам, че един ден родителите и учениците ще ни разберат и оценят.

2. Губим опората, която сме си въобразявали, че имаме в лицето на синдикатите. Такева, Крумов, Томов (този байганьовец е още по-лош вариант от предишните двама, не му вярвайте!) са фалшиви герои, самозвани измамни лидери, които нямат място сред учителската гилдия.

Печелим свободата да избираме пътя, по който да вървим. Силата и увереността да кажем „Вън!” на лицемерните ни синдикални водачи, които търгуват с обществените интереси, и с нашите – в частност.

3. Губим средства за препитание, защото продължителната стачка ще ни остави без заплати през следващия месец.

Печелим вярата, че нашите усилия не са били напразни, защото те неминуемо ще доведат до промяната. Може да е частична, да не ни удовлетворява напълно, но в днешното объркано време тя се равнява на една мащабна революция. Управниците, колкото и да се мъчат да фалшифицират статистиката, която в действителност показва, че стачката е обхванала почти всички училища в България, фактите са налице.

Моментът е особен, много деликатен, и онези "отгоре" не бива да подценяват и изопачават ситуацията, защото нагласите за протест са изключително сериозни. Учителите няма да клекнат нито пред заплахи от уволнение, нито пред противната перспектива преговорите умишлено да се забавят и да не стигат до успешна развръзка. Ще постигнем исканията си, защото сме обединени, упорити и единни.

4. Губим уважението на част от сънародниците си, които предпочитат да търсят вината за всичките си семейни и личностни неудачи в нашата училищна институция.

Печелим възможността да им дадем един добър урок по демократично гражданство. По-умната част от тях ще го проумеят.

Продължението е от вас, скъпи колеги...