Българският Великден – светлият лъч за стачкуващите учители в България

Ще започна отзад-напред. След като чух интервюто на Павел по програма „Хоризонт” на БНР, така се развълнувах, че си поплаках едно хубаво. За днешния наситен с емоции ден това бяха първите ми сълзи, но не и последните. Но за тях ще разкажа в друг постинг утре, тъй като нямам физическата възможност да обработя целия снимков и видео материал, за да видят всички потребители мащабността на учителската стачка, за която се тиражира фалшивата информация, че била слаба и неубедителна.

Сега ще фокусирам вниманието си върху представянето на Павел пред националното радио.

Павка, по много изненадващ начин – чрез националната медия - получих отговор на един въпрос, който ти бях задала тук. И през ум не ми е минавало, че българите в чужбина, за които всеизвестна истина е, че представляват елита на нацията, участващ в така наречения процес на „изтичане на мозъци”, ще започне организация за финансова помощ в случай, че учителската стачка продължи по-дълго.

Както каза водещата: „Странно и тъжно е, че от чужбина стачката на учителите се вижда по-ясно”. Всъщност, като се замисля – не е странно, а съвсем логично развитие на нещата. Качествените хора си остават качествени, където и да се намират те. В това понятие се включва и истинската обич към родината, онова забравено чувство, което тук мнозина са престанали да изпитват, за жалост.

Дано не се стига до оказване на помощ и главите на управляващите уврат нареме. Но ако това се наложи, искам да ти кажа, че вашата намеса ще предизвика огромен фурор в страната. Журналистката не е права, че ние учителите със или без двеста лева е без значение какво ще получим, понеже все е недостатъчно. Българският учител е свикнал да оцелява с малко пари, които умело разпределя, но ако и тях ги няма – не зная как ще справи. Има колеги, особено що се отнася до учителски семейства, които са на ръба да не успеят да преживеят следващия месец.

Успях да запиша интервюто, но малко закъснях с началото, което не е от съществено значение, защото това бяха уводните думи на журналистката. Обаче, за съжаление, не можем да го чуем с плеъра, защото се оказва, че нещо пак се е бъгнало и той свири на бързи обороти. (Ох, пак ще се оплаквам на програмистите!). Затова го пускам с линкове.

Първа част

Втора част

Павка, още веднъж - благодаря ти за подкрепата! Гордея се, че те познавам, та макар и само онлайн. Виж няколко снимки, които направих днес, останалите утре ще ги публикувам.

Плакати







Една серия снимки, направени почти в полукръг, за да се види в общи линии какъв е броят на участниците.