Инфлацията и заплатите - опит за анализ

Защо опит? Защото не съм специалист по макроикономика. Все пак искам да изразя разсъжденията си, с надеждата, че някой по-сведущ ще ги коригира.

Няма начин да обсъждаме нещо, без преди това да си уточним понятията. И затова - ето понятие за инфлация (източник - Интернет), избрах най-ясното от множеството възможни:

Инфлацията е процес на обезценяване на парите.
При инфлацията паричната маса се увеличава, а стоките поскъпват.

И така - разсъжденията:

Ако увеличаването на паричната маса е по-бързо от увеличаване на количеството стоки, които могат да се придобият с тези пари, имаме инфлация.
Възможно ли е това в България?
В условията на валутен борд  финансовите институции на България не могат да печатат пари безконтролно, следователно те не могат да предизвкат инфлация по този начин - чрез пряко увеличаване на паричната маса.
Българският лев е свързан с еврото, инфлацията на еврото влияе на лева, т.е. някаква инфлация неизбежно идва от там.

Прочетох нещо много интересно тези дни. Ако в България идват например някакви англичани, и купуват селски къщи, които иначе нямаше да  бъдат продадени, понеже в страната няма пазар за такива къщи - това е фактор ЗА инфлация.

Ако в едно предприятие купуват нова машина, която дава възможност да се произвеждат повече стоки, и ако има пазар за тези стоки, така че заплатите в предприятието се повишават - това не е инфлация.

Държавният бюджет се финансира от данъците, и се изразходва са отраслите в бюджетната сфера. Ако парите от бюджета се преразпределят между различните отрасли, и ако например повече се даде за един от секторите за сметка на друг - това не води до инфлация. Освен, ако предишното разпределение е било за натрупване, а не за потребление. Например, ако се раздадат заплати, вместо да се построи завод, или болница, или училище, това би довело до инфлация, т.к. се увеличават парите в обръщение, без да се създават повече стоки.

Бюджетната сфера се финансира от държавния бюджет, той може да се изпълнява, или да има дефицит, или излишък. Когато има бюджетен дефицит - се взимат мерки как да се покрива дефицитът, например със заеми или приватизация. А ако е излишък, и този излишък се даде за потребление, т.е. за заплати - това си е инфлация. По-правилно е излишъкът да се даде за плащане на държавния дълг, който никак не е малък и си тегне като някаква скрита заплаха за тези, които идват след нас, ако не си го изплатим ние.

В България тази година имаме все по-нарастващ бюджетен излишък, и то при условие, че се намалиха данъците за фирмите, а малко се намалиха и данъците за физическите лица. Т.е. хем са останали повече пари в производството и у физическите лица, хем има излишък. Очевидно няма причина да се раздава този излишък, при положение, че държавата ни яко е задлъжняла. Иначе - ясно: инфлация.

Има един друг момент. В България повече се внася, отколкото се изнася. Ето от тук излиза дефицитът по текущата сметка. Например ако идват повече туристи, или ако български превозвачи изпълняват заявки на чужди товародатели, това е добре за платежния баланс,  наравно с производството на стоки. Този дефицит за сега се компенсира с притокът на капитали от чужди нвестиции. Обаче притокът намалява, и прогнозите не са за увеличение на инвестициите, така че е добре държавата да се грижи за добрия климат за бизнес и - за инфлацията. Ако тя е голяма, ще отблъсне инвеститорите... Пак стигнахме до инфлацията.

Ето още една причина, защо е важно инфлацията да не е голяма: тези, които си издействат увеличени заплати, увеличението ще бъде изядено от инфлацията. А тези, на които не се качат заплатите, ще пострадат двойно.

Аз за себе си си правя извод, че увеличението на доходите в бюджетната сфера трябва да бъде само и единствено от пренасочване на средства в рамките на бюджетната сфера: т.е. взима се от едни хора и се дава на други.
Ако това не е така, ще пострадат всички, само че тези, на които се повишат доходите, ще бъдат компенсирани, а всички останали - не.