Изпитанията на трите сита
Веднъж при Сократ дошъл негов познат и му казал:
- Ти знаеш ли какво говори за теб един твой приятел?
Сократ се обърнал към него и го попитал:
- А ти преся ли тази информация през три сита, преди да дойдеш при мене?
Човекът погледнал изненадано мъдреца. Сократ продължил:
- Да, през три сита! Ако ти не си си направил труда да го сториш, аз няма да те изслушам. Провери, моля те, внимателно онова, което искаш да ми кажеш!
И обяснил:
- Първото сито е ситото на истината? Вярна ли е твоята информация?
- Не зная – това нещо съм го чул от друг човек.
- Значи може да не е вярно. Второто сито е ситото на добротата. Можеш ли да потвърдиш, че информацията, която ще ми съобщиш, носи добро?
- Не, по-скоро обратното – отвърнал познатият.
- А третото сито, през което трябва да пресееш онова, което ще ми кажеш, е…
Знае ли някой кое е третото сито според Сократ? Ако - не, нека да даде своето предположение какъв може да е бил отговорът на Сократ.
Да, това е премъдрата история, която Сократ ни е завещал. Третото сито е ситото на ползата, на необходимостта. Ако всеки път преди да кажем нещо, пресяваме своите думи, няма да прахосваме безценната си енергия в празнодумство или за да си създаваме излишни проблеми.
Това рап парче нещо не го разбирам. От една страна не всички думи успявам да ги чуя, а от друга – от това, което чувам, не виждам смисъла.
Според мен, човек би могъл да пресее такава информация и през ситото на себепознаването. "Защо искам да кажа тази информация на Сократ? Какво в мен ме кара да му разкажа една непроверена информация, която ще го огорчи?"
Сутринта пуснах компютъра преди да изляза за работа и за моя изненада публикацията ми беше изчезнала. Бре, помислих си аз, какво е станало през нощта!? Да не би нещата да са излезли извън контрол и да се е наложило Тери да я махне. Видях, че публикацията не е изтрита - стои си в моя блог, но не се вижда на главната...
В училището днес имах час с моите ученици в компютърната зала. Използвах възможността да напиша коментар към скрилата се от погледите на всички своя статия, като очаквах, че този коментар ще попадне в меню "Последни коментари" и все някой ще го види. Уви, но и тази опция беше махната.
Никой нито ме чу, нито ме видя. Започнах сериозно да се притеснявам какво става в сайта. Звъннах по мобилния телефон на Тери. Малко по-късно се чухме и се оказа, че той не знае нищо. Уайт Уаббит също...
Тери моментално върна статията ми и даже написа своя, в която ми се извинява за случилото се. Също така съобщава, че временно се премахват модераторските права на всички, които са имали такива към главната страница.
Не може, ако си стигнала до тук, да не си си помислила защо ти разказвам всичко това. Ами защото, откакто съм се прибрала вкъщи, правя отчаяни опити да отворя публикация на главната страница и в момента, в който го направя, браузерът ми (даже 4 смених) зацикля.
Отново се свързах с Тери, за да го попитам какви са тези странни неща, но той не може да ги обясни. Даже се видя в чудо от моите обяснения на какво може да се дължи това явление. Колкото и не добре да звучи, но аз мисля, че не е случайно да ти изчезне статията, а след това да не можеш да напишеш нищо на главната, впрочем успях да драсна само едни коментар - явно обаче, че е било случайно, и проблемът се появи отново.
Аз ако може по темата да кажа две думи.Много смислено звучи да си пресяваш думите,но ако го правиш ще има хубави и лоши страни.Хубава страна е това,че ще си един здраво мислещ и уравновесен човек.Ще знеш кога да кажеш нещо и кога да замълчиш.Минуси според мен има много.В днешно време ако хората спазваха това което Сократ е казал нямаще почти да говорят.С една дума само ми хабим приказките.Много малко са нещата за казване, каито са истина, носят добро и най-вече от тях да има полза.Аз примерно ще трябва да говоря през два часа сигурно,като си знам устата.
Леле те не две думи,а двеста станаха :Р .