Защо не беше на училище? (ромски хумор)

   Куини, сега пък ме разсмя!  "При нас не валя."' .., но ето още една история от етноса:

 Малко ромче пита баща си:
- Тате, а защо облаците са толкова високо?
Баща му отговаря:
- Не знам.
- Тате, а защо птичките отлитат през есента?
- Не знам - е отговорът на бащата.
Намесва се майката:
- Хайде стига си питал, пречиш на баща си!
А бащата й се сопва:
- Стига ма, нека пита, за да знае!

  Ето на това му се казва обучение в домашни условия! :-))))

А на мен пък ми става тъжно. Представете си ситуацията да имаш два чифта дрехи и да не можеш да мръднеш извън къщи, защото са мокри.А има и обратната страна - дават на някое дете непрекъснато дрехи, но майката не ги пере, просто ги изхвърля и то винаги е без подходящо облекло. Всъщност толкова малко знаем едни за други. Обикновено се презираме взаимно и спазваме негласната граница, която разделя българския от ромския свят. Аз работя с малки деца и съм имала ромчета в групата, които светят от чистота и българчета, които миришат на вкиснато от немиене. В по-голяма часто от случаите е обратното, но пък кое българче живее във фургон и най-голямото му забавление е дишането на лепило. Направило ми е впечатление, тъй като през годините ми се е случвало да работя с деца от различни етноси, че всеки етнос си има закодирани от родовото предаване ценности и ако не си потопен в средата на етноса, те веднага лъсват. Например насадена в съзнанието на българина ценност е да има свой дом, което коренно ни различава от други народи. Насадена вече ценност е и да не паднеш по-долу от другите, което автоматично води до оживяване на вица с казана с българи в ада. Страхувам се да правя повече обобщения, защото може само аз да си ги виждам и да обидя накого, но исках да споделя, че насаденото с родове, трудно се превъзмогва и всъщност, живеейки едни до други, ние много малко знаем за истинското битие на съседа си.

shelly, внимателно прочетох коментара ти. Наистина е тъжно, че у нас има хора, живеещи в толкова тежки битови и материални условия, но никой от нас няма нищо против ромите и техния бит. Куини само предава разговор от училище. Самата аз работя с доста роми, тъй като училището ни е смесено / 50 на 50% българи и роми/. Познавам ромския манталитет и ромската душевност. Завършила съм магистратура по "Междукултурно образование" и се старая да ги приема и разбера такива, каквита са. Но наистина има комични случки с ромски ученици. Ще разкажа за една от тях. Наскоро една моя ученичка отсъства три дни. При идването й на училище я запитах:

- Ани, защо не беше на училище?

- Бех болна. - отговори ми тя.

- От какво? - запитах аз.

- От главата си. - беше краткия отговор.