Една майка за МОН | Образование

Писмо на г-жа Виолета Костова до журналистката от Нова телевизия г-жа Анева, която отразяваше скандалните (и вече сякаш успешни) опити на МОН да закрие V-то помощно училище:

Здравейте г-жо Анева,

Аз съм Виолета Костова, родител на дете от 5–то ПУ. Сигурно се питате какво стана с нас. След публикации в „Капитал” и в блоговете му и след репортажа на Нова телевизия от 02. 10. 2008 г. сутринта от училището, когато представител на МОН така и не дойде........

Коментари

queen_blunder преди 17 години и 7 месеца

Това писмо страшно ме разстрои... Страшно!....

IvelinaStamboliiska преди 17 години и 7 месеца

Чета и сълзите ми текат, защото съм запозната с обучението на деца със СОП (специални образователни изисквания). Това са деца, които дават много любов, но и изискват много внимание. Училищата за тези деца се закриват постъпателно уж, за да се интегрират в масовото училище. Колко ще се спести от закриването на подобни изключително необходими училища? И кой и кога ще осъзнае необходимостта от тях?

Желая Ви сили и кураж!

dorodtea преди 17 години и 7 месеца

Преди една година имах удоволствието да слушам лекции при един от корифеите в областтта на обучението на деца със СОП и моята изненада беше, че доцент Шошева ясно и точно обясни как децата с този проблем ,особено ако той е свързан с психиката, няма как ефективно да бъдат интегрирани в масовото училище.Тя сподели убеждението си, че този "експеримент" няма как да бъде успешен.Уви в Бг трябва да мине време, за да започнем отново да градим специални училища, за да дадем възможност на някой да открие топлата вода.Жалко и обидно е всичко това, което се случва с децата и техните родители.Още по-ужасно е, че ние не знаем, а не неможем ,как и какво да направим.Добре е да се включи някой, който може да даде идея как да помогнем ние, обикновените педагози.Аз с удоволствие бих се включила в подобна инициатива.

danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца

В една детска градина в София в групата имахме деца със СОП-синдром на Даун,церебрална парализа.В градината и сега има ресурсен учител,който се занимава индивидуално с децата,имаше и сляпо и полусляпо дете и други дечица със СОП.Имали сме срещи със специалисти,питали сме ги какво се иска от нас,когато тези деца са при нас в групата.Само разбиране,състрадание не е достатъчно,ни казваха те.Необходимо е и ние да се учим в движение как да постъпваме и какво да правим в различни ситуации.Аз пък съм се питала:Интересува ли се някой как се чувстват тези дечица изведнъж попаднали в среда от 25-30 деца,а те са свикнали в по-спокойна среда.Едно момиченце с аутизъм вместо да е спокойно,както в къщи/така казваше майката/ в градината постоянно беше превъзбудено.Започнаха да си го взимат на обяд.

Чувала съм,че от отношението в една държава към децата със СОП и старите хора,може да се съди за нивото на развитие на същата.