До Емили Дикинсън
Оцелявам на магия.
Тъна в глупост,
беззакония и безхаберие.
Оцелявам на магия.
Но душата ми дали ще оцелее...
"За да направиш прерия
са нужни
пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но и мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма..."
Емили Дикинсън
Емили, Емили.....
Тъна в глупост,
беззакония и безхаберие.
Оцелявам на магия.
Но душата ми дали ще оцелее...
"За да направиш прерия
са нужни
пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но и мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма..."
Емили Дикинсън
Емили, Емили.....
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гърдите...
за мъничко любов избродил бих света..."
ДИЛЕМА
Уж знаем отдавна -
една е планетата наша
със врящо във пъклени пещи
горещо ядро.
Едно е небето -
бездънно до ужас над нея.
Само един е животът ни –
дяволски къс.
Една е луната,
която за всички ни свети
и слънцето, дето ни топли,
е само едно,
а колко различни са днеска
човешките вери,
с които вражди помежду ни
разпалва сам Бог.
Затуй се покланят едните
пред златото само!
Измамната слава за други
е звезден олтар !
Апостолски някои служат
на Свободата,
а други коват им с охота
Голготския кръст.
Безверните вярно слугуват
на разни съблазни.
Скептиците гледат ни все
с помрачено око.
Под нас от разпъване дълго
Земята се цепи,
клокочи зловещо в отворите
огнена паст.
Дали все така - със омрази -
ний с вас ще живеем:
настръхнали, груби
до крайност вгорчени и зли?
Дали ще робува
на своята кауза всеки,
щом можем да бъдем спасени
от само една?
Дали ще монтираме в силози
мощни ракети?
Дали ще играем - все тъй! -
на локални войни?
Дали ще градим безрасъдно
свой атомен пъкъл,
дордето внезапно взривиме
от глупост Света?