Да се освободим от мисленето "Разделяй и Владей!"
Да се освободим от мисленето "Разделяй и Владей!"
от Росен Ангелов
E-mail: filomed@mail.bg 31 октомври 2007 Нека не допускаме тъмни мисли да ни побеждават! Да се освободим от мисленето "Разделяй и Владей"!
Отворено писмо до моите колеги, които се чувстват излъгани от синдикалните водачи
Уважаеми и скъпи колеги,
Обнародвах свои послания в няколко уеб-страници, посветени на учителската ни стачка.
В едно от тях - "Общественият заговор против българското училище", отправих задочно извинение към Янка Такева и другите ни национални синдикални водачи за предишните си обвинения към тях. http://bglog.net/Obrazovanie/15518#0
Колеги, които прочетоха и двете части на това послание, ме запитаха какви причини ме карат да се извиня на синдикалните водачи.
Тук ще се опитам да защитя позицията си в подкрепа на синдикалните водачи.
Преди повече от 10 години бях председател на училищната синдикална организация към СБУ. Почувствах се неколкократно "употребен", измамен, безкрайно обезверен и неразбиран не само от страна на националните централи, но и от страна на своите колеги. Тичах и се разкъсвах на хиляди посоки, а повечето колеги дори и не се замисляха какво представлява синдикалното ръководство. Доколкото усещах нагласите им, ми се струваше, че им се иска някой друг, но не и ние самите, да ни избави от тежкото ни състояние.
Подадох публично своята оставка на поредното годишно отчетно-изборно събрание и в училището ни синдикализмът ... утихна за няколко години. Нямаше го... Повечето колеги очакваха друг да мисли вместо нас, според моите наблюдения - може и да греша, но така чувствах нещата.
След няколко неуспешни стачки на българските учители, в които се чувствах като "пушечно месо" на лъже-държавниците и при един остър сблъсък с поредния ни директор в нашето училище, ние, дълбоко възмутени от неговата дебелащина ("Вие на мене нищо не можете да ми направите - тука аз коля, аз беся...") решихме да основем нов учителски синдикат. Нов, защото решихме да не се включваме нито в КТ "Подкрепа", нито в КНСБ, нито в тогавашната "Промяна"...
Събрахме помежду си пари, наехме адвокат, направихме Устав, който е съобразен със текущото законодателство, проведохме Учредително събрание и избрахме Управителен съвет, който доведе законовата процедура по нашата съдебна, статистическа, данъчна и т.н. регистрация докрай. За около 2 години размотаване по съдилищата и другите институции ние успяхме и родихме свой, напълно неманипулиран от политическите партии синдикат.
След това започнахме да действаме в училище - ясно съзнавахме, че само там имаме правомощия. За община, област и нация - не.
Принудихме трима поредни директори да се съобразяват с нас. Внимателно и твърдо. И законно.
В стачката преди две години не се включихме, защото усещахме, че тя не е като тази сега!
Възниква логичният въпрос: след толкова разочарования защо сега се изказвам в подкрепа на хора, които са ме карали да се чувствам лъган от тях досега?
Правя го, скъпи колеги, защото има голяма разлика между твърдението "те ме лъжат" и усещането "аз се чувствам излъган от тях". И защото всеки човек може да греши, но и да осъзнава грешките си и да ги поправя.
Аз също не съм безгрешен - не съм "света вода ненапита"! Човек съм като всички останали.
Защитавам синдикалните водачи, без да ги познавам лично, не защото очаквам тяхното одобрение, а защото искам да си свършат докрай работата, за която са избрани. И защото моите обвинения и остри изказвания по адрес на Янка Такева, Желязко Христов и Константин Тренчев никога не са довеждали до някакво подобрение в моя личен и в нашия съсловен живот. Аз се гневях, възмущавах, критикувах, бях саркастичен, дори злостен - всъщност бях жертва на онова, на което и те са били жертва: мисленето от типа "Разделяй и владей". Аз също отделях тези хора от себе си като "мръсници" от мене "светеца". По този начин, несъзнателно, бягах от отговорността да потърся общуване с тях. Защото се страхувах, че ще "се омърся" от него. Защото, всъщност, аз самият не разбирах какво е истинско общуване.
Мисля, че и сега не съм се освободил напълно от този недобър подход. Все още усещам в себе си много гняв, с който много трудно се справям. И се радвам, четейки този извор на доброта и красота, който избликна от учителските души български! И съм щастлив, че досега не позволихме на стария "вирус" (вирусът е информационна програма, която ни настройва към самоизяждане) от типа "Да кажем вън на предателите!" да ни поведе за носа. Щастлив съм, че ние, българските учители, се оказахме много по-силни от него и го победихме.
Мили колеги,
Ние ще излекуваме най-напред себе си, а след това и цяла България. Ако искаме да го сторим, разбира се. Това зависи от силата на нашите светли желания. Нали помните какво казва бразилецът Паулу Коелю в шедьовъра си "Алхимика": "Ако искаш силно нещо, цялата Вселена ти съдейства да го постигнеш." Ние разполагаме с Щаба на Вселената, колеги:):)! А не с тайни платени наемници-психолози-манипулози:) Ние победихме единствения ни Враг - СТРАХА СИ!
Моля ви, от все сърце ви моля, не проектирайте тъмни мисли по адрес на синдикалните водачи. Това няма да ни помогне, а - напротив, ще влоши нещата. Това не е израз на нашата решителност, а на нашата слепота. Да прогледнем истински, учители-будители!
Скъпи колеги,
Нека спрем да осъждаме другите - включително и Янка Такева, и Константин Тренчев, и Желязко Христов... Докато гледаме на тях като на "предатели", те и ще се държат като предатели. Нека погледнем на тях като на хора, които могат да допускат грешки, но могат и да осъзнават грешките си и да ги поправят. Да погледнем на тях като на човешки същества, които са способни да разбират и защитават нашата позиция. Търпеливо, твърдо и много внимателно. Ако ние сега се подведем по старите си страхове: "Ето, пак стана както по-рано...Пак ни предадоха...Пак Янка ни измами...", ние няма да сме направили нито крачка напред! В светла посока. Нека не ги демонизираме, а да ги подкрепим със своята твърдост и яснота. Без обвинения да изискваме от тях да си свършат работата, за която сме ги избрани!
Помислете и не бързайте да ме обвинявате в "малодушие" и "съглашателство" с "предателите". С обвинения никога не съм постигал нищо добро!
Вярвам в доброто, което Творецът е заложил във всеки от нас!
И мечтая то да се пробуди във всички!
Включително и в господата Станишев, Вълчев, Орешарски и в другите люде около тях, които са забравили човешката си същност.
С обич към всички вас,
Росен Ангелов,
учител по философия в ЕГ "Акад. Л. Стоянов" - Благоевград,
председател на Синдикална организация "Учителска солидарност" в същото училище
от Росен Ангелов
E-mail: filomed@mail.bg 31 октомври 2007 Нека не допускаме тъмни мисли да ни побеждават! Да се освободим от мисленето "Разделяй и Владей"!
Отворено писмо до моите колеги, които се чувстват излъгани от синдикалните водачи
Уважаеми и скъпи колеги,
Обнародвах свои послания в няколко уеб-страници, посветени на учителската ни стачка.
В едно от тях - "Общественият заговор против българското училище", отправих задочно извинение към Янка Такева и другите ни национални синдикални водачи за предишните си обвинения към тях. http://bglog.net/Obrazovanie/15518#0
Колеги, които прочетоха и двете части на това послание, ме запитаха какви причини ме карат да се извиня на синдикалните водачи.
Тук ще се опитам да защитя позицията си в подкрепа на синдикалните водачи.
Преди повече от 10 години бях председател на училищната синдикална организация към СБУ. Почувствах се неколкократно "употребен", измамен, безкрайно обезверен и неразбиран не само от страна на националните централи, но и от страна на своите колеги. Тичах и се разкъсвах на хиляди посоки, а повечето колеги дори и не се замисляха какво представлява синдикалното ръководство. Доколкото усещах нагласите им, ми се струваше, че им се иска някой друг, но не и ние самите, да ни избави от тежкото ни състояние.
Подадох публично своята оставка на поредното годишно отчетно-изборно събрание и в училището ни синдикализмът ... утихна за няколко години. Нямаше го... Повечето колеги очакваха друг да мисли вместо нас, според моите наблюдения - може и да греша, но така чувствах нещата.
След няколко неуспешни стачки на българските учители, в които се чувствах като "пушечно месо" на лъже-държавниците и при един остър сблъсък с поредния ни директор в нашето училище, ние, дълбоко възмутени от неговата дебелащина ("Вие на мене нищо не можете да ми направите - тука аз коля, аз беся...") решихме да основем нов учителски синдикат. Нов, защото решихме да не се включваме нито в КТ "Подкрепа", нито в КНСБ, нито в тогавашната "Промяна"...
Събрахме помежду си пари, наехме адвокат, направихме Устав, който е съобразен със текущото законодателство, проведохме Учредително събрание и избрахме Управителен съвет, който доведе законовата процедура по нашата съдебна, статистическа, данъчна и т.н. регистрация докрай. За около 2 години размотаване по съдилищата и другите институции ние успяхме и родихме свой, напълно неманипулиран от политическите партии синдикат.
След това започнахме да действаме в училище - ясно съзнавахме, че само там имаме правомощия. За община, област и нация - не.
Принудихме трима поредни директори да се съобразяват с нас. Внимателно и твърдо. И законно.
В стачката преди две години не се включихме, защото усещахме, че тя не е като тази сега!
Възниква логичният въпрос: след толкова разочарования защо сега се изказвам в подкрепа на хора, които са ме карали да се чувствам лъган от тях досега?
Правя го, скъпи колеги, защото има голяма разлика между твърдението "те ме лъжат" и усещането "аз се чувствам излъган от тях". И защото всеки човек може да греши, но и да осъзнава грешките си и да ги поправя.
Аз също не съм безгрешен - не съм "света вода ненапита"! Човек съм като всички останали.
Защитавам синдикалните водачи, без да ги познавам лично, не защото очаквам тяхното одобрение, а защото искам да си свършат докрай работата, за която са избрани. И защото моите обвинения и остри изказвания по адрес на Янка Такева, Желязко Христов и Константин Тренчев никога не са довеждали до някакво подобрение в моя личен и в нашия съсловен живот. Аз се гневях, възмущавах, критикувах, бях саркастичен, дори злостен - всъщност бях жертва на онова, на което и те са били жертва: мисленето от типа "Разделяй и владей". Аз също отделях тези хора от себе си като "мръсници" от мене "светеца". По този начин, несъзнателно, бягах от отговорността да потърся общуване с тях. Защото се страхувах, че ще "се омърся" от него. Защото, всъщност, аз самият не разбирах какво е истинско общуване.
Мисля, че и сега не съм се освободил напълно от този недобър подход. Все още усещам в себе си много гняв, с който много трудно се справям. И се радвам, четейки този извор на доброта и красота, който избликна от учителските души български! И съм щастлив, че досега не позволихме на стария "вирус" (вирусът е информационна програма, която ни настройва към самоизяждане) от типа "Да кажем вън на предателите!" да ни поведе за носа. Щастлив съм, че ние, българските учители, се оказахме много по-силни от него и го победихме.
Мили колеги,
Ние ще излекуваме най-напред себе си, а след това и цяла България. Ако искаме да го сторим, разбира се. Това зависи от силата на нашите светли желания. Нали помните какво казва бразилецът Паулу Коелю в шедьовъра си "Алхимика": "Ако искаш силно нещо, цялата Вселена ти съдейства да го постигнеш." Ние разполагаме с Щаба на Вселената, колеги:):)! А не с тайни платени наемници-психолози-манипулози:) Ние победихме единствения ни Враг - СТРАХА СИ!
Моля ви, от все сърце ви моля, не проектирайте тъмни мисли по адрес на синдикалните водачи. Това няма да ни помогне, а - напротив, ще влоши нещата. Това не е израз на нашата решителност, а на нашата слепота. Да прогледнем истински, учители-будители!
Скъпи колеги,
Нека спрем да осъждаме другите - включително и Янка Такева, и Константин Тренчев, и Желязко Христов... Докато гледаме на тях като на "предатели", те и ще се държат като предатели. Нека погледнем на тях като на хора, които могат да допускат грешки, но могат и да осъзнават грешките си и да ги поправят. Да погледнем на тях като на човешки същества, които са способни да разбират и защитават нашата позиция. Търпеливо, твърдо и много внимателно. Ако ние сега се подведем по старите си страхове: "Ето, пак стана както по-рано...Пак ни предадоха...Пак Янка ни измами...", ние няма да сме направили нито крачка напред! В светла посока. Нека не ги демонизираме, а да ги подкрепим със своята твърдост и яснота. Без обвинения да изискваме от тях да си свършат работата, за която сме ги избрани!
Помислете и не бързайте да ме обвинявате в "малодушие" и "съглашателство" с "предателите". С обвинения никога не съм постигал нищо добро!
Вярвам в доброто, което Творецът е заложил във всеки от нас!
И мечтая то да се пробуди във всички!
Включително и в господата Станишев, Вълчев, Орешарски и в другите люде около тях, които са забравили човешката си същност.
С обич към всички вас,
Росен Ангелов,
учител по философия в ЕГ "Акад. Л. Стоянов" - Благоевград,
председател на Синдикална организация "Учителска солидарност" в същото училище
Грешките се прощават, а престъпленията се наказват.
Но ние сме Учители - не ни подхожда да наказваме. Затова си има съд и прокуратура.
Ние можем само да Учим с поведението си.
На достойнство, на хуманност, на доброта.
На човечност.
Аз не се извинявам на нито един от синдикалните лидери и мисля, че след приключване на всичко това, трябва да им се потърси отговорност.
Мисля, че не бива да сравняваш себе си в качеството си на синдикалист с действията на няколкото известни нам синдикални лидери, които съвсем откровено ни предадоха. Съществува огромна разлика между естествените проблеми, възникващи в условията на общуване с хора, и онова, което наблюдавахме през последните дни от страна на Христов, Тренчев и Такева.
Няма оправдание за поведението им и лично от мен те прошка няма да получат. Престъпление е да изоставяш хората, за чиито интереси си поел отговорността да защитаваш, и то в най-напрегнатата фаза на стачката. Един истински синдикалист е длъжен да отстоява исканията до край, каквото и да се случва.
За синдикалните ни лидери...добро или нищо!
Това ми хареса!
Нищо лично към синдикалните лидери,но те се оказаха НЕКОМПЕТЕНТНИ и затова трябва да отстъпят място на компетентните .Това ли са персоните ,които представят лицето на Учителството?!
Честит ни Празник на народните Будители,
Не исках да го казвам до днес, но аз бях против тази стачка, когато се заговори за нея още през лятната ваканция! Както и против онази преди две години. Както и против всички, в които участвах по-рано като "пушечно месо" - по времето на Филип Димитров, а след това и при Жан Виденов. Но се включих, защото не можех да изоставя колегите си безучастно - не съм имал големи очаквания, но наистина продължавам да мисля, че няма да спечелим нищо, ако обвиняваме Такева, Христов и Тренчев. Вместо да си губим светлата енергия за такива тъмни мисли, убеден съм, че е по-добре да я насочим в друга посока: какво да направим оттук нататък, за да продължим своята достойна борба така, че последиците от нея да бъдат колкото се може по-добри при заварените и създадените обстоятелства? Аз мисля в тази посока и дори съм готов на ново "предателство" към нашето учителско дело:):) Но засега ще го запазя в тайна, докато не обмисля целия "пъклен план":):) много добре:):)
Лично аз допуснах в участието си в тази ни стачка много грешки и на първо място ще мисля за тях. Не съжалявам, че се включих и че продължавам да стачкувам! Защото се убедих, четейки посланията на своите колеги от цялата страна, че ние - българските учители, наистина сме ДУХОВНОТО ЯДРО НА БЪЛГАРИЯ!
Гордея се, че съм български учител.
С обич към всички вас,
Росен Ангелов