Да не се отчайваме, колеги!

ДА НЕ СЕ ОТЧАЙВАМЕ КОЛЕГИ!

Нека слушаме сърцата си, а не страховете, които ни внушават от почти всички страни.

Искам да споделя своите усещания с вас за постоянното отлагане на решаването на въпроса с нашите искания! Отлага правителството, а не – ние!

Не задължавам никого да е съгласен с мен. И уважавам правото на всеки да има друго усещане по въпроса.

Защо непрекъснато българското правителство отлага решаването на проблема?

Защото не може да бъде решен ли? Или защото не иска да го реши?

И кой казва че "няма решение"? Онзи, който търси начин или онзи, който търси оправдание?

Аз мисля, че КОГАТО ИМА ЖЕЛАНИЕ, ИМА НАЧИН, А КОГАТО НЯМА ЖЕЛАНИЕ, ИМА ОПРАВДАНИЕ.

Според мен българското правителство трябва ясно да признае, че е уплашено от нашия протест, защото той поставя въпроса не просто за нашите съсловни доходи, а - един много по-дълбок въпрос. Въпроса за българския национален суверенитет.

Искам да ви обърна внимание на книгата на швейцарския професор по социология Жан Зиглер "НОВИТЕ ГОСПОДАРИ НА СВЕТА И ОНЕЗИ, КОИТО ИМ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ". Издадена е на нашия език от издателство "Изток-Запад".

В нея се представят тежки, потресаващи факти за това как, след като съвременната глобализация влезе в пълната си мощ, всяка година в света умират по 50-60 милиона души от глад. Не бъркам цифрата: петдесет-шестдесет милиона души - колкото през всичките шест години на Втората световна война.

В тази книга се пише за това как няколко световни финансови институции със своето погрешно разбиране на глобализацията унищожават националния суверенитет на всяка държава и нация, в които техните правила влязат в сила.

Затова писах на представителите на тези институции в София. Исках да ги попитам дали могат да отрекат тези твърдения за тях.

Учен съм да вярвам в хората до доказване на противното. А не обратното. Ето защо, а не от наивност, писах на представителите на Световната банка и Международния валутен борд в България. Вярвам, че в тези институции работят умни хора и колкото и заблуди да има в съзнанието им, все ще успеят да си зададат някои основателни въпроси. И ще спрат да прилагат жестоката матрица на разглеждане на народите като "служители на фирма".

НАЦИИТЕ И НАРОДИТЕ НЕ СА ФИРМИ. СВЕТЪТ НЕ Е ПОЛЕ НА ПАЗАРА, А НЕЩО МНОГО ПОВЕЧЕ. Пазарът е нещо изключително жестоко, когато бъде оставен "сам на себе си". Видяхме "благата" на така наречената "свободна пазарна икономика". Безработица, свиване на разходите за образование и наука, за здравеопазване и социални помощи, нарастване на престъпността, растеж на детската проституция, на порнографията във всички области, растеж на отчуждението и поляризация на обществото на едно малцинство от крайно богати и едно мнозинство от бедни хора.

Текстът на тази книга е труден за приемане, защото е пълен с изключително тежки факти. Тежки, но като се огледаме, не можем да признаем, че са верни.

Уважаеми колеги,

Не искам да се отчайваме, защото изход има и той е ОСЪЗНАВАНЕТО. Аз вярвам, че хората в МВФ и Световната банка не успяват да видят истината за нищетата и мизерията, защото тяхното движение е ограничено само между луксозните хотели в съответните столици, между които летят по време на своите командировки.

Но ние трябва да им помогнем да осъзнаят, че са заблудени и че тяхната гледна точка не е цялата истина. Нужен е диалог, а не терористични действия.

И трябва да осъзнаем, че ИМА ДВА ВИДА ТЕРОРИЗЪМ: индивидуален, когато един болен човек или група болни хора закупуват или произвеждат взривни устройства и убиват други хора. Другият тероризъм е ДЪРЖАВНИЯТ: КОГАТО ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНА МАШИНА ПОТИСКА СВОБОДАТА НА ОТДЕЛНИТЕ ХОРА, НА ОТДЕЛНИТЕ СЪСЛОВИЯ. Първият тероризъм е видим и лесно може да бъде осъзнат. Вторият не е видим и трудно може да бъде осъзнат. Особено когато зад него застават средствата за масово осведомяване с тяхната изкривена представа за истината. Изкривена е тогава, когато се ръководи от страховете на участващите в тях хора.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ КОЛЕГИ! НИЕ ПОБЕДИХМЕ СТРАХА!

Каквото и стане с нашите искания, ние израстнахме през този месец. И то без "разрешението" на министъра:). И без "разрешението" на правителството:) И без "разрешението" на другите съсловия:)

За първи пъти ние упражнихме своето самоуважение по решителен и достоен, по масов и единен начин! Това не се измерва с никакви пари!

НИЕ ДАДОХМЕ И ДАВАМЕ ОТКРИТ УРОК ПО СЕБЕУВАЖЕНИЕ. И няма да забравим поуките си от него. Независимо от това как и накъде тръгват "преговорите" с правителството.

Не се плашете колеги! Не бива да плашим и правителството. И двете страни се нуждаем от взаимно уважение, но без хитрини. Когато правителството лъже, ние сме длъжни в името на доброто на всички българи, да разобличаваме неговите лъжи. Но когато казва истината, не бива "напук" да отричаме онова, което казва.

Не бива да заплашваме никого!

ДА НИ ПЛАШИ ИСКА САМО ОНЗИ, КОЙТО САМ Е УПЛАШЕН. Вгледайте се в очите на господин Станишев и ще видите страх. Вгледайте се в очите на господин Орешарски и ще видите страх. Вгледайте се в очите на господин Вълчев и също ще видите страх. Вгледайте се в очите на всеки друг министър, депутат, "висш" чиновник и ще видите страх. Те не са подготвени да разговарят с нас като с равни. Не знаят как. Не са учени на това. И затова ги е страх да си признаят сегашната слабост.

Нека им помогнем като продължим стачката. Така работим и за тяхното освобождаване от страха. Колкото и да не го осъзнават засега!

До победа, защото това ще е ПОБЕДА НА САМОУВАЖЕНИЕТО. ПОБЕДА НА БЪЛГАРОЛЮБИЕТО. Сега другите малко ни разбират или почти не ни разбират. Но ще успеят. Българи са. Нека не ги съдим.

Не се отчайвайте! Не сме обречени, докато не позволяваме да ни натрапят такова усещане! Да не го допуснем в душите си!

До победата на нашето достойнство.

С обич,

Росен Ангелов,

ваш колега от Благоевград