Весели училищни отблясъци
Това са отделни случки от последния месец, смешни и дори абсурдни. Все такива, които ти правят впечатление, но ако не ги запишеш, се забравят.
...................................
1. Марина, която рядко се изразява с пълни изречения, ми казва:
- Госпожо, а на мама й направиха операция...
- О – възкликвам аз, - сега тя как се чувства? Добре ли е?
- Да, да много си е добре. Нищо й няма.
- Нищо й няма ли!? А от какво я оперираха?
- Ами-и-и... от... промяна.
- От промяна ли? Каква промяна? Да не искаш да кажеш, че си е направила пълна промяна?
- Да, ама не пълна... частична...
- Частична?!?!?
- Да... – следва закачлива усмивка - големи гърди...
..................................
2. Срещам пред училището майката на Тони, за която вече съм предупредена от колежката, която е учила брат му, че от тази жена мога да очаквам всичко. В края на ІV клас, в най-тържествения миг на раздялата с учителката, същата майка е изразила благодарността си по следния начин:
- Е*ати и старта в живота си му дала!
........................................
Та срещам я аз, и в процеса на разговора тя ме пита:
- А ти забелезАла ли си, че Тони пише с левата ръка?
- Да, забелязах.
- А аз му викам на него: ей, ти знаеш ли, че повечето американци пишат с левата ръка? Бе ти да не си некой американец, а?
.................................
3. Розитка от другия клас е вечно широко усмихната, а в устата й в момента липсват доста зъбчета. Следобед е на занималня, а занималнята е в нашата класна стая. Детето много трудно възприема, все още не може да брои до три, но затова пък се е научило да псува яко, като псувните ги реди с неизменната си усмихната беззъба уста. По тази причина тя вечно е в някакъв конфликт, защото попържа наред малки и големи, а аз се мъча да успокоя потърпевшите, обяснявайки им, че тя все още не разбира какво говори.
Колежката от занималнята споделя, че детето прави точно наопаки на онова, което й се казва, и се видяла в чудо. Безрезултатно опитвала всякакви начини на убеждаване, но в крайна сметка се сетила как да се справи с проблема. Просто започнала да казва на Розита обратното на онова, което трябва да се направи, и работата потръгнала.
А тази Розитка може да не знае точно какво означават псувните, но определено цели определен елемент на шок, който вероятно й компенсира някаква потребност от внимание...
И ясен знак, че въпросните проблеми изобщо не са възникнали през последните 8-10 години. Още през 80-те като свърши предната реформа ще да е почнал центробежния процес. Което означава,че силната централизация нищо не решава. Дано децентрализацията да се окаже тласък в обратната посока.
Моята дъщеря не псуваше като Розитка,но за да я накарам да направи точно това което искам и казвах да направи обратното и се получаваше.Например,ако трябваше да изпие чаша мляко,просто си наливах и и казвах да не пие от нея:))) Тя ,разбира се, я грабваше и я изпиваше:))...Вече е на 11 и не се налага да хитрувам:)
- От мама. Мама така казва на татко.
Мисля, че Нели е права. Тя го прави, защото по този начин привлича вниманието към себе си. Ех, какво ли не измислят тези деца, за да получат своята доза внимание...