Българите не сме нация от предатели!

Добра вечер скъпи колеги,
В ума на много хора се въртят в момента мисли от типа "Даскалите пак ги прекараха! Отново ги употребиха! За пореден път ги измамиха! Ето сами се отказаха от борбата и се предадоха най-накрая! Язък им за шума, който вдигнаха! Язък! А и синдикатите им ги предадоха! Нищо не излезе!"...
В посланието си от вчера "Най-после заслужихме истински Празника си на народни Будители" напомних за Марк Твен и за нуждата ни от усмивки точно в този момент, когато всички тъмни сили са толкова съсредоточени да ни внушат чувството, че сме победени. Не сме победени, скъпи Будители!
Победен е само онзи, който позволи на тъмнината да влезе в Душата му. Ние направихме точно обратното: изхвърлихме я от Душите ни!
В това неравно сражение ние паднахме, защото бяхме спънати, подхлъзнати, препънати, подкопани, вързани, оплетени, подсечени, задушени, разпънати, простреляни... Паднахме, защото влязохме в битката неподготвени - "на юруш". Но времето на Балканската война с нейното "По пет на нож" отдавна е минало, защото този път народът не беше зад нас. Напротив, беше против нас в началото. Но ние го извадихме от летаргията му, разтърсихме го здравата. И той започна да разтърква сънените си очи, да се прозява с досада, но и с пробуда.
Не можехме да победим сега в тази борба, защото бяхме поведени от своето възмущение, от своя гняв, от своята болка, от своето унижение, от своята жажда за свобода... Но само тези енергии не ни бяха достатъчни, за да победим в цялата борба. Не бяхме се подготвили предварително за всички коварства, които ни очакваха. Не бяхме готови да пробием напълно глухотата и слепотата, която ни обкръжаваше. Не бяхме готови за материалното и емоционално изтощение, което настъпваше. Не бяхме организирани отдолу и затова не успяхме да се възползваме докрай от победата ни с отхвърлянето на предложеното ни лъже-споразумение. Липсваха ни и много други качества, които при следващата ни стачка ще имаме и ще победим!
И все пак, колеги мили, ние победихме нравствено, макар не и политически. А това не е никак малко за шест седмици борба след близо 60 години сън. Победихме своя страх, но не и страховете на народа. И все пак спечелихме много голяма част от него на своя страна. Чрез своето самоотвержено поведение си върнахме самоуважението, а с него и уважението на повечето от своите ученици и родители. Не вярвайте, колеги скъпи, на лъжите на Средствата за Масово Оглупяване! И те ще проумеят след време, че са сгрешили и всеки честен журналист ще застане на наша страна.
А сега, според мен, трябва много умно и честно да "изтеглим силите си", за да съхраним спечеленото.
Скъпи сънародници, ние, българските учители не сме победени! Защото не сме се предали и не сме ви предали! Това, че сега се оттегляме от полесражението, се дължи не на малодушието ни, не на уплахата ни, не на непоследователността ни, не на нерешителността ни, а на осъзнаването ни, че не бива да се превръщаме в самоубийци!
Защото самоубийството е истинското предателство, при което, заради чуждото одобрение ние предаваме живота си в чужди ръце! Ние, българските учители, не сме самоубийци и сме готови да кажем сега "Отбой"! За да спечелим следващото сражение!
Да отстъпиш, когато осъзнаеш, че не можеш в този момент да продължиш напред, е най-добрият начин да запазиш посоката на своето движение. Целта ни не е да впечатляваме публиката със своята "издръжливост" - стачката ни не е шоу-програма от типа на "Слави-шоу" или "Стани богат", или "Оцеляване". Тя не е лъскаво медийно забавление. Не е плоска шега на телевизионен клоун.
Скъпи истински Будители,
Мисля, че трябва  да осъзнаем, че направихме много повече от 300-та спартанци: бихме се срещу многократно по-многочислена армия, далеч по-добре въоръжена и завардила проходите отвсякъде, но оцеляхме до един и не проляхме капка кръв. Защото полетяхме на крилете на самоуважението си, което си върнахме! Освен това, не влязохме в междуособици, колкото и да ни крещяха "Сред вас има предатели!" Този път ние надскочихме всичките си страхове! Полетяхме, Будители, на крилете на мечтите си за истинско човешко бъдеще на Родината ни.
Онези, които са искали да ни "употребят", този път не успяха, колкото и да се стараеха. Подцениха ни! А ние още от този момент трябва да започваме подготовката за следващото сражение!
Това изобщо не трябва да означава, че е нужно да бързаме! В никакъв случай, защото, ако сега се подведем да си мислим, че трябва някому нещо да доказваме, загубени сме. Нека осъзнаем първо грешките си. Нека се подготвим много добре и тогава да видим къде ще отидат "консултантските екипи" на властващата каста! Ще им се наложи да дойдат при нас, да се присъединят при нас!
Не унивайте, скъпи колеги! България не е нация от предатели! Ние, учителите, не предадохме България! "И бавно, полека, за няколко дни пораснахме няколко века..." - такова поздравително съобщение получих вчера на телефона си.
Бавно, полека, любящо, решително и неотклонно Слънцето се завръща над нашата прекрасна Родина!

С обич към всички вас,
Росен Ангелов от Благоевград