"Обезглавяване" на информационния монопол на Държавата
Добра вечер, скъпи колеги,
Първото ми предложение за практическо действие е: нека всеки, който не го мързи и когото отчаянието не го е повалило, да запретне ръкави и да направи списък на колегите в своето училище, които използват дейно Интернет и имат електронни пощенски адреси. Да ги помоли да му дадат тези адреси, като им каже предварително целта: постепенно изграждане на Самостоятелна Електронна Мрежа за Учителско Взаимно Информиране (СЕМУВИ). Тази мрежа ще има няколко нива, които взаимно ще се подпомагат: първо - училищно; второ - селищно; трето - общинско; четвърто - областно; пето - национално. Нека участниците в този процес да знаят предварително, че участието в тази мрежа е доброволно и ги отваря за обмена на информация между колегите-учители в цялата страна. Ако съответният колега има нагласата "да не бъде закачан" и "да си пази спокойствието", нека да не се включва в СЕМУВИ. А ако се включи, после да не упреква за наличието на "информационни течения":)
Този процес ще "обезглави" информационния монопол на Държавата, който тя упражнява над нас чрез своите "военни" подразделения: телевизии, радиа, вестници, министерства, инспекторати, директори и т.н. Във всички тези нива, разбира се, има хора, които не са забравили човешката си същност и са способни да ни помагат, но от страх за своето работно място сега не могат да си позволят "да се обадят" в наша подкрепа. Но когато създадем СЕМУВИ, те ще имат възможност да се свързват с отделни адреси, а пък ние - да разпространяваме техните послания. И така нататък.
Какво мислите по това предложение?
Засега толкова.
Ваш колега от Благоевград,
Росен Ангелов
Първото ми предложение за практическо действие е: нека всеки, който не го мързи и когото отчаянието не го е повалило, да запретне ръкави и да направи списък на колегите в своето училище, които използват дейно Интернет и имат електронни пощенски адреси. Да ги помоли да му дадат тези адреси, като им каже предварително целта: постепенно изграждане на Самостоятелна Електронна Мрежа за Учителско Взаимно Информиране (СЕМУВИ). Тази мрежа ще има няколко нива, които взаимно ще се подпомагат: първо - училищно; второ - селищно; трето - общинско; четвърто - областно; пето - национално. Нека участниците в този процес да знаят предварително, че участието в тази мрежа е доброволно и ги отваря за обмена на информация между колегите-учители в цялата страна. Ако съответният колега има нагласата "да не бъде закачан" и "да си пази спокойствието", нека да не се включва в СЕМУВИ. А ако се включи, после да не упреква за наличието на "информационни течения":)
Този процес ще "обезглави" информационния монопол на Държавата, който тя упражнява над нас чрез своите "военни" подразделения: телевизии, радиа, вестници, министерства, инспекторати, директори и т.н. Във всички тези нива, разбира се, има хора, които не са забравили човешката си същност и са способни да ни помагат, но от страх за своето работно място сега не могат да си позволят "да се обадят" в наша подкрепа. Но когато създадем СЕМУВИ, те ще имат възможност да се свързват с отделни адреси, а пък ние - да разпространяваме техните послания. И така нататък.
Какво мислите по това предложение?
Засега толкова.
Ваш колега от Благоевград,
Росен Ангелов
Участвам и отговарям за моето даскало.
:-)
Не изключвам възможността на един по късен етап да се направи тази база данни в самия саит.
Тази блог общност е много добра, но освен като форум за обмен на идеи, не може да има друга функция. Навигацията е доста объркана и претоварена и често много неща се преповтарят в различните раздели, а други се пропускат.
По блоговете и форумите се срещат хора, които не са доброжелателно настроени, а пък други черпят информация за нашите настроения и намерения, за да я използват срещу нас. Ако искаме да действаме сериозно - само по имейли, както предлага Философа.
Иначе навигацията не е проблем. Ефектът с преповтарянето и пропускането идва от това, че не се насочват постингите към определени категории. Ако искате да създадем отделно място - пак като подобщност - и го наречем "Информация", или нещо друго, подобно, след секунди ще го имаме.
Мисля, че едното на другото не пречи: блогът на СЕМУВИ. Според мен, първото може да бъде постепенно претоварено като този хубав блог, докато СЕМУВИ ще работи по естествен начин. По предпочитанията на хората и според техните най-близки обкръжения. Струва ми се, че двете форми могат взаимно да се допълват, но СЕМУВИ предоставя една допълнителна възможност: ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО И ОПРЕДЕЛЕНА ДИСКРЕТНОСТ. Няма нищо лошо в "по-тесните" общувания между колегите, за които СЕМУВИ ще предостави по-голяма възможност отколкото един блог. В едно "тясно" общуване може да се съсредоточи понякога една по-чиста енергия и да свърши много повече работа за цялата ни учителска общност от гледна точка на ОСЪЗНАТОСТ.
Ние в ЕГ - Благоевград ще направим блог "УЧИТЕЛСКА СОЛИДАРНОСТ", защото така се казва нашата синдикална организация и вестникът, който подготвяме. В този блог ще предоставим повече информация за нашия синдикат и възможностите за присъединяване. Имаме още малко пререгистрационни процеси, които трябва да довършим и ще действаме в тази посока още по-конкретно.
С топли чувства,
Росен Ангелов от Благоевград
Куини,ако не намеря подобщност"Информация", Моля те да ме ориентираш.Когато я създадете все пак.Нали съм Палечко-Малечко изоставащ,помагайте!- с напътствия.
BgLOG
Образование
Чувствам се разбран отчасти: не бих искал в СЕМУВИ да има един Център и останалото да е "периферия". Представата ми за тази човешка общност се гради на уважението към всеки отделен човек. Мисля, че всеки човек трябва да бъде равностоен "център" на информационна дейност и "тежест". Не гледам на себе си като на "команден център". Дори в семейството ми не допускам да гледат на мен като на "глава на семейството":), защото всеки член на малката ни общност (от четирима души) си има глава на раменете и трябва да я употребява за целта й, а не да свиква, че някой друг ще мисли вместо него! В СЕМУВИ не може да има един човек, който да отговаря за чистотата на информационната взаимопомощ. Всеки ще отговаря, защото всеки ще бъде воден от своето собствено равнище на ОСЪЗНАТОСТ и ДЕЙСТВЕНОСТ. Общуването ни трябва, според мен, да става по човешки, а не по йерархичен начин. Всеки ще изпраща и получава информация до и от онези, за които най-често мисли и които мислят най-често за него. Всеки трябва да зависи от собствените си усилия (най-вече мисловни) за вграждане и сработване с цялата "система". Така е в здравия организъм: клетката е самостойна същност, но в същото време "работи" за Цялото. Но и Цялото "работи" за нея. И не е вярно, според мен, че само мозъчните клетки имат правото да бъдат наричани "централни".
Всеки от нас ще преценява за себе си към коя информация как да се отнася: дали да я ползва чрез електронната поща или чрез блог.
И това ще ни носи огромни рискове, но и истински Живот. Защото ще зависи само от нашата Осъзнатост. Не трябва да изграждаме система, в която един или няколко човека ще вземат "най-отговорните" решения за всички. В организма това не се случва и старата биология и анатомия е време да го признаят на всеослушание.
По последния въпрос друг път ще ви разкажа как Марко Поло бил поразен от признанието на японците, че "мислят с корема си", а не "с главата си".
Лека нощ,
Росен Ангелов
Каква програма само!
Ако успеем до Великден 2008 г. да подготвим терена за точка 2 и 3, Създаване на съсловна учителска организация и Изграждане на система за обмен на информация, и да направим така, че да проработят от юли, за мен ще е изключителен успех.
За целта сега с Доротеа подреждаме наличната информация за училища/ детски градини и координатите на лица-контакти. Надявам се до 10-ина дни да приключа. Ако искаш да помагаш за събирането на информация и да я подреждаш там, където липсва, пиши ми на pavel_lazarov [маймунско а] yahoo [точка] it.
Тази покана важи за всички!
На мен идеята ми звучи абстрактно и ненужно! "Информационния монопол на държавата" е разбит със свободния обмен на информация и в тоз блог. Ако искате да си кореспондирате с някой - вижте имейла в профила му! Отделен учителски сайт само за "поканени"- добре! С какво ще бъде различен от тази общност? Или ще правим Велчова завера и "тайна" кореспонденция за "отбран" кръг смелчаци? Тая работа, както и любовта, не става по Интернет! Всеки сайт може да бъде и ще бъде шпиониран от държавата - свикнете с тази мисъл!
А разделението на нива като "училищно", "селищно", "общинско" и т. н. ми напомня рецидивите на близкото минало. От мисленето, на което още не сме се отървали.
Нищо не пречи в него да има препратки към списък на училищата с е-мейл адрес / и скайп напр./ за връзка.
Нищо не пречи да има и препратка към тази общност, в качеството си на форум, в каквато предполагам се е превърнала от блог.
Това е чудесно място, но просто няма нужда да се създава нова информационна подобщност, то и така всички подраздели са или празни, или водят до едни и същи постове на един малък брой хора.
(Каква хубава снимка само ... :) )
Боя се, че не разбираш за какво говорим.
Говорим за същата тази информация, която можеш да намериш и тук, в този блог, но подредена, проверена и визуализирана по най-добрия начин. Никакви привилегии! Само ... отговорност за качеството на информацията.
Не си ли съгласен, че, когато всеки да може да пише всичко, както е сега тук, има някакво място за съмнение? Работата е да не оставаме място за съмненията в достоверността на информацията. Това е.
Разделението на нива е по-скоро практически и статистически ход. Мисля, че и за теб ще е удобно да видиш една графика, която показва какъв дял от всички в една Област/ Община/ Град стачкуват (или приемат едно синдикално становище). Или не? Това без разделянето на нива няма как да се постигне. После, естествено е, че проверката на информацията, при оспорване трябва да е нечия грижа. Ти и аз ли ще се грижим или е по-добре да има регионални отговорници?
Павка, благодаря за комплимента със снимката. С тая шапка-идиотка от лятото преди 4 г. се чувствам направо в своето амплоа. Но с друга сканирана снимка не разполагам.
А иначе за информационната система все още доста неща не са ми ясни. Не мога да гадая как информацията ще бъде "проверена", а не субективирана и как ще се намерят точните хора.От опит знам, че съберат ли се на едно място учители /естествено приемуществено от женски пол/ говорилнята е неизбежна. Графики и таблици също могат да се окажат неточни при субективни сведения от рода "дочуто" или "недовидяно".
Предполагам отделен сайт на очакваната съсловна организация е нужен. Но какво ще представлява той - тепърва има да предполагаме.
Клетките, органите, системите от органи и целият организъм са естествени нива на взаимноподпомагаща се самоорганизация, чиято цел е Щастливия Живот. Ние няма да измислим нещо по-добро от Твореца - нужно е само да се откъснем от моделите на "изкуственото информационно поле" и да си приложим законите на топлото и открито човешко ОБЩУВАНЕ. Не ме плашат "нивата", както не ме плашат клетките, органите и системите от органи като различни "нива" в цялостния организъм. Не ме плаши и нарушаването на доброто взаимодействие между различните "нива", защото Създателят е предвидил "защитен" ход: БОЛЕСТТА. Нашето съсловие боледува от много отдавна и това е най-сериозната покана да поговорим със самите себе си, със съвестта си, за да открием изход от страданието си. СЕМУВИ съдържа няколко информационни закони в замисъла си: 1. Самостоятелност - и клетката е самостоятелна, и органът, и организмът. 2. Електронно-импулсен начин на предаване на честотите на вибрация (както в невроните и нервните пътища).3 Мрежовост - тоест пълно покриване на всички клетки в целия организъм. 4. От и за учителите - "мозъка" на обществото. 5. Взаимност - онази висша добродетел, която е налице при всеки жив организъм, който не е подложен на вируси (информационни програми за "препрограмиране" към самоунищожение). 6. Поток от енергия - защото информацията е именно това: насочено движение на енергията, насочване на енергията.
Колеги, помислете: нашият идеал не е елитарността, а включването на всички учители по доброволен и осъзнат начин. Този процес е бавен, но, според мен, единствено истински. С други методи можем да постигнем по-бързи резултати, но едва ли ще са по-добри.
Да продължим да размишляваме.
С топли поздрави,
от стачна Езикова гимназия в Благоевград
Росен Ангелов
Информацията ще я проверява регионалният отговорник по телефон или имейл. И то само, ако е оспорена от някой.
Ето как си представям ситуацята:
1. Наш активист публикува информацията, с която разполага (как я получава засега не ни интересува). Необходим му е "силен" юзер и парола.
2. Редови учител от въпросното училще я вижда, публикувана в сайта или в "пощенската си кутия", и изпада в ужас: "Та, тя е сбъркана! Може и да е фалшифицирана!?".
3. Влиза в сайта (регистрира се ако не е вече регистриран/ абониран) и щраква на бутончето "оспорване" в редичката на неправилната инфо . Вкарва своята версия в допълнителни колони без да затрива нищо.
4. Отговорникът получава имейл, че ..., примерно, има оспорване на инфото за ... 35-то училище в Пловдив от страна на г-н Иван Иванов, който твърди, че стакувашите не са 15 ами 53, т.е. всички.
5. Отговорникът върти един телефон на нашия активист от въпросното училище и изяснява въпроса.
6. Ако сигналът се окаже верен, поправя публикуваната "официална" информация. А ако се окаже блъф, потвърждава първоначалната информация, затривайки фалшивата. ... И с това се приключва.
Графиката е друг въпрос.
Дано да съм бил достатъчно ясен.
Чете ли ни някой програмист случайно? (Обади ми се, ако обичаш, че да запретваме ръкави
-----------
Росене,
Кажи ми, ако идеите ми влизат някъде в конфликт с твоите.
Помислете отново.
Павеле, лично на мен ще ми отнеме от няколко часа до два дни да вляза в сайта, за който говориш, и да поместя постинг от твое име със съдържание, под което ти никога не би се подписал.
Росене, дори родната ми майка да оглави синдиката, за който говориш, аз няма да се включа в него.
Разберете ме добре: има кой да оглави всяка една йерархична система, която ви хрумне да организирате. Готови са и чакат на опашка.
Алтернативата е:
Многочислена организация от съмишленици по хоризонтала. С временно действащи, колкото е възможно най-анонимни координатори, изпълняващи временна функция - колкото да се свърши една или друга задача - и после връщащи се тихомълком към обичайните си делови и лични занимания.
Направете повече сайтове като "Образование", "Индимедия", "Мреджан". (Куини, потърси в Гугъл, ще ти изпратя и линкове утре вечерта, ако не се справиш. Извини ме, че не го правя сега.)
Поддържайте връзки помежду си, обменяйте мнения, запознавайте се с хората там и не се плашете от спама и постингите на невежите и негодниците в тях. Техните нелепости издават, покрай другото, посоката, в която противният отбор планира контраударите си - и то, преди още да е започнал да ги осъществява. Не само, че ще ги изтърпим, ами и ще ни бъдат полезни. Недоволен родител? Е, значи се готви вълна от недоволни родители в медиите. Олеле, хиперинфлация? Ясно, в сутрешния и вечерния блок ще излезе строена рота дърдорещи едни и същи лъжи платени псевдоексперти по въпроса.
Не се безпокойте от липсата на център. Днес, в нашия случай, не е важно да има център - а
КРИТИЧНА МАСА от хора с нашата настройка.
Ако сте съгласни да обмислите това, което ви пиша, и ако се съгласите след размисъла си с него, помогнете ми да направим следното:
Първо, мрежата е средата, която именно заради липсата й на център, е най-малко подвластна на нечии манипулации и въздействия. Обърнете внимание, че няма власт, която да има монопол над нея, да я притежава така, както се притежават телевизии, радиостанции и вестници, няма власт, която може да разчита дори на сигурна защита на собствените си, официално поддържани сайтове. Засега.
От това трябва да се възползваме, защото нямаме друга несанкционирана среда за комуникация и изява. Много от хората, обаче, които са от нашата страна на битката, не познават добре тази среда, нямат компютри и не са на "ти", за разлика от нас. Научете ги. Заведете ги до интернет-клубовете и им дайте нужните начални познания. Направете им пощенски кутии и им покажете как да ги ползват. Запишете им сайтовете ни в тефтерчетата им. Кажете им какво представляват линковете и как да ги ползват. Няма да ви отнеме много време, уверявам ви. Не повече, отколкото да обясните на децата си как да си служат с мобилните си телефони: 15 минути до ден-два.
Второ, разчитайте във всичко на себе си. Много късмет ни е нужен по принцип, но от него нататък има значение това, което Ти, Тя и Той ще измислим и направим. Не чакайте чуждите идеи, мислете и не се предавайте. Вашите идеи, дори и глупави да са, ще породят други, по-умни. Не се страхувайте да ги споделяте, не се срамувайте да станете глупави, смешни, патетични, не се срамувайте да избухнете, да изплачете публично, да се изсмете, да съжалите и да се извините...
Не сме светци, не сме герои, хора сме. Не се срамувайте от себе си и не се преструвайте на някакви гении, които грижливо си пишат речите, преди да излязат пред другите. Дайте си право да бъркате, дайте го и на другите - само не спирайте да мислите, да преценявате и да давате последната дума в решенията си на вашата съвест единствено. Насреща си имаме изключително рационални същества, безгрешни играчи в тази игра - не се заблуждавайте, че не е така - нашият шанс не е в това, те да направят погрешен ход в играта си.
Нашият шанс е да променим играта им с нещо съвсем друго - да вкараме в битката онова, с което те нямат и грам представа как да се справят - нашите отделни, напълно непредсказуеми, анонимни личности, готови внезапно и без обяснения да пометат дъската с добре подредените фигурки.
За тази работа ни трябва не някаква велика стратегия - а само един, добре премерен и извършен в точно пресметнатия във времето момент, жест.
Този момент не бива да го пропускаме. Той е сега. Така смятам. Ако го пропуснем, как мислите -
кога ще е следващият?
В първия ред на твоя постинг ми казваш да не бъда наивен, а към края ми казваш, че моите идеи "дори и глупави да са, ще породят други, по-умни" и "Не се страхувайте да ги споделяте, не се срамувайте да станете глупави, смешни, патетични". Аз това и правя.
Или аз не се изразявам достатъчно ясно, или ти си препускал по редовете, докато си чел. Самият факт, че обсъждаме тук, "на светло", тази тема, говори за отсъствие на елит, или "център". Ето заявявам и го подчертавам дебело НИКАКЪВ ЦЕНТЪР НЯМА ДА СЪЗДАВАМ! Философът, Росен, също, доколкото разбрам. Идеята е мрежа. МРЕЖА! Като тази, за която пледираш ти! МРЕЖА, която да публикува информацията си на едно място в най-добрия възможен формат. (Ти казваш, че ще я фалшифицират за няколко часа? Ако се страхувах от фалшифициране на собствените си думи, писани из интернет, дали щах да съм тук според теб?)
Знаеш ли, имам усещането, че говорим за едно и също нещо. И че го мислим по един и същи начин, само че не можем да се разберем нещо. Не се случва за първи път, нито ще бъде за последно, затова ще направя един прототип на системата и ще ви го покажа. После ще говорим пак.
При всички положения обсъждането тук ми е много полезно. Наистина!
За да приключа един въпрос: Косьо, според теб една база данни на училищата с адресите, телефоните им, с броя на учителите там; името, телефона и имейла на един от тях е нещо, което ще ни бъде (на нас "свестните"!) от полза или не?
Пък и Куини ще ви каже, че когато стартирахме блоговете, една от нашите най-големи цели беше да дадем трибуна на хората и най-вече на професионалните съсловия, която да ги обедини и да ги направи силни. Не изпълни ли тази цел и тази общност тук?
Струва ми се, че на няколко пъти се доближаваме и после пак се раздалечаваме от единомислието. Това е нормално - не сме роботи, а хора. Трябва да се сближим осъзнато, а не привидно.
Намирам, че Павел добре ме е разбрал. Също и "кралицата". Също и "ананан". Чувствам се отчасти разбран от Константин, но си мисля, че по същество сме в едно ценностно единство.
Иска ми се да повторя усещането си, че всяка "клетка" е "център" на Живот. Всеки "орган" е съюз от такива "центрове", а системата от органи - още по-голям съюз, докато целият "организъм" е най-съвършената защита на Живота. В него е заложена цялата информация на Вселената. Този процес не се "кукловоди" от някакъв Вертикално разположен Център, а от вътрешния стремеж за Щастие на всяка клетка. Защото щастието не е възможно без всеобщото щастие, а пък то - без свободата, а свободата - без истината.
Така че ни предстои сериозна Просветителска работа по нива: 1. В себе си, за да стана такава "здрава клетка", която работи в защита на Живота. 2. За съюз със сродни "клетки", за да създадем по-висша защита на Живота - наречена "орган". 3. За съюз с други "органи" със сходни роли, за да създадем още по-добра защита на Живота - наречен "система от органи". 4. За съюз с всички "органи" и "системи от органи" за пълна защита на Живота - наречен "организъм".
Колеги, ако се учим от Природата, няма да сгрешим непоправимо. Там има един-единствен висш закон и това е Животът. А не някакъв Устав или Конституция, или друг писан закон.
Всеки български учител е "клетка", учителите в дадено училище - "орган", учителите в дадено селище, община, област - "система от органи", а учителите в цялата ни страна - "организъм".
Досега този "организъм" беше в кома. Беше уж пробуждан с разни медикаменти, но всъщност беше още повече упойван. След поредната "инжекция" и "усмирителна риза" обаче, отделни клетки вече не искат да заспиват! И няма да заспят никога! Те искат от своите посестрими същото. И така ....до последната клетка в целия организъм.
Жаждата за Живот дори на една отделна клетка никога не влиза в противоречие с жаждата за Живот на която и да е друга клетка. Това е прелестната хармония в нашето тяло, в живите организми и други същности във Вселената. Ние ще успеем да се хармонизираме, колеги. (
Според мен СЕМУВИ не противоречи на блога, нито на сайтовете, нито на форумите. Противоречи единствено на лъжата, на късогледството, на страха, на отчаянието, на безразличието, на омразата, на егоизма, на завистта, на алчността, на властолюбието, на високомерието.
СЕМУВИ е "мрежа", в която всяка "клетка" е равно важна на другите. Мисля, че трябва отново да ви напомня нещо от преживявания на Марко Поло в Япония.
Но това ще бъде в отделна публикация.
Можете, ако искате, да си оставяте своите електронни пощенски адреси в своите публикации и коментари. Няма да ни навреди.
С обич към всички вас,
Росен Ангелов
filomed@mail.bg, filomed@abv.bg, filomedcure@gmail.com
А ти Filomed, говориш за СЕМУВИ като за нещо, което съществува вече и е реалност. От доводите ти не разбрах по какъв начин СЕМУВИ е по-добър от блога. Ако е по-добър, защото противоречи на "лъжата, късогледството, страха, отчаянието, безразличието" и другите, които си написал, то значи казваш, че блога не противоречи на тези неща.
Като човек, който се занимава с Интернет от 1994-та година, който е главен редактор на PC Magazine Bulgaria и се има за що-годе запознат с технологиите, твоята идея ми се струва утопична на ниво реализация.
Блоговете са тези, които обезглавиха информационният монопол. Спомнете си за блога на Salam Pax, който описваше зверствата в Багдад и засрами американските средства масово осведомяване, които представяха нещата по един много по-невинен начин.
Никакви тайни общества не могат да обезглавят информационното затъмнение и монопол. Съжалявам, но не съм съгласен с тезата ви.
СЕМУВИ съществува в моите мисли, а вече и в мислите на Павел, а може би и не само на него.
След това ще съществува и материално.
С чисти мисли,
Росен Ангелов
(Философе, Тери е мъж. )
Ще ти кажа как го виждам аз технологично. Аз го виждам точно като този сайт (следвай линка). Доколкото ми стигат познанията, мисля, че е направен от полуготови модули и програмиране на php. Мислех да поканя създателите му Краси Гаджоков и Андрей Ненов да направят един "клонинг" за учителската общност.
Според мен блоговете по-добре представят нещата и дават по-реална преценка, възможност за дискутиране на проблем и заявяване на позиция. Ако някой възоснова на своите качества почне да привлича повече читатели, то значи че този човек е станал уважаван и мнението му се смята за важно. Гради си авторитет постепенно, а не да бъде спуснат отгоре. Това е хубавото на блога. Нали?
Пък и да ти кажа, леко ме плаши пламенният тон на Филомед и думите, които използва. Някак си тази пламенност ми напомня за едни други неща в нашето общество (в страната), които след това не са довели до нещо добро. Според мен трябва тази пламенност и патетичност да бъде заменена със сериозна и не толкова красиво облечена в думи конкретност и тогава аз лично ще прегърна идеята и ще и дам рамо.
Не намирам нищо "страшно" в огъня, нито в слънцето, нито в човешката прегръдка. Но и никому не ги натрапвам. Ала и не желая да се лишавам от нещата, в които вярвам само, защото други не им вярват. Мисля, че всеки човек сам е отговорен за страховете си и за съмненията си. И за вярата си. За мен всеки човек е невинен до "доказване на противното", тоест добър по своята същност, а дали я е изоставил или вече се плаши от нея - това е съвсем друг въпрос. Гледам децата и се уча от тях. Те са ми пример, а при вас може да не е така. Не ви задължавам да сте съгласен с мен, но и аз не съм длъжен да бъда с вас. Но вярвам, че можем да си сътрудничим добре, ако ни водят чисти помисли. А вашите съмнения са, според мен, задача, с която вие трябва да се справите. Защото ако започвате от самото начало с тях, то и мислите ви ще бъдат водени най-вече от тях. И няма да ни стигне времето за непрекъснати "уверения". Мисля, че можете да почувствате със сърцето си... В древността са казали следното: "Умът прокарва пропасти, а сърцето строи мостове над тях..."...
С добри чувства,
Росен Ангелов
Бързам, защото след малко влизаме на родитело-учителска среща, където ще раздадем наш стачен (малко закъснял) вестник с име "Учителска солидарност". Ще го дадем на родителите, за да се попробудят. Харесва ми вашата сдържаност, ако не прераства в мнителност. И особено ми харесва едно ваше твърдение, в което виждам отлична основа за пълно разбирателство: създаване на критична маса от осъзнати учители. И аз си представям точно това като най-истинската основа за постигането на нашите общи цели. Затова вярвам, че ще постигнем човешко, а не силово разбирателство (второто всъщност и не е разбирателство, нали).
С топли чувства,
Росен Ангелов
Filomed си е философ по професия. Аз и ти - очевидно не
Нека сме наясно (и с това се повтарям, но нищо - ще повтарям, докато не изясним всичко!): Блогът е нещо незаменимо и, както казваш ти, е мястото където се гради авторитет, където си проличава кой какъв е и където тече естествен информационен обмен. Блогът си остава такъв какъвто е - отворен и свободен!
Моята идея е да подредим информацията, витаеща тук и там, да я обогатим, доколкото можем и да й дадем форма, с което да я направим още по-ценна. На въпроса "Кой я публикува, има ли правото да го прави от името на всички? Кой е той?" - бих казал ... всеки "регионален отговорник" (радващ се на доверието на администратора, който е по-скоро администраторски съвет), за региона, за който отговаря. Ако публикуваната информация е грешна, тя ще бъде оспорена моментално директно от редовите учители. Естествено трябва да предвидим механизми за бързо отстраняване на "грешките", ... неволни или нарочни.
Бих казал, че възможността за "оспорване на информацята" е тази, която дава отвореност на системата, Тери. На практика всеки регистриран в системата може да го прави ... само за (ето това е хитринка, която ми идва на акъла в този прецизен момент!) училищата в населеното място в неговия регистрационен модул.
СЕМУВИ няма да работи.
Идеята няма да се осъществи, безполезна е.
Но!!
Тук съм заради ентусиазма ви.Поздравления!!!
Победа на познанието над радикалното зло.
...от кого ще се криете...???
...какво толкова ще се споделя, измисля, разпространява....
Ще мисля за това и ще идвам да ви чета...
Каквито очевидно нямаше по време на стачката, няма и сега.
Спомнете си напр. Павел колко съобщения пусна за таблиците, кой го чу?
Радвам се, че "Кралицата" превежда вярно смисъла на "Земен" - това не отнема правото му на мечти и любов. Наистина идва от прякора му.
Радвам се, че Павел разработва в подробности мисловни бъдещата мрежа.
Радвам се, че "Земен" проявява пламък и откритост:):)
Радвам се, че Илко все пак не ни възприема като врагове.
Радвам се, че "Шегаджията" не ни погажда номера, а внася още повече яснота и топлота.
Радвам се най-после, че "Заедно" включи словото "клетка" на нейното място.
Колеги,
Един от най-добрите ми учители е Хърбърт Спенсър - английски философ, социолог, психолог, статистик, антрополог, инженер. Той е любим английски мислител и на любимия ми американски писател - Джек Лондон. Защо ви пиша за Спенсър? Защото той е човекът, който създава общата еволюционна теория, от която се учи Дарвин. Последният признава честно това в едно писмо до сина си. Но Спенсър ми е по-симпатичен с нещо друго: той прилага органичното начало като метод на мислене. Той не откъсва мисленето си в някакви "високи абстракции", а винаги го свързва с Природата.
"Клетката", "органът", "системата от органи", "организмът" са неща, които ние с вас не сме измислили, а Творецът. И няма да измислим нищо по-добро от него. Можем само да се учим от неговите творения. Ако искаме.
С топли чувства към всички,
Росен Ангелов от Благоевград
Не прибързвайте да се ядосвате на "безкрайно дългите ми обяснения":), защото тези са "твърде късите ми обяснения":): дължа ви още едно. Оттук нататък няма да участвам в стачка, в чиято подготовка не съм взел решаващо участие. Преди доста време го бях решил и затова преди две години не участвах в стачката, защото бях "сърбал попарата" на такива уж-стачки. В тази стачка участвах, защото имах вече готовността и нагласата да противодействам на инертността, на отчаянието, на "запушването на устата", на изтощението и т.н. На лично, на училищно, а и на други равнища. Който не го чувства, не е само моя отговорността. В момента съм в ефективна стачка все още и мога да издържа и до Нова година, ако опира само до мен лично. И действам. Но няма да съдействам на самоубийства и други припрени действия от типа "Дайте да дадете!".
Ще търся хора, които не се страхуват от сериозното обмисляне и не го оценяват като загуба на време и не ме юркат "Давай да не изпуснем момента!" Обичам всичките си колеги в България, но няма да се ръководя от техните очаквания, ако те не съвпадат с моите. И този път ще се постарая да забавя "бързането", защото "Бързата кучка слепи ги ражда"... Защото не искам да ставам жертва на недообмислени действия, чиято единствена "подготвка" са неясните чувства на възмущение и гняв от несправедливото отношение към нашето битие. Това отдавна не ми е никак достатъчно, за реша нещо сериозно. Участвах в тази стачка, защото не исках да изоставя колегите си, независимо че не ме чуха, когато в самото начало ги предупредих, че не сме готови за сериозна стачна борба. Докато не бъда "изключен" от блога:), ще пиша в него каквото мисля и съм готов да поднеса искрените си извинения всекиму, който по добър начин ми покаже, че съм наранил чувствата му. Но кой определя кое е "дълго" и кое "добро" писане? А ако дълго сме спали? Може ли "късо" да се пробудим?
Скъпа Шели,
Лека нощ! И се подготви за дълго обмисляне, защото мен Суворов ме е учил на: "Колкото повече пот в учението, толкова по-малко кръв в боя!"
Не сме задължени да си сътрудничим. Заинтересовани сме да намерим основа за разбирателство по добър начин. Но ако не стане засега, ще стане по-нататък:):)
С топли чувства,
Росен Ангелов
Затова предлагам идеята за връзка между електронните пощи, защото там нещата стават много по-дейни: онзи колега, който иска да се свърже със сродната си душа, го прави независимо от другите. Не ги дразни, не ги
Здравейте - моя милост е еидн от идейните инициатори и технически осъществители на сайта www.MoetoDaskalo.com. Преди време писах тук по повод този сайт.
Павел приовлече вниманието ми върху дискусията тук.
Въпросите, които задавате около тази идея, са много ценни. За щастие, на повечето от тях има смислени, разумни и осъществими отговори - благодарение на човешкия опит на хора от други места и страни.
Например "кой ще има право да публикува"?
В БГ Великден, например, сме приели всеки член да може да публикува материал/мисъл (говоря не просто за коментар към публикация или за форум, а за публикуване на "статия", завършен текст с някаква мисъл/идея).
Ще кажете тогава "как решавате въпроса с несългасните с дадено мнение".
Ето как:
1) Дефинирали сме няколко общи, фундаментални ценности. Ако дадено мнение не застава открито срещу някои от тези ценности, няма проблем то да излиза от наше име дори и да има хора, които не са съгласни с него, та дори и мнозинството да не са съгласни.
2) Вземането на решения с които да се излиза от името на цялата инициатива става със строго дефинирани по време дискусия и гласуване. Ако има мнозинство - излиза се с позицията.
Подобен механизъм осигурява от една страна голяма свобода и правото на различаващи се мнения, както и от друга страна възможността за заемане на обща позиция.
Друг, още по-динамичен механизъм за преценка дали някакво мнение да излиза на сайта би могло да е публикуваното мнение да НЕ излиза автоматично на сайта веднага след написването му там.
А да има гласуване - съгласен/несъгласен - за всяко публикувано мнение, и само ако бъдат преминати някакви прагове - например минимум 10 гласа и минимум 60% одобрение - мнението да се появява на сайта автомаатично.
По този начин се гарантира че съдържанието на сайта изразява винаги позицията на мнозинстовото. Но пък се убива инициативата на инакомислещите, дори на тези които не оспорват фундаментални ценности на общността от събрали се там учители.
По подобен начин са организаирани едно от най-популярните в момента интернет-общности - например тази на "техническите маниаци". С тази разликата, че мненията се подреждат по най-висока оценка. Всяко подадено мнение излиза на сайта, но ако не набере полоожително оценяващи го, бива "избутвано" по пътя на "естествения подбор" надолу (и съответно скривано постепенно) от оценените по-високо от него.
Но най-важното е да решите какви са принципите и целите на общността, която искате да създадете. Какво ще прави и защо. В чужбина от енда организация - особено нетърговска, с идеална цел - се очаква да дефинира и обяви кратки, но ясни и разбираеми свои "мисия" (какво) и "визия" (как).
Не я наричайте "организация" или с всякакво друго формално и изтъркано име, защото внушава сухота, формализъм и казионност.
А и "общност" подсказва по-малко и по-слаби органичения за съмишлениците в тази общност.
Мога много да говоря за фазите/етапите през които минава една общност - наблюдавал съм отвътре няколко такива. Има много препъни-камъни. Много ценно е да знаете какво ви очаква и какви са възможните решения, ПРЕДИ да се случи (и не се съмнявайте че ще се случи - оказва се че просто се случва с всяко начинание, просто човешка природа).
С радост щеотговоря на ваши разсъждения/въпроси по тази конкретна идея.
Колко се радвам да те видя тук, Краси!
Написах ти един много дълъг имейл за изискванията (user requirements) за новата учителска информационна мрежа. Погледни го и ми кажи дали да го публикувам и тук (в друга тема може би), моля те.
ГОРЕЩО препоръчвам - ако учителите подхванат тази идея - да НЕ я формализират, т.е. да НЕ я регистрират формално като синдикат или като друга организация в съда.
Както видяхме от нашия (горчив на моменти) опит в БГ Великден, една НЕрегистрирана формално организация има много по-голяма гъвкавост, в същото време осигурявайки пряка демокрация при вземане на ВСИЧКИ решения, вместо това да се прави само от делегирани представители (избран орган за вземане на решения).
То е ясно че аз и ти сме повлияни от опита ни с БГ Великден, но аз горещо го препоръчвам защото видяхме подводните камъни и намерихме решения на въпроси, които ако не бяха решени биха унищожили общността ни.
По-нататък - по подобие на БГВ - така сформирана НЕформална общност на учителите може да регистрира юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. То ще е полезно за финансиране на ициативи и финансова отчетност и отговорност; ако иска да предприеме съдебни действия срещу някого, и разбира се - за представителност.
Всеки е добре дошъл да черпи от опита на БГ Великден в създаването на една различна, уникална общност - като принципи на разбора, като конкретни начини на организация.
Ако някой иска да види до най-малки подробности какво имаме предвид под наш "опит" и специално "горчив опит" - добре дошъл е да се запише в БГ Великден, дори без да има намерение да стане реално член. За един месец ще има достъп до целия форум на БГ Великнде за последните 5 години. Ще може да види горещите дискусии, които водихме около самоорганизацията си и специално вземането на решения.
Няма никакъв проблем или претенции от БГ Великден ако новата сформираща се учителска общност пожелае да "прескочи" доста организационни проблеми като просто копира "Нашите Принципи" - документа за цели, организация и опериране на БГ Великден.
Той е резултат от хиляди часове спорове и мислене, и отразява - смея да смятам доста добре - голяма част от подводните камъни пред една започваща съществуването си организация.
Този документ е и много кратък, както и има клаузи които не биха могли да съществуват ако беше документ регистран в съда като такъв за управление на регистрирана организация.
За да не бъда голословен и да не звуча твърде самохвално, ще дам един пример за масово срещан проблем при организации (без значение в каква област): проблема с кворума.
Сигурен съм всеки се сеща за примери: трябва да се вземе решение от някакъв масов орган, обикновено общо събрание, на една организация. Масово, кворума се заковава на "гласа на поне половината членове + 1". Някак си изглежда логично (да има представителност, демократичност), естествено, общоприето.
Обаче - дали по обективни (непреднамерени) или нарочни причини - редовно се случва този орган да няма кворум. И какво се получава тогава? Ами организацията не може да вземе решение. И умира. Може да е бавно, но сигурно. И се завърта омагьосан кръг: колкото по-дълго време не излиза никакво действие (което иска решение) от съответната организация, толкова повече тя се обезсмисля и интереса към нея - дори от членовете й - намалява. Но това от своя страна води до още по-трудно събиране на кворум.
Аз имах такъв горчив опит още като студент - представител в Общото събрание на ТУ София. ПО едно време общото събрание по дефиниция беше всички хабилитирани препордаватели + представители на асистентите + представители на студенти - около 1000 души. Познайте колко пъти имаше кворум!
Един известен вариант за излизане от тази ситуация е този на малък управителен орган - например само Управителен Съвет от няколко души. Събирането на няколко души е мнгоо по-лесно, съответно може да реагира много по-бързо и по-активно и решително.
Но този вариант има два сериозни проблема:
1) рязко намалява се представителността на взетото решение, оттам съответно и демократичността му
2) вземащите решение започват да се чустват недосегаеми, по-"велики" от останалите членове, и да игнорират това, че трябва да представят техните интереси.
Има обаче и друг вариант: запазване на пряката деморкация (възможност за всички да участват в решението), без да бъде блокирано вземането на решение.
Открихме го сами по принципа "неволята учи", но не бяхме уверени че сме прави, че не нарушаваме (морално) някой важен принцип. Докато не го потвърдихме чрез опита на една над 100 годишна, престижна и ефективна организация в САЩ: Sierra Club (www.SierraClub.org)
Хората преди много години са минали през този проблем - най-вече заради географското разрастване на организацията си.
Решението? Летвата на кворума се сваля ниско - в Sierra Club е 5%, в БГ Великден е "плаващ" кворум - взависимост от броя членове, започва от 16% (за до 50 членове) и пада до 5% при над 1000 членове.
Подобно решение едва ли би могло да е възможно ако организацията бъде формално регистрирана като юридическо лице - закона има рамки които поставя като минимум.
Вярно е, че при реално ниско участие в решенията, представителността и в този случай намалява. Но факта, че всеки има правото и възможността да участва в решението, компенсира този недостатък.
Така който е активен, който му пука и отделя време за общото дело, за което се е събрал с другите хора, оказва влияние на решенията.
Друг пример за полезна клауза, която също не би могла да бъде реализирана ако организацията бъде регистрирана като юрид.лице, е тази че новоприетите членове нямат право да участват във вземането на решения по организационни въпроси в първия месец след започване на членстовото си.
Тази клауза предпазва от умишлено "узурпиране" на организацията заради конкретно събитие или кауза, за която се взема решемние в даден момент, чрез масово записване на нови членове.