"Обезглавяване" на информационния монопол на Държавата

до professor

предполагам нямате предвид мен и Павел Лазаров - ние не сме учители и на нас начин за по-добро самоорганизиране не ни трябва. Ние просто помагаме на по-будните учители, които явно са се сетили че трябва да се организират.

Дали те ще го направят и дали ще използват нещо от предпоженото като опит от нас е изцяло тяхно право да решат.

И още нещо: ако вие сте учител, то не казвайте "направеТЕ нещо". А кажете какво вие конкретно ще направите/допринесете за да стане това "нещо". Говоренето във 2-ро лице звучи като "вие се напрягайте, а аз ще гледам отстрани".

* до queen_blunder:
Обмен на информация за органзиране на нещо може да става дискренто и във форум, в който участниците имат право да регулират достъпа. По този начин работим в БГ Великден: форума е достъпен само за членове.
Предимствата на форума са предимно това, че се вижда и проследява ясно нишката на всяка нова тема/иницатива - това е практически невъзможно при емейл.
недостатъка е че изисква от човек да се сеща и да се включва редовно във форума - емейла някак си предразполага човек да реагира повече, защото всеки си гледа емейла доста редовно.

* до swetew
1) Не подозирайте държавата чак в такава заинтересованост от дискусиите на група хора. напротив - историята показва че държавата спи и чак когато една група самоорганизирали се хора стане фактор в общесътвото, чак тогава бива забелязвана.
Също така, ако един сайт е разположен извън България - например в САЩ - няма никакъв шанс българските власти да му направят нещо. Невъзможно е също държавата да спре достъпа до него - ъвърде много и различни частни фирми осигуряват вече интернет достъпа в България. Освен ако няма сериозни законови основания, подкрепени от съдебно разрешение, никоя фирма няма ей така да даде на държавата да подслушва клиентите й.
2) в ето този мой постинг от днес тук - http://bglog.net/Obrazovanie/15759#71897 - казвам как е възможно да се осигури достатъчно голяма достоверност на публикуваната информация. Не е измсилено от мен - напротив, използва се в световни огромни сайтове за отразяване на най-последните новини (виж digg.com например)

* до hoaxer
Огромната разлика между един общодостъпен блог за всякакви теми и предложението за сайта на учителската общност е възможността чрез второто за отрицателно време дадена важна информация - за организаирането на някакво събитие например - да стигне до всички заинтересовани. Само едно натискане на бутон е да се прати един емейл до ВСИЧКИ членове на общността.
Такова нещо не може да бъде маправено чрез блога.

* до Teri
"Контрола" над информацията, която излиза на сайта на мрежата, ще е изцяло в ръцете на самите учители- напълно демократично, всеки с право на един глас ще може да казва дали смята публикуваното за вярно. И ако (примерни граници) се съберат поне 10 гласа и поне 60% от тях са "ДА" - излиза на сайта.

Контрола ще е реално от активните, интересуващи се - но всеки по всяко време ще има възможност да даде гласа си за дадена публикация, дори да е съмишленик в мрежата от 1 година, но да не е гласувал за материал досега.

* до всички в дискусията
начина на присъединяване на даден утител към евентуалния сайт - в смисъл  правото да публикува мнения и да гласува там - изисква проверка автентичността на заявяващия, че е учител в еди кое си училище.

Не за пръв път се сблъсквам с този въпрос в такъв конкретен контекст и най-доброто решение е принципа на доверието към тези, които познаваш.

Пример: Павката познава Teri. В смисъл познава го в РЕАЛНИЯ живот. Павката потвърждава (разрешава) достъпа на Teri. След това веригата продължава: Teri познава в РЕАЛНИЯ живот няколко учители - отива на сайта, лог-ва се и потвърждава (разрешава) техния достъп. Те от своя страна - всеки от тях - познават в РЕАЛНИЯ живот група учители и им потвърждават достъпа . И т.н. по верижаната реакция!

Принципа е личното познанство (НЕ харесване/приятелство, а просто ПОЗНАНСТВО). Така доста бързо могат да се включат много голяма част от учителите.

Има технически подробности, които обаче не са проблем защото като концепция са изпробвани и осъществими.

 Г-н   Гаджоков, нямам впредвид точно вас, но може би подобни на вас!  Защото повечето, което се пише тук, е добро като думи, но не и като действие!Аз нямам претенциите за безкрайни писания, защото чакам такива като вас, които    пишат (а може би и организират), да направят нещо в живота, а такива като мен,  ще ги подкрепят, ако е достатъчно умно и приложимо, разбира се! Аз не претендирам , че знам и разбирам от такива неща , като създаване на организации от този род, но с чувство за отговорност бих ви пдкрепил -. не да гледам отстрани, а да участвам, но на етап, на който реално бих могъл! Иначе всичко останало е словоблудство!  С поздрав и уважение!

* до KrassimirGadjokov
Много добре преценявам предимствата на един уебсаит в сравнение с блога, абсолютно съм 'за' и приветствам идеята.

до KrassimirGadjokov-Чудесата и мечтите не се сбъдват за един ден,а аз вярвам,че като се трудим ще станем свидетели на нашите чудеса.Благодаря ви! Ако имах възможност веднага бих почерпила от вашия опит и продължила напред,но има както споменавате реално физическо време и то ни ограничава,защото не ходим само по 4 часа на работа.И ми се струва все по-трудно да намерим толкова дейни учители,които да се справят с работата си и след това с организационните въпроси на Новата Учителска организация.Е,аз не бързам-смятам обмена в блога за добро мисловно споделено действие,което довежда до искристализиране на идеи и е възможно да се получи нещо добро.Просто трябва да продължим да копаем златната мина! Успех на всички прекрасни в различието,благосклонни и гъвкави в цялото! - заедно :О)

* до zaedno
И в това имаме опит с Павква в БГ Великден - липсата на време, нуждата от безвъзмездно доброволно усилие за нещо на пръв поглед химерно.

Универсален отговор няма. Но най-доброто постижимо - според нашия опит - е че дори само няколко на брой активни, навити хора (5-6 човека), могат да направят МНОГО. Защото информацията е сила, а още о-голяма сила е възможността да събудиш хиляди хора за нещо с няколко щраквания на мишката.

В историята има безброй примери когато на пръв поглед маргинални (малки, незначителни) групички хора са постигали огромни промени. Въпрос на посвещаване, на активност и десйтвия в правилния момент. И много много учене на психологията на хората - кой какво го мотивира, как (с какво послания) и т.н.

Ако имате няколко такива не само будни, но и навити да движат една свободна учителска общност хора, ще постигнете доста. Без нужда от йерархия, без еднолични решения на "ръководството". Как - псочих в моите постинги по-горе.

* до professor:
Извинявайте ако съм бил малко по-прям и "нападателен" в коментара си към вас. То е защото съм се нагледал на отношение "направеТЕ го" или "трябва да СЕ направи". Точно защото е много лесно приказването. А правенето - да сложиш усилие, време, средства - е нещо доста по-трудно.

Разбира се подкрепата на действените хора е незаменима и адски необходима - стига тя също да се изразява в действие от страна на подкрепящия. А не само в думи.

Krasimir Gadjokov,Благодаря! Аз лично нямам нужда от отговор.Откакто се помня пътешествам"плувайки" и откривам много интересни неща-ще продължавам да се придвижвам и да изследвам света и да откривам неговите чудеса,защото Тук на Земята си припомняме колко необозрим е Универса и че го носим в себе си.Затова всичко е възможно-когато сме готови.

Краси,

(Предполагам, че това "Павква" в твоя постинг би трябвало да се чете "Павката"       )

Знаеш ли какво си мисля в момента? - Че учителите се измориха доста. Много им дойде: 

               I.   Преди стачката се чудеха дали ще могат да се организират
                   и се самобичуваха колко били разединени. 
              II.   По време на стачката се чудеха докъде могат да стигнат и
                   какво да правят след всяка пусната в медиите лъжа (и
                   понеже “лидерите им” не им говореха мъжки!). 
            III.  Сега ги мамят с някакво мижаво увеличение и ги карат да 
                  работят двойно, за да наваксват пропуснатото в училище. 
            IV.  Очакват ги промени (виж делегираните бюджети), в чиято
                  целесъобразност се съмняват всички, дори “окрилените” им
                  творци.


В такива условия да проявиш трезв разммисъл и да формулираш ясна визия за бъдещето си са способности свръхестествени (но въпреки това, някои тук ги имат!).

Идеята ми е, че на тях в момента им е нужен проект, план за действие. Проект, който може да се хареса или да не се хареса, но учителите да имат опорни точки. Да могат да кажат: Ето това ми харесва. Ще се боря за него и ще го строя заедно с вас. или  Не, това не ми харесва. Предпочитам нещо друго, което ... .   

Във втория случай онова, което ще помръдне нещата в желаната посока, са думите които ще се появят на мястото на многоточието!  

Трябва ни ужаснно много един ОБРАЗ НА БЪДЕЩЕТО! Трябва ни на всички този образ на бъдещето, но най-много на учителите.

... И ние ще им го дадем!  

 Ето едно наистина точно и умно изказване!  Трябва образ, трябва ни визуализация на всички имагинерни писания и идеи,(колкото и добри да са те!) и който успее да стори това, ще поведе хората, защото само така ще ги убеди в правотата си и ще им даде вярата, която на този етап липсва на всички ни! С поздрав и уважение!

Павка, няма проблем с целесъобразността на делегираните бюджети. Има проблем с начина им на въвеждане.

... Което е същото, Пайдея.

Делегираните бюджети са недомислица, понеже въвеждането им не е добре обмислено. (За информационната и методическата обезпеченост, и за разпределението на отговорностите по-добре да не отваряме дума. Не тук). Но всъщност квалификацията недомислица приляга повече, отколкото нецелесъобразност, значи се съгласявам с теб.

  Защо не? Всеки, който може и иска да помага, е добре дошъл, а аз не правя изключение! Така че - сделка, само работата да потръгне! Да излезем от това блато на безхаберие, униние и безверие! Всичко в  образи, но и в дела!