Игра „Познаваме ли българската любовна лирика?”
Новата игра, която ви предлагам, ми бе подсказана от Марк и Нели (Shogun). Идеята ми е да си припомним прекрасни стихотворения от българската поезия от всички времена, посветени на любовта и обичта към хората и света около нас.
Играта се състои в поместване на стихотворение от български автор, в което се съдържат тези чувства и в отгатване на името и заглавието му.
Правилата на играта са следните:
1. Всеки участник получава по 1 точка за всяко публикувано стихотворение, като не посочва заглавието му.
2. По негов избор стихотворението може да бъде:
- в цял вид (носи 2 точки за онзи, който разпознае автора и заглавието му);
- само част от него (отгатването носи 3 точки, но трябва да се допише стихотворението);
- или на друг език (отгатването носи 6 точки, като се напише оригиналът);
- в случай, че няма участник, който да посочи верния отговор, точките се пишат на онзи, който е задал въпроса.
3. Този, който успее да отговори на поставения въпрос, задава следващия, тоест публикува новото стихотворение.
4. В играта ще се спазва условието, че докато не бъде отговорено на въпроса кой е авторът на посоченото за момента стихотворение, няма да се публикува следващо стихотворение - ще се изчакваме.
5. Времето за отговори е 24 часа.
6. Играта ще завърши точно след един месец, а ако се окаже, че интересът към нея е голям, може да направим и втори тур.
Аз започвам първа.
Кой е авторът и заглавието на това стихотворение?
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Играта се състои в поместване на стихотворение от български автор, в което се съдържат тези чувства и в отгатване на името и заглавието му.
Правилата на играта са следните:
1. Всеки участник получава по 1 точка за всяко публикувано стихотворение, като не посочва заглавието му.
2. По негов избор стихотворението може да бъде:
- в цял вид (носи 2 точки за онзи, който разпознае автора и заглавието му);
- само част от него (отгатването носи 3 точки, но трябва да се допише стихотворението);
- или на друг език (отгатването носи 6 точки, като се напише оригиналът);
- в случай, че няма участник, който да посочи верния отговор, точките се пишат на онзи, който е задал въпроса.
3. Този, който успее да отговори на поставения въпрос, задава следващия, тоест публикува новото стихотворение.
4. В играта ще се спазва условието, че докато не бъде отговорено на въпроса кой е авторът на посоченото за момента стихотворение, няма да се публикува следващо стихотворение - ще се изчакваме.
5. Времето за отговори е 24 часа.
6. Играта ще завърши точно след един месец, а ако се окаже, че интересът към нея е голям, може да направим и втори тур.
Аз започвам първа.
Кой е авторът и заглавието на това стихотворение?
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.Търся да вмъкна тук следващото стихотворение...
Ето го:
Ти си с мене сега, както в минали дни,
в мойта бедна и мъничка стая
и спокоен съм аз цял облян в светлини,
в поетична омая.
Мойте грешки прости. И обичай ме ти.
Забрави зигзагите прежни.
Нямам нищо, освен стихове и мечти
и надежди.
Нека вземем спокойно спокойни весла
и заплаваме пак неделими.
Погледни ме с очи разведрени! Ела,
целуни ме!
Салис Таджер
"Видение"
Ще отговоря с още по - хубав:
Обичаш ли?
Обичай ме такъв,
какъвто съм,
какъвто и да стана,
в сърцето имам неспокойна кръв
и с трудностите
тя ме сблъска рано.
В живота има хиляди врати
и хиляди пътеки се кръстосват,
сърцето ти по друг ли затупти,
недей да търсиш
зад гърба ми мостове.
Мини напред
през моята любов,
дори за мене
не запазвай спомен.
В юмрук ще стисна
своя дял суров,
ще тръгна както някога
бездомен.
И с пламъка
на свойта гневна кръв
ще обгоря сърдечната си рана.
Обичаш ли?
Обичай ме такъв,
какъвто съм,
какъвто
и да стана.
ПП: Честно да си призная, не ме интересуват точките,
но ми е забавно и особено се радвам на хубавите стихове,
които нижеме като мъниста...:)
Освен някоя добра душа, като познае някой стих, да ми отстъпи реда си, друг начин да се включа и аз, просто не виждам :)
Вчера си бях преотстъпила реда, защото нямах време да пиша стих.
Къде беше?
Ще подскажа:авторът е племенник на известен български писател.
(шегувка :)
Продължавай със следващ стих.
И не ни затруднявай много:)
Благодаря!!! :)
Да видим сега, дали ще ви затрудня. :) (по-скоро - не :)
Няма да говоря с вятъра,
нямам време за безсмъртници.
Ще говоря с белия таван
и една армада гъски.
Не ми се спи до толкова вода
и като всеки луд разбирам птиците.
Набрах смеха им в малък книжен плик.
Дърво посях. За да окача плика.
Говоря на дървото си за тебе,
а гъските пришляпват през тавана.
И мислите ми гъскави са,
бели.
За теб разказвам. После -
от начало.
Разбирам, че Земята си отива
с нозете ми и щом достигнем ъгъла
ще ме остави да жумя. И ще се върне.
Не си е струвало без теб!
Не си е струвало.
Да очертаят пътища в лицето ми
всичките жени, които срещах.
Да ме прошарят недораслите им мнения
и собствените ми понятия за нежност.
Къде е мъничката Фея на поляните,
която срещнах много, много рано?
Тогава си поисках да сънувам,
сега я търся за да спра да бягам.
Сега не спя, говоря на тавана.
Надявам се кресливата армада
да ме събуди като римска стража
преди съвсем,
съвсем
да ме ограбят
терзания - бодливи заговорници
и ревността ми - подивял от вино варварин...
или пък просто
да проспя живота си
с някое прибързано желание.
Поздрав с това стихо:);)
"Няма"
Чакаме сега и твоето предложение! :)
вятър нишки дъждовни преде
и край мене в капчуците плаче:
не дойде!
не дойде!
не дойде!..
Не се сърдя, любимо момиче!
Аз разбирам -дъждът те е
спрел.
Тоз от двамата, който обича,
е дошел!
Е, поне аз съм останала с такова впечатление:)
Аз те търсих задъхан
дни, недели, години
и се лъгах по много
твои сенки и маски
и в кръга на десетки
мимолетни любими
аз отдавна изстрадах
твойте утрешни ласки.
Аз жадувам да дойдеш
за да смъкнеш от мене
непосилното чувство
на целувки, които
са били или крадени
или подарени
що тежат като тиня,
утаени в гърдите.
И когато ти идеш
като дъжд подир суша
и сърцето от радост
ще се пръсне на части,
аз не мога да бъбря
и не искам да слушам
овехтелите думи
за любов и за щастие.
Не! Не искам! Не трябва!
Ето тиха пътека,
да завием по нея
и да спрем - нека само
да усетя ръцете ти
като гълъби леки
доверчиво да кацат
върху моето рамо!
Да изчезна в мъглата
на косите ти гъсти!
Да потъна в лазура
на очите ти сини!
Нека дълго разказват
мойте влюбени пръсти
как те чаках да дойдеш
дни, недели, години!
Вярно е - "Среща"
На Vili_vb: Също е Башев
Ето го превода на това стихотворение:
Признание (превод от М. Юн)
Я искал тебя всюду
дни, недели и годы.
Предо мною мелькали
твои тени и маски,
и кружась средь десятков
мимолётных знакомых,
как в бреду, я давно
твои выстрадал ласки.
Я мечтал, что придёшь ты,
чтоб нежной рукою
непосильное бремя
на веки низринуть
поцелуев, подаренных мне
иль украденных мною,
и лежащих в груди,
словно тяжкая тина.
И когда ты придёшь,
словно дождь вслед за сушью,
и от радости сердце
будет рваться на части,
не смогу говорить
и не стану я слушать
обветшалые фразы
о любви и о счастьи.
Не хочу я! Не надо!
Остановимся двое
здесь на тихой тропе,
чтобы в знак нашей встречи,
твои лёгкие руки,
словно сами собою,
опустились доверчиво
мне, как птицы, на плечи!
Я исчезну в тумане
волос твоих тёмном!
Погружусь я в лазурную
глаз твоих воду!
Пусть же длится рассказ
моих пальцев влюблённых,
как я ждал, что придёшь ты,
дни, недели, и годы!