Здравейте, прекрасни хорица! Откакто открих това място, май започнах да развивам някаква зависимост към него.
Аз съм млада учителка и тук откривам много интересни неща.
Причината, поради която реших да пиша, е един от последните уроци по български език в седми клас. Преговаряхме съставните сказуеми и когато дойде ред на “именните” едно от прекрасните ми момчета попита: “Госпожо, защо с две “н”, нали казваме “имен ден”?” Замислих се за секунда и макар че бях сигурна, че се пише така, пак погледнах в учебника. Да, така си беше – с -нн- и колкото и да мислих не намерих отговор на ученическия въпрос.
Всъщност не съм се консултирала с други източници, а реших първо да се допитам до вас.
Благодаря ви предварително!
Според мен изключението е именно за да се направи разлика между двата смисъла на думата -
именен списък (скучно!)
и
имен ден (купон!);-)
N (Н)
Единствено
Двойствено
Множествено
Именителен
имѧ
именѣ
имена
Родителен
имене
*именѹ
именъ
Дателен
имени
именьма
именьмъ
Винителен
Звателен
Творителен
именьмь
именъı
Местен
именѹ
именьхъ
Аз имам един стар учебник на Любомир Андрейчин, който, въпреки че е издаден през 1955 година, често пъти ми дава отговори на много въпроси. По темата за прилагателните са дадени и описани различни наставки, като за наставката -ен се казва, че е най-разпространена при образуване на относителни прилагателни. Означава предимно веществен произход, а и обстоятелствен. За примери се дават следните думи: въздушен, железен, златен, дървен, моторен, вълнен, ленен, брашнен, летен, вечерен, късен, горен, краен и утринен.Аз се замислих върху прилагателното утринен, което възниква от съществителното утро. Според мен и тук се е случило нещо аналогично: утро е изходната дума, от която се е получило съществителното утрин и прилагателните утрен и утринен. В Граматика на български език (от 1998 година) в статията за образуване на относителните прилагателни имена се казва, че наставката -ен се използва в следните случаи и с нея са образувани: 1. Голям брой прилагателни за обектна отнесеност от съществителни нарицателни имена. Например: народ - народен, училище - училищен, клетва - клетвен;2. Относителни прилагателни, означаващи предназначение на определяните обекти, като: чай - чаен, плуване - плувен, гориво - горивен;3. Наставката -ен се прибавя към съществителни нарицателни имена, означаващи различни материи: бетон - бетонен, захар - захарен, лен - ленен, мрамор -мраморен, като в повечето случаи е от наставката -ен не изпада.4. Прилагателни, означаващи други отношения: река - речен, месец - месечен, срок - срочен. Често казано имен и именен не се сещам към коя група прилагателни трябва да се причислят.
В статията за звуковите промени при образуване на формите за прилагателните за род и число се казва, че прилагателни, обраузвани с наставка -ен (старобългарското -ьн-), обикновено загубват суфиксното -е-, например: бавен, бавна, бавно, бавни,; грозен, грозна, грозно, грозни; железен, желязна, желязно, железни; златен, златна, златно, златни; конен, конна, конно, конни; лунен, лунна, лунно, лунни и др.
Направих справка с "Кратък правописен речник на българския книжовен език" 1993г и там пише:имеимен/ден/, именният/ден/; именни/дни/именен, -ннаБолшинството хора нямат Нов правописен речник и ще приемат за вярно само именния, а излиза , че са верни и двете/имени и именни/. Така ли е или греша?
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи