Насилието в училище.
Тази сутрин ми се случи нещо покъртително.
Ще започна с това, че щом влязохме в училище - дъщеря ми е първи клас – срещнахме разплаканата майка на нейна съученичка. Оказа се, че вчера дъщеря ми е нарекла нейната «идиотка». Детето цяла нощ не беше спало.
Попитах Калина (дъщеря ми) дали е така и какво се е случило. Тя ужасно се засрами, наведе глава, каза, че другото дете я е дърпало за жилетката.
Хващам си аз засраменото дете (което си сложи от срам якето на главата) и тръгвам с решителна крачка към класната стая да се разберем с другото дете какво се е случило да се извинят и да си стиснат ръцете (което така и стана). И какво да видя баш пред вратата? Ужас. Една майка на дете от съседния клас, която познавам, хванала едно момченце за пуловера и го тресе (явно е обидило дъщеря и по някакъв начин – не знам). Бабата на момчето афектирана до краен предел фаща да млати майката с чантата си по главата. Едвам не отнесохме някой удар. Калина нададе око да види какво става. Само и сложих пак якето на главата и я бутнах в стаята.
Боже мои. А аз си мисля, че детето ми е напреднало, като вече не раздава шамари (имахме такава фаза в детската), а изразява гнева си с думички. Какво да и обяснявам сега. Възрастни жени се бият в училище. Ами тези – другите деца в коридора, които гледаха този фарс. Не ми се мисли.
Та колежката имала работа в центъра. Привечер, по - скоро късния следобяд, защото било 17.00, по централна улица, посред бял ден, тя се разминава с група ученици - 10, 11 клас. Без никаква причина единия от тях я удря и то така, че тя едва не се свлича на улицата. Повтарям без никаква причина.
И когато, тя пита, втрещена - защо?
Отговора е: " ... млъквай или ще се върна да ти затворя устата..."
Умишлено не изброявам цинизмите.
Цяла нощ не е могла да заспи. Плакала е и си е задавала въпроси... Приятеля и бил бесен, но къде да ги търси? Нали сме правова държава, плащаме данъци, питам се аз кой ни пази нас?
А децата ни?
Трябва ли както в "дивия запад" да има линч, саморазправа и всеки да си носи оръжие?
А по темата...
Питам се, какви ще израстнат тия деца? Когато възрастните пред тях си раздават шамари, другите седят и зяпат безучастно?
Е, такива кретенчета ли ще станат?
Факт е ,че всяко следващо поколение става по-агресивно.Децата рядко се възпитават от думи. Примерите винаги са много по-силен фактор. И когато вкъщи имаш родители, които ти крещят, обиждат те, удрят те, разтърсват те с повод и без повод, то логично е и ти да правиш това в училище, защото за теб това е нормалното наказателно поведение. Но не мога да приема възрастни хора да не могат да общуват нормално.
И нещо повече, ще говоря с директорката, ще поставя въпроса пред училищното настоятелство. Ако трябва и на родителска среща на въпросния клас ще отида. И всичко това с идеята, че всяко бездействие е форма на одобрение (в такъв род случаи). И изобщо не мисля, че нищо няма да излезе. Най-малкото ще изложа тези хора пред други хора, та да им стане съвестно и следващия път да се замислят.
Реално тук нито полиция, нито държава могат да помогнат. Проблема е на обществото и групите в него трябва да намерят начин да се справят със социално неприемливото поведение.
Но честно да си кажа, днес в един момент ми се искаше да не съм българка, а да съм от някоя друга по-цивилизована националност.
И аз мисля, че причината е в безнаказаността. Не илюзия за безнаказаност, а реална безнаказаност. И какво сега - да ривем до счупеното корито? Какво общо има кой е българин и кой не? Не бих винила народността си, не. И на хората от по-напредналите държави не им е било лесно, не им е лесно и сега.
Моите поздравления, sestri4ke, за борбения дух и за конструктивната позиция. Разкажи за продължението, ако има.
Да, Сестричке, насилието в училище има корени и те са в семейството. Там детето бива научавано кое е добро и кое е лошо, кое красиво и кое грозно, кое е прилично и кое – не и така нататък. В училище детето идва с вече изградени морални или пък псевдоморални ценности. На едно място се събират както деца с финес и отлично възпитание, така и деца, които се отглеждат от улицата – груби, агресивни, нахални. Децата са такива, каквито са и родителите им, по простата причина, че в тези ранни години на развитие те се стремят в голяма степен да подражават на възрастните.
Аз като педагог срещам повече затруднения в контактите си с някои родители, отколкото с децата, защото не е възможно да превъзпиташ възрастен човек, пък и нашата учителска работа няма такъв предмет на дейност. Едно нелошо решение е да се провеждат обучителни курсове на тема „Как да бъдеш добър родител”, в които да се правят тренинги и за родителство на деца в училищна възраст.
Както наскоро казах, в нашите нормативни документи родителите не представляват страна във взаимоотношенията учител-ученик. В един много интересен доклад, който преди две-три години беше публикуван (но явно по-късно изтрит, защото не го открих) на сайта на МОН на тема „Социална оценка на функционирането на ЗНП в частта му за отношенията между учители и ученици” се казва, че в българското училище „родителите не се търсят нито за интервенция, нито за подкрепа на училищните власти.
По схемата на властови отношения родителите биват уведомявани.” И по-нататък: „ не са включени всички заинтересовани страни от процеса на обучението и не се използва родителския ресурс.”
В същия документ се казва, че в развитите страни на местно равнище се работи с родителите и учителите за разкъсване на кръга от насилие в семействата и учебните заведения. Съществуват различни типове програми за такова партньорство като например:
- свързани с родителството изобщо, чрез които се подобряват на уменията на родителите да разбират децата си и да подпомагат развитието им; това са срещи, семинари, на които се предоставя подходяща литература и на които родителите дават по-пълна информация за развитието на тяхното дете;
- свързани с комуникацията и начините за засилване на връзките между училището и семейството, като се представя своевременна информация за успеваемостта в училище; за постигане на откритост в отношенията между родители и учители, стимулиране на доверието и навременни действия с цел коригиране на конфликтно или отклоняващо нормите поведение;
- свързани с доброволното участие на родители, като те се привличат в ролята им на сътрудници и за целта преминават през специално обучение; назначават се като доброволци и сътрудничат по време на състезания, фестивали, училищни тържества и др. форми;
- свързани с подпомагане на домашната подготовка, като се има предвид отношенията на семействата към учебните прояви на техните деца, за по-висока координация на учебния процес; чрез по-успешното справяне на децата с учебното съдържание се намаляват възможностите за кофликти по линия на подготовката на учениците;
- вземане на решения, свързани с политиката на училището, което се изразява в уточняване мисията на училищата, дизайна на политиките в обучението, в проектирането на нови дейности; родителите активно участват с гласа си при вземане на решения за съдържанието напрограмите и качеството на обучение на децата;
- сътрудничество с местната общност, чрез което се координира работата на местния бизнес: културните, религиозни и други публични организации и граждански сдружения по линия на подобряване на учебните програми, обучението и развитието на децата;
Ето колко много усилия се полагат в развитите страни, за да се привлече родителят като сътрудник на образователния процес! Ако у нас започнат да се изпълняват подобни програми – а нещата вече са твърде назрели, наблюдавайки ежедневно примерите за агресия около нас – съм убедена, че ще има много голям положителен обществен ефект. Защото всъщност една част от българските родители се нуждаят да бъдат обучавани за такива, да бъдат по-добре информирани по-много въпроси, свързани с обучението и възпитанието на децата си. Защото едно е вярно – че всеки родител иска най-доброто за своето дете, но не всеки знае как да му го осигури, как да му го поднесе.
Ето един ярък пример в това отношение ни е дала сестричката: как една майка полага усилия да научи детето си да се бори с думи, а друга майка му показва нагледно, че проблемите се решават чрез физическо насилие. На втората майка трябва да се обясни по най-добрия възможен начин, че в желанието си да защити своето дете, тя всъщност му помага да израсне като човек, който заради агресията, на която е научен, ще му бъде трудно да се вгражда в обществото.
Ти казваш, че си учител по английски език и че детето ти след първи клас е било преместено в друго училище по описаните от теб причини. Не знам дали в този случай ще се окаже, че светът е малък, но аз имам в класа си дете на колежка - учителка по английски език, която си премести детето при мен след първи клас. Дали няма да се окаже, че с теб се познаваме !? Подсказка: и детето, и майката имат близки имена.