Бялата къща
Вчера постингът на Сечко, освен че ме размисли, отключи светли спомени от детството и аз отново си спомних за една песен, която съм я слушала няколко пъти в един-единствен ден от живота си и никога повече не я чух отново.
Била съм може би пети или шести клас, когато отидохме на село, на гости у баба ми. Всяко ходене там ми носеше неописуема радост, защото това кътче беше оазис на смеха и веселието. Вуйчо ми, когото много обичам, човек с техническо мислене и голямо въображение, беше домъкнал тогава отнякъде грамофон с няколко плочи и го беше вързал по един интересен начин така, че да озвучава цялата къща и двора. Между няколкото песни, тогава чух и тази, за която ви разказвам.
А на мен музиката ми въздейства по особен начин – много силно и трайно. Може да се каже, че една мелодия влиза завинаги в съзнанието ми, дори ако съм я чула само веднъж. Спомням си, че за изпита по музика в университета ни бяха дали да научим 200 упражнения по ноти. Тогава вкъщи дойде колежката на майка ми, която преподаваше музика в тяхното училище, изсвири ми ги само по веднъж и си тръгна. Дори на мен ми стана чудно как съм успяла веднага да ги запомня, защото където и да отворех учебника, в момента щом погледнех нотите, можех да изпея без проблем упражнението.
Това отклонение беше само с цел да илюстрира моята музикална памет. Де да можех и друго да помня така, както музика, щеше да е прекрасно, но уви – там нещата стоят съвсем другояче.
Да се върна на темата. Тогава, в онзи прекрасен ден, песента за бялата къща така ме грабна, че аз прилежно си записах текста, за да не го забравя, след което той беше преписан в тетрадката с песни. Тази тетрадка, която никога не съм наричала песнопойка, но точно такава се явяваше, съдържаше най-доброто от българската музика, което чувах. Почти всеки ден с моята приятелка от ученическите ми години сядахме на някое тихо и усамотено място и изпявахме песните, които ни харесваха. Та тази тетрадка с времето се беше разпаднала, листовете й бяха вече в насипно състояние, а от няколко години вече и не мога да я открия. Съмнявам се, че по погрешка може и да съм я изхвърлила.
Въпреки че текстът на песента за бялата къща си беше заминал заедно с тетрадката, аз продължавах понякога да си пея песничката, без да съм сигурна дали точно така бяха думите й. Вчера обаче изпитах остра нужда да си я припомня, след като прочетох „Дисонансите” на Сечко. Исках да възстановя текста и да го напиша в коментар, но не бях сигурна, че го знам правилно. Нещо ми убягваше и тогава се обърнах за помощ към гугъл.
Написах в търсачката „бяла къща” и „песен” и тя ми изведе едно парче на Тоника, при което заглавието „Бяла къща с двор зелен” даже се дублира с началния стих, но всъщност е една съвсем, съвсем друга песен. Другото, което извеждаше търсачката, беше някаква стара градска песньовчица, която започва ето така: ”Малка къща в двор зелен беше моят бащин дом...”. Гледах текста и си мислех, че вероятно това е търсената от мен песен, защото може да се изпее със същата тази мелодия, която аз знам, но текстът й е страшно променен и не ми харесва особено. Стана ми мъчно, че песента съвсем се е изменила, явно всеки е допринесъл с нещо за припомнянето й и може би завинаги се е загубила.
Ей такива ситуации обаче провокират ината ми, и аз продължих с търсенето в торенти и български търсачки. С ключовия израз „бяла къща” продължи да излиза само песента на Тоника. Започнах да пробвам на латиница всички варианти, в които „я” е „ia” или „q”, а „ъ” е „y” или „a”, използвайки всевъзможни съчетания, и... нищо.
По едно време реших, че трябва да спра, защото вече изчерпах всички възможности, а и се запитах с кой акъл си мисля, че една толкова неизвестна песен, която никога не съм я чувала нито по радиото, нито по телевизията, която някога, може би през 60-те години, е била записана на грамофонна плоча, някой ще я помни, а и на всичкото отгоре ще я качи в интернет. И щях да спра с търсенето, но ми мина през ума за един последен вариант – да напиша ключовата дума членувано - „бялата”, а не „бяла”, и приключвам с диренето.
Хе, не мога да ви опиша изненадата си, когато в търсачката на data.bg се появи файл със това име! Ах, казвам си, няма да бързам да се радвам, че кой знае какво ще чуя, когато я стартирам. Изтеглих я, пуснах плеъра, и първото, което чух беше пращенето, да, пращене на грамофонна игличка. О, тя е, тя е! И наистина беше тя, същата песен, която винаги ме връща назад във времето и ми разказва за онази бяла къща, със зеления двор, за белите птици под стрехите и белите пътища, които вървят към нея. Някой добър човек се беше погрижил да съхрани песничката и беше направил запис от грамофон. Също така при пускането на песничката с Windows Media Player излиза името на певицата - М. Енчева, което никога не съм чувала - признавам си.
Споделих я в блога на Сечко, но това не ми беше достатъчно, защото искам да я имам и в моя блог. Освен това ми се ще тази песен да бъде чута от повече хора, и – надявам се един ден да бъде възкресена в нов аранжимент, защото тя заслужава да живее и да бъде слушана.
Бялата къща
Под зелени върхове
зная бяла къща скрита.
Бели птици под стрехите
пеят с бели гласове.
Бях аз птица между тях -
ах, къде са те, къде са?
И във сетните им песни,
и във звънкия им смях.
Припев:
Гоних бели ветрове,
бели облаци навън.
Все към мойта бяла къща
бели пътища вървят.
Като спомен бял трепти
там едно безгрижно детство
с още недопети песни,
с недокоснати мечти.
Птиците и моят смях
те са толкова далече...
Ах, дали ще мога вече
да се върна пак при тях...
Била съм може би пети или шести клас, когато отидохме на село, на гости у баба ми. Всяко ходене там ми носеше неописуема радост, защото това кътче беше оазис на смеха и веселието. Вуйчо ми, когото много обичам, човек с техническо мислене и голямо въображение, беше домъкнал тогава отнякъде грамофон с няколко плочи и го беше вързал по един интересен начин така, че да озвучава цялата къща и двора. Между няколкото песни, тогава чух и тази, за която ви разказвам.
А на мен музиката ми въздейства по особен начин – много силно и трайно. Може да се каже, че една мелодия влиза завинаги в съзнанието ми, дори ако съм я чула само веднъж. Спомням си, че за изпита по музика в университета ни бяха дали да научим 200 упражнения по ноти. Тогава вкъщи дойде колежката на майка ми, която преподаваше музика в тяхното училище, изсвири ми ги само по веднъж и си тръгна. Дори на мен ми стана чудно как съм успяла веднага да ги запомня, защото където и да отворех учебника, в момента щом погледнех нотите, можех да изпея без проблем упражнението.
Това отклонение беше само с цел да илюстрира моята музикална памет. Де да можех и друго да помня така, както музика, щеше да е прекрасно, но уви – там нещата стоят съвсем другояче.
Да се върна на темата. Тогава, в онзи прекрасен ден, песента за бялата къща така ме грабна, че аз прилежно си записах текста, за да не го забравя, след което той беше преписан в тетрадката с песни. Тази тетрадка, която никога не съм наричала песнопойка, но точно такава се явяваше, съдържаше най-доброто от българската музика, което чувах. Почти всеки ден с моята приятелка от ученическите ми години сядахме на някое тихо и усамотено място и изпявахме песните, които ни харесваха. Та тази тетрадка с времето се беше разпаднала, листовете й бяха вече в насипно състояние, а от няколко години вече и не мога да я открия. Съмнявам се, че по погрешка може и да съм я изхвърлила.
Въпреки че текстът на песента за бялата къща си беше заминал заедно с тетрадката, аз продължавах понякога да си пея песничката, без да съм сигурна дали точно така бяха думите й. Вчера обаче изпитах остра нужда да си я припомня, след като прочетох „Дисонансите” на Сечко. Исках да възстановя текста и да го напиша в коментар, но не бях сигурна, че го знам правилно. Нещо ми убягваше и тогава се обърнах за помощ към гугъл.
Написах в търсачката „бяла къща” и „песен” и тя ми изведе едно парче на Тоника, при което заглавието „Бяла къща с двор зелен” даже се дублира с началния стих, но всъщност е една съвсем, съвсем друга песен. Другото, което извеждаше търсачката, беше някаква стара градска песньовчица, която започва ето така: ”Малка къща в двор зелен беше моят бащин дом...”. Гледах текста и си мислех, че вероятно това е търсената от мен песен, защото може да се изпее със същата тази мелодия, която аз знам, но текстът й е страшно променен и не ми харесва особено. Стана ми мъчно, че песента съвсем се е изменила, явно всеки е допринесъл с нещо за припомнянето й и може би завинаги се е загубила.
Ей такива ситуации обаче провокират ината ми, и аз продължих с търсенето в торенти и български търсачки. С ключовия израз „бяла къща” продължи да излиза само песента на Тоника. Започнах да пробвам на латиница всички варианти, в които „я” е „ia” или „q”, а „ъ” е „y” или „a”, използвайки всевъзможни съчетания, и... нищо.
По едно време реших, че трябва да спра, защото вече изчерпах всички възможности, а и се запитах с кой акъл си мисля, че една толкова неизвестна песен, която никога не съм я чувала нито по радиото, нито по телевизията, която някога, може би през 60-те години, е била записана на грамофонна плоча, някой ще я помни, а и на всичкото отгоре ще я качи в интернет. И щях да спра с търсенето, но ми мина през ума за един последен вариант – да напиша ключовата дума членувано - „бялата”, а не „бяла”, и приключвам с диренето.
Хе, не мога да ви опиша изненадата си, когато в търсачката на data.bg се появи файл със това име! Ах, казвам си, няма да бързам да се радвам, че кой знае какво ще чуя, когато я стартирам. Изтеглих я, пуснах плеъра, и първото, което чух беше пращенето, да, пращене на грамофонна игличка. О, тя е, тя е! И наистина беше тя, същата песен, която винаги ме връща назад във времето и ми разказва за онази бяла къща, със зеления двор, за белите птици под стрехите и белите пътища, които вървят към нея. Някой добър човек се беше погрижил да съхрани песничката и беше направил запис от грамофон. Също така при пускането на песничката с Windows Media Player излиза името на певицата - М. Енчева, което никога не съм чувала - признавам си.
Споделих я в блога на Сечко, но това не ми беше достатъчно, защото искам да я имам и в моя блог. Освен това ми се ще тази песен да бъде чута от повече хора, и – надявам се един ден да бъде възкресена в нов аранжимент, защото тя заслужава да живее и да бъде слушана.
Бялата къща
Под зелени върхове
зная бяла къща скрита.
Бели птици под стрехите
пеят с бели гласове.
Бях аз птица между тях -
ах, къде са те, къде са?
И във сетните им песни,
и във звънкия им смях.
Припев:
Гоних бели ветрове,
бели облаци навън.
Все към мойта бяла къща
бели пътища вървят.
Като спомен бял трепти
там едно безгрижно детство
с още недопети песни,
с недокоснати мечти.
Птиците и моят смях
те са толкова далече...
Ах, дали ще мога вече
да се върна пак при тях...
Здравейте, queen_blunder!
На Вашия блог попаднах случайно, след като проследих линк във форум "Кречетало" - тема, в която има питане за песента "Бялата къща" Преди време във същия форум отново имаше такова питане - търся стара градска песен "Бялата къща". Тогава и аз писах отговор, че я имам на малка плоча и ще опитам да я намеря и кача в нета. Така и направих, но се оказа, че това не е точно същата песен, а с друг текст, изпълнена от М. Енчева.
И сега, като прочетох написаното от Вас, наистина се разчуствах. Изпитах едно удовлетворение, че има някой непознат за мен човек, на когото съм доставил малко радост, и този човек ми е благодарен. А Вашите спомени, свързани с песента, извикаха и моите детски спомени, свързани със същата песен, и те са учудващо подобни.
И аз бях на село на гости на баба ми, и с братовчедите и други деца седяхме на улицата, и бяхме изкарали радиоточката да ни свири, и тогава пуснаха песента, изпълнена от Мариса Саниа, едно от децата каза "слушайте, много хубава песен!", и тя така дълбоко се запечата в мен, че и по-късно, когато я слушах, ме побиваха тръпки, а очите ми се насълзяваха. Малко по-късно я намерих на малка плоча в български вариант, заедно с друг популярен хит от същото време - "Дилайла", изпълнена от Емил Димитров. Колко съм я въртял тази плоча! А по-късно, когато вече имах касетофон, съм я дебнал да я пуснат "Бялата къща" на Мариса Саниа по радиото, за да я запиша - в "Разговор с вас" и "Гласове и мелодии, които помним" на "Хоризонт", и веднъж успях да я уловя.
И вече сега, преди година - две, когато видях онази тема в "Кречетало", реших да я намеря и на дигитален запис, италианската версия, но все я намирах платена. И я намерих в някакъв блог на едно момиче от Китай, песента стартираше с отваряне на блога, и оттам я изтеглих и записах. Сега вече я намирам на доста места.
Просто чудесна песен, която е била с мен през по-голямата част от моя живот!