Спри порива на любовта

                   Не го прави повече. Не изпращай вятъра да гали косите ми и да шепне твоето име. Моля те, не пускай полъха носещ словата ти  към мен. Не позволявай на мислите ти да идват в деня ми, като неканени гости. Не знаеш как пари сърцето, когато усетя нещо твое, а всъщност всичко е мираж. Просто не знаеш колко париш сърцето с всяко изречено слово, с всяко движение, с всеки знак, всяко дихание, всеки допир.

            Усещаш ли ме любов? Може би така както аз те усещам или по-силно,по-замъгляващо съзнанието и ума, по-непринудено, по-силно от всякога. Можеш ли да познаеш как бях преди да те срещна, можеш ли да сравниш днес със тогава? Можеш ли да се пресегнеш в нощта и да целунеш пеперуда, която ще донесе целувката ти до мен? Можеш ли да не бъдеш само тъмен образ в нощта към който клоня? Образът, който мислите ми създадоха, а ти им помогна да израснат. И сега боли, но не е като онази болка от преди, защото сега щастието донасяш ми ти - любов.

           Странно е, но днес усетих това, за което ми разказа. Усетих присъствието ти зад гърба си под формата на леден полъх. Ти беше до мен и усетих целувката ти, ръката на рамото ми, прохладна прегръдка на парещата ти страст. Не прави повече така… моля те, мислите ми са при теб… любовта ми е при теб… цялото ми същество копнее за теб.