Писмо

Жената, приятелю, може да бъде чудовище.
От беззащитно котенце може да се превърне в смъртоносна дива котка.
Така, както една жена може да отмъсти, на един мъж дори не може да му мине през главата....

И най-итересното е, че точно в моментите, в които се чувства най-беззащитна и най-уязвима, действа най-жестоко и показва много повече сила, отколкото е способна по принцип.

Седя си снощи аз и показвам най-хубавите си страни - добричка, весела, усмихната, обръщам внимание на всички, включително и на него, без да задържам погледа си достатъчно дълго върху ... лицето му, поздравявам най-сърдечно околните, нося се във вихъра на музиката не само показваща, но и чувстваща пълно удоволствие без да чувствам нужда от доказване на нещо - вече свикнах винаги да изглеждам така, за да не се вижда какво става вътре, но тази вечер специално наистина се чувствах много добре и външният ми вид напълно съвпадаше с вътрешното усещане.

И в един момент докато си се забавлявам без да искам си задържам погледа върху това забрав/нено лице за малко по-дълго от обикновено и ... просто не мога да си отлепя очите от онези очи и онази усмивка. После продължих по раменете, ръцете му и .. не знам как съм изглеждала, но в този момент, бях готова да дам всичко само да усетя пак устните му върху моите...Представих си как ме прегръща и... Насила успях да си отместя погледа, но в главата ми вече the damage was done. Погледът ми ту се спираше  върху гореспоменатите черти, ту се замъгляваше в сълзи, когато го откъсвах от усмивката му. И най-накрая лутайки се и на път почти да си тръгна и да се прибера ревейки вкъщи, се прояви онази "другата", която взе нещата в свои ръце. Първо ме окопити (като че ли ми плесна два шамара) и после ме завзе изцяло.

Познавам го много добре и той ме познава. Той знае кога просто се държа приятелски и кога флиртувам. Аз знам как да го нараня. А снощи - повярвай ми - го вадих от мача нок даун след нок даун... .И бях нагла, гледах в него и се усмихвах и продължавах. Естествено това, което правех не правеше впечатление на никой друг, аз не съм и правила нещо чак толкова сериозно, но той знаеше какво правя  и за пръв път аз не се правех, че не знам какво му причинявам. Той не отделяше очи от мен, а аз продължавах да го наказвам... и ми беше приятно.. Чувствах се на затворено, на безопасно и освен това се чувствах активна, а не примирена и самосъжаляваща се...

Сега, въпреки че ми е гадно от снощните разнежваници, погледна ли обективно на нещата, виждам, че щом като снощи не ми прати някой от гневните си смси или пък някое нежно пожелание за лека нощ, то по-скоро съм затвърдила края на всякакви наши взаимоотношения, независимо какво ми се иска... Но все пак някъде в дъното на душата ми едно малко пламъче се радва, че тази нощ и аз и той се показахме небезразлични един към друг...