Любов след раздяла?

Предполагам, че зависи от това кой е виновен... Ако ти си виновен, най-добре да идеш и да изясниш нещата. То и другият да е виновен, ако искаш да продължавате да си бъдете заедно, можеш да направиш компромис и да вдигнеш бялото знаме първи. Ама ако се повтарят прекалено често скандалите, ако от другата страна няма компромиси, тогава може би е най-добре да оставиш времето да си каже думата. Аз така мисля поне...

Eblog, дай малко по-конкретно, щото то обща рецепта както винаги, така и в тоя случай, няма ....

А защо трябва да има скандал?
Подкрепям Гаргата, eblog. Прието е да изразиш първо своето мнение/пример/случка/...

Eblog, проблемът при повечето взаимоотношения е общуването. Научим ли се как да общуваме с хората, ще живеем по щастливо и спокойно.
За съжаление, в повечето случаи двойките започват да общуват едва когато се разделят. Защо става така? Аз не знам. И на мен ми се е случвало, не съм изключение.
Неотговорен СМС, или неотговорено обаждане не трябва да предизвиква у подателя веднага съмнения от рода на:
"- Тя не се обажда, значи не я интересувам.
- Тя не поема инициатива за среща, значи може и без мен да си прекарва много по-весело.
- Тя се срамува от мен ("Обаждаш се вкъщи! Какво да обяснявам сега на майка ми?!?")
- Тя има куп любовници ("Ами ако мъжът ми беше вдигнал?").
- Тя не ме уважава (Винаги закъснява за среща. За последните две изобщо забрави.)"
Има хиляди причини да не отговориш и/или да не звъннеш после. Паднала батерия, висока сметка, нулев ваучер, неудобен момент за говорене и т.н. и т.н.
Някои хора казват, че търпението е добродетел. Уважението е задължително, ако искаш да получиш уважение, а даването на свобода е препоръчително, ако искаш да си свободен...
Такива нек'ви :)

Абе тая история ми е много съмнителна, а тоя младеж нещо...Правилно е постъпил, като я е зарязал, от дадените факти така съдя...Ако веднъж не му е вдигнала , е едно, но когато това едно се събере и с други факти...Очевидно той не е значел кой знае колко за нея...Това, че е щяла да бъде с него, ако и беше казал, че я обича си е дрън -дрън. Просто щеше да си почеше гордостта.Ако някога е имала някакво намерение да има връзка с него, щеше да поеме някаква инициатива...Поне аз така си мисля, от позицията на жена :) Няма смисъл да мисли за нея повече...и да се гледат и да не се гледат, дори пак да се "съберат", нещата едва ли ще се променят....

Или вярваш на някого или не. Преминат ли нещата в параграфа "ревност", пиши го бегАло ...

Напълно съм съгласна. Но и доверието се печели, не може да вярваш на някой, който не го е заслужил.

Значи от няколко дена все се чудя как да коментирам и не е проблемът, че няма какво да кажа, а тъкмо напротив - че прекалено много неща ми идват на акъла.

Ти питаш как мислим - какво ще стане нататък в историйката ... Ами то ... нали затова е животът, за да видим какво ще стане. То си зависи и от това, какво е станало преди това. Защо момичето и момчето са постъпили така. Някак си имам чувството, че ги разбирам и двамата - момчето, което е увлечено, и затова и леко несигурно, и момичето, което - явно - харесва все пак момчето (иначе нали нямаше да спи с него), но може би не е съвсем сигурна дали той е "мъжът". Това поне е мойта версия. И оттук нататък си зависи как се държат двамата.

Според мен и двамата още не могат да са сигурни дали са един за друг. Тоест, и момчето не би трябвало толкова да го е яд, че така е станало, защото то нищо не се знае. Както тя не е сигурна дали той е "мъжът", така и той може да е точно толкова малко сигурен дали тя е "жената". Досега информацията за нея беше твърде противоречива ... Може би трябва да почака и да види що за птица е таз и дали наистина толкова му харесва?

какво следва- ами никога не е излишен втори шанс за хората, особено , когато има чувства - а тука момчето ги има, явно и момичето ги има, просто трябва време и стратегия , за да свали гарда си тя.щом има любов след "фактическа раздяла", това не е раздяла , а просто временен статус на душите на двама души и той трябва да се промени :)

Влюбена съм в едно момче.Страшно много го обичам и той е всичко за мен.Преди бяхме заедно но се скарахме и вече 8 месеца не си говорим.А и много го нараних надали ще ми прости.Искам да говоря с него и да му кажа че още имам чуства към него но мисля че вече е твърде късно.Мисля че вече ме е забравил.Моляви кажете ми какво да правя.

Щом като след 8 месеца продължаваш да мислиш за него -- обади му се! Ще се изненадаш, че ще се държи любезно с теб, дори вече да има друго гадже. Единственият начин да разбереш е да се свържеш с него. Срещнете се отново и ще си проличи дали раздялата е била грешка.

или дали връзката ви е била гре6ка...извинявай,4е го казвам,но и това е мн вероятно в такива слу4аи...
не 4е съм 4ерногледа песимистка ама тия не6та със старите връзки, които искаме да възродим не ги разбирам...то затова са си "стари"...

А знаете ли кое е странно , когато двама се разделят след 4 години връзка, без скандал и кавги , дори по доста нелеп начин. На момичето в началото не му е тъжно за бившата й половинка, защото връзката им от известно време не е вървяла........ за момчето - за него не знам, може би на него му е било.... След близо 5 месеца обаче момичето вече осмисля нещата по-спокойно, вижда че живота без него съвсем не е песен и не е това което си е представяла. Но и двамата са твърде горди за да направи някой първата крачка пък и момчето може би вече е изтинало към нея........ А ТОГАВА КАКВО СЕ ПРАВИ???