Как стоят отношенията с бившите ви?
Да засегнем една доста деликатна тема. Как се пъддържат отношения с човек, в когото си бил влюбен, ама вече не си? Или пък който те е обичал, пък вече не те?Или пък с някого, който си си мислил, че те е обичал, пък сега вече мислиш, че въобще не те е обичал?
Хубаво ли е "да си останем приятели" и докъде се простира това приятелство? Само до притеснените здрасти и чао, до това да имаш винаги до себе си добър съветник, който те познава отлично или пък дотам, че винаги, когато останеш сам имаш готов едновечерен/нощен любовник-заместител?
Ами, ако речем, че не можем да бъдем приятели? Може ли да се разминаваш с човек, когото си обичал, без дори да го поздравиш, независимо какво се е случило между вас накрая?
И в крайна сметка, практикувайки едно от тези неща, по принцип ли го правим или в зависимост от случая? И как го правим най-важното? Как вожем да убедим някого, че си заслужава да потърси приятел в нашите очи, дори и те все още да са влюбени... Или пък позволяваме ли ние наистина на някого, когото вече не обичаме да подължава да е така близко до сърцето ни като знаем какво изпитва към нас? А ако позволяваме, то докъде се простира споделянето? Бихме ли му разкрили последното си любовно преживяване? А бихме ли издържали някой бивш да ни го разкаже?
Много въпроси изникват с тази тема - аз не мога на всички да си дам отговор. Ще се радвам, ако ги намерите за интересни и споделите мнението си.
А ето и резултатите от анкетата, подредени по брой гласували:
59 гласували:
приятели сме - 27 души
много конфузно става като се видим - 16 души
не се понасяме - 10 души
от време на време възраждаме любовните си отношения - 6 души
Хубаво ли е "да си останем приятели" и докъде се простира това приятелство? Само до притеснените здрасти и чао, до това да имаш винаги до себе си добър съветник, който те познава отлично или пък дотам, че винаги, когато останеш сам имаш готов едновечерен/нощен любовник-заместител?
Ами, ако речем, че не можем да бъдем приятели? Може ли да се разминаваш с човек, когото си обичал, без дори да го поздравиш, независимо какво се е случило между вас накрая?
И в крайна сметка, практикувайки едно от тези неща, по принцип ли го правим или в зависимост от случая? И как го правим най-важното? Как вожем да убедим някого, че си заслужава да потърси приятел в нашите очи, дори и те все още да са влюбени... Или пък позволяваме ли ние наистина на някого, когото вече не обичаме да подължава да е така близко до сърцето ни като знаем какво изпитва към нас? А ако позволяваме, то докъде се простира споделянето? Бихме ли му разкрили последното си любовно преживяване? А бихме ли издържали някой бивш да ни го разкаже?
Много въпроси изникват с тази тема - аз не мога на всички да си дам отговор. Ще се радвам, ако ги намерите за интересни и споделите мнението си.
А ето и резултатите от анкетата, подредени по брой гласували:
59 гласували:
приятели сме - 27 души
много конфузно става като се видим - 16 души
не се понасяме - 10 души
от време на време възраждаме любовните си отношения - 6 души
Добри познати
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, затуй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.
Има и такива, които не ми говорят, има и такива , с които си се виждам често ...
Примерно човекът, с който бях 3 години, който ме тормозеше психически, понякога и физически в продължение на повече от година и половина, в момента дори не се сеща да ми пише един смс за рожденния ми ден или за някой подобен празник. Не че много страдам от този факт, но .. 3 години заедно, 5 години в един клас.. Доста си е. А и като се замисля наистина го обичах (това беше "първата" по-голяма любов)
Иначе с другият човек, с който имах нещо като "връзка" (въпреки че всичко беше основано на физическо привличане) все още си говорим често, почти всеки ден лафим по Q-то и винаги двусмислено...
Ако (недай си Боже) се разделя с Кирил, просто знам, че няма да можем да бъдем обикновени приятели. Никога няма да спрем да си говорим и т.н.... Но винаги ще има нещо зад думите, зад погледите... ще се ревнуваме тайно, ще страдаме пак тайно един за друг, докато се преструваме,че сме приятели.. До този извод стигнахме веднъж двамата.
Минало - Покипси
Не е важно кой кого е зарязал - по-важното е, че вече не е същото - но пък всяко зло за добро.
Повече усмивки за всички вас.
Куини, поздравления за песента. Искам да ти кажа, че много силно ми въздейства, като я прочетох. Направо ми се дорева. Може би защото аз, като типичен представител на зодията рак, съм ужасно чувствителна. И за нещастие, колкото и добро желание да имам всеки път, приятелството ми с бивши гаджета не се получава и не се получава. А винаги имам това желание. Никога не съм искала да се подминаваме като непознати по улиците. За щастие рядко се срещаме, а и времето убива тези чувства, което е добре. Винаги съм смятала, че времето в това отношение, се отразява много добре на тези чувства, които не винаги умират лесно след раздяла.
Интересното е, че дори когато раздялата е била по моя инициатива и аз вече не съм имала чувства към другия и съответно изобщо не ми е пречело да останем приятели, пак не се е получавало. Защо така? Още помня едно момче, с което се виждахме известно време и наистина щеше да ми е приятно да се виждаме после и да си говорим за живота и всичко останало, но явно много съм го наранила, защото и с него не стана... Може би в мен е проблема...
Има неща, които човек и да обича не може да прости и забрави. Бях заедно с една прекрасна дама цели 7 години и накрая така се разделихме, че не искам да знам нищо за нея и не желая да я чувам.
Не знам обаче е странно. Присъщо на жените е когато обичат да не им стиска да опитат нищо че ги е страх, всеки го е страх :). Но не трябва да ни е страх да живеем !!!!
Така беше и последния път за мен - човекът каза че съм всичко за нея и съм всичко което е търсила но не знае какво да прави с живота си и предпочита да ме пусне да си отида дори и повече да няма такъв като мен в живота и! Тя каза, че знае вече какво да търси :) и ме попита дали боли :)? Аз я попитах какво да боли и тя каза боли ли натъртеното когато падна от рая и мечтите ми до мен?
Странна работа, живот какво да кажем :). Но трябва да вървим напред
По отношение на iv7, мога да кажа че е било огромна грешка това което е направила, защото с любовта компромиси няма !!! Това е ужасно наказание цял живот да страдаш ! Трябвало е да си с него !!!!
Огромна грешка скъпа !