"Пътят" на Кормак МакКарти - един тъжен шедьовър

"Пътят"
Кормак МакКарти

Мда, това на корицата е Виго Мортенсен в екранизацията на книгата, очаквана тази година. Филмът изглежда страхотно и аз с нетърпение очаквам да тръгне по кината. Но да се върнем на самата книга.

Историята:

Сюжетът започва с баща и син, събуждащи се в студената, сива утрин някъде из това, което са били САЩ. Иде зима и студът ги пронизва в малкия им бивак, омотани в мръсни одеяла, найлони и прочие парцали. Но още с първото описание на мъртвия пейзаж около им читателят разбира, че те не са обикновени бездомници и идещата зима не е каква да е.

Иде реч за ядрената зима, обвила руините на Земята от неизвестен брой години, но поне 6-7, тъй като детето е родено след неописания никъде подробно от автора катаклизъм, довел Земята до смъртта й и човечеството до последните му дни. Двамата нямат имена в книгата - те са просто "Мъжът" и "Детето" (факт, който само добавя към страхотните внушения ), и малцината други оцелели, които срещат по пътя си, също нямат лични имена - те са просто Старецът, Крадецът и т.н.) - човеците вече нямат нужда от имена, когато всичко е мъртво около тях.

Историята се върти около борбата за оцеляване на бащата и детето в опустошената, покрита с пепел Америка, състезанието им с идещата от север зима и отчаяната надежда да стигнат "на юг" и после да се доберат до "морския бряг", където може би има живот.
По пътя си те срещат всички ужаси на умиращата цивилизация, посипана с гробна прах, която прави дори снега от вечните облаци да вали черен. Тук-там има редки проблясъци на надежда, късмет и смях, но те са дори по-страшни от трагедиите заради измамността си. И заради мигновеността си.

Какво ме впечатли в книгата:

Като закоравял фен на апокалиптична и пост-апокалиптична литература подходих към книгата с малко подозрение, изхождайки от опита си и самочувствието, че съм изчел почти всичко по темата. До известна степен е така - книгата не предлага нищо качествено ново откъм пейзажи на изпепелени градове, мумифицирани трупове по улиците и лудостта на повечето оцелели. Но интензивността и погребалният мрак на повечето описания създават усещане за тегота и реализъм далеч над обичайното. Пък и в мнозинството подобни съчинения има тук-там оцелели градчета, хора, борещи се за ново начало и прочие. В тази книга всичко е концентрирано върху двама души и самотното им пътешествие, а надеждата за човечеството, доколкото изобщо я има, е съвсем на заден план.

Психологическата одисея на двамата, изразена в кратките им диалози, е помитаща. Тук ще отбележа и малко странният стил на автора, съзнателно пренебрегнал половината правила на правописа - в книгата няма почти никакви апострофи, маркери за пряка реч, дори запетайките липсват сериозно. Често две реплики от двама различни герои са на един ред и нищо не ги отделя ортографически. Това прави четенето малко тромаво в началото, но някак си добавя към усещането за обреченост и придава облика на нещо, писано на един дъх едва ли не от очевидец, не искащ да остави граматиката и стилистиката да му се бъркат в записките.

Мъжът и Детето говорят малко и рядко, но неказаното между тях достига до читателя по-бързо и ясно от думите в текста - от години не съм чел нещо, позволяващо толкова пълно надникване в душите на героите и толкова разголващо ги отвътре, на моменти дори създаващо малко некомфортно воайорско усещане у читателя
Да разкривам повече от сюжета и линиите му обаче би значело да ограбя от преживяванията на бъдещите читатели, затова преминавам на частта с оценяването.

Плюсове:

- невероятно увлекателна - започнах я в късната вечер и на следващия ден по обед беше прочетена, а аз бях замаян.
- реалистична - авторът никъде не нарича катаклизма "ядрена война", но по описанието е очевидно. Да, така би изглеждал светът, ако... Ужасно е.
- лична и съкровена - връзката и зависимостта между двамата е сърцераздирателна, едно изречение още на четвърта страница ме накара да усетя онази буца в гърлото: "Then they set out (...), shuffling through the ash, each the other's world entire."
- лесно четивна - авторът не търси слава в сложен и помпозен стил, дори напротив. Повествованието е почти лаконично на доста места.

Минуси:

- кратка - няма и 300 страници, и то с някакъв странен, длъгнест шрифт.
- изключително мрачна и депресираща - ако търсите надежда и убежище срещу лошата карма, вземете "Мечо Пух". Сериозно. В тази книга няма да ги намерите. Макар че има я и идеята, че човек се усеща щастлив да живее сега, а не в ада, описан в книгата.
- тук-там има по някой момент, развит недостатъчно или пък сцени с повече подробности от необходимото, но това е строго субективно - в няколко разговора с приятели посочвахме коренно противоположни примери за горните моменти, което беше доста странно (и интересно)

Обща оценка:

10/10

Не смятам, че съм прекалено щедър, а и мина седмица, откак я прочетох и впечатленията ми са се поуталожили вече. Затова оценката не е 20/10. Книгата на последните две години за мен.