Бягство - 2
Седеше на последното стъпало и явно я чакаше от доста време. Изглеждаше уморен и прегърбен, а тъмните кръгове под очите и тридневната четина го състаряваха допълнително. Видя я и вторачи празния си поглед в нея, но не помръдна от мястото си.
Усети, как стомаха и се стяга за миг, поиска да се скрие някъде на сигурно, да изчезне, да избяга... После я изпълни гняв.
- Какво искаш? - попита с равен глас.
Мръсника нямаше икакво право да идва тук и да я тормози по този начин! Не и беше съвсем ясно защо този мъж предизвикваше неясно чувство за вина у нея. Мразеше го за това. Мразеше и себе си...
- Дойдох за теб... - промълви едва чуто той и се изправи.
Бурята отмина така неочаквано както и дойде. погледна го още веднъж, докато ровеше за ключовете си и с някаква безкрайна умора го попита:
- Е, и какво очакваш да направя аз?
Опасен блясък се появи в очите му, прегърбената фигура се изправи и доближи плътно до нея.
- Ами що не пробваш да ме изчукаш например - ръмжеше тихо той на сантиметър от лицето и с едва сдържан бяс - От тая дупка, в която си се закопала никога няма да си позволиш да обичаш нито мен, нито когото и да било... Живееш с призраци, миличко! Разкарай ги, отдавна е време...Току виж един побъркан секс те раздрусал достатъчно, че да се събудиш...
Обзе я паника. Излъчваше нещо животинско и същевременно притегателно, което я парализира. Сълзите, които от толкова време смяташе за забравени, сега пареха в очите и и напираха да излязат. Поиска да каже нещо, но думите заседнаха в задушаваща буца на гърлото и. Усещаше пръстите му върху лието си - едва я докосваше, но чувството беше разтърсващо.
Коментари