Идея за съвместно създаване на исторически екшън роман :)

Търся сериозни съмишленици за написването на исторически екшън роман.
Честно да си призная повлиян съм от филми като "Смело сърце" и "300" и смятам, че и ние българите можем да разкажем по подходящ начин славни части от наата история.
Ще се придържаме плътно към фабулата и историческите факти, оттам нататък можем да развинтим фантазията си.
Ще се радвам ако идеята ми срещне съмишленици и успеем да напишем романа за няколко месеца.

Ето и фабулата на романа :

Белите Вълци

Те са сираци събирани от малки от всички краища на българската земя. Живеят и се обучават във високопланински и недостъпен за византийците манастир - Св. Георги. Това са най-добрите бойци на поробената от византийците България. Най смелият, обучен и страховит отряд, състоящ се от 100те най- силни и умни български бойци. Те са белите вълци – елитната сила на бъдещите български царе.

Те са невидими за врага и непознати за простолюдието. Когато са сред населението, са като всички други, но те са обучени да воюват и могат да победят сами с хитрост и смелост хиляди византийски войници. Сред тях е и Калоян, изпратен от братята си Асен и Петър да се кали и да изучи тайните на военното дело.

Несполуките на Византия в края на XII в. окуражават българите да се вдигнат на въстание. През пролетта на 1185 г. братята Иван Асен и Петър намират благоприятен момент за организиране на въстание с център Търново.

През пролетта на 1187 г. император Исак II Ангел обсажда Ловеч. След тримесечна безплодна обсада ромеите сключват мир с българите и се оттеглят към Константинопол. Най-малкият брат на Асеневци - Калоян, е взет като заложник за спазване на договореностите. Този мир поставя началото на Второто българско царство.

През 1196 г. цар Асен става жертва на болярски заговор, чиито нишки водят към Константинопол. На българския престол се връща брат му Петър.

Белите вълци са изпратени да отвлекат Калоян и да го върнат в Търново

На следващата година и цар Петър става жертва на болярски метеж.

Сега Калоян поема скиптъра на българското царство.

Възползвайки се от слабостта на Византия в борбата срещу отцепилите се местни управители, Калоян заедно със съюзници кумани предприема редица набези в Тракия.Докато Белите Вълци извършват своите акции там унгарците превземат Белград, Браничево и Ниш. Това принуждава българския владетел да търси мир с Византия и император Алексей III Ангел се съгласява пред надвисналата заплаха от Четвърти кръстоносен поход. През ноември 1202 г. кръстоносците превземат от името и за сметка на Венеция град Зара (дн. Задар).

Мирът с Византия от 1202 г. дава възможност на Калоян да се насочи на северозапад и да освободи заетите от унгарци български земи около Ниш, Браничево и Белград. Белите Вълци действат в тила на врага.

В първите дни на април преди 800 години България е на бойна нога. Преговорите на цар Калоян с внезапно изтърсилите се на Балканите преди година латински рицари са завършили с неуспех.

 Възползвайки се от огромното желание на амбициозния папа Инокентий да постави всички християнски църкви - а и държави в Европа, под юрисдикцията на Рим, цар Калоян му предлага да подчини Българската православна църква на папството. Което и става на 8 ноември 1204 г.

Съвсем навреме. Защото в същата година рицарите от Четвъртия кръстоносен поход ликвидират Византия. Инокентий III с тревога посреща оплакванията на Калоян, че кръстоносците не го признават. С писма папата мъмри кръстоносните водачи и ги съветва да се разберат мирно с българския цар, изтъквайки, че той има патримониални права над земите, които управлява. Копия от писмата стигат до Калоян. И това е достатъчно за Търново да смята, че Ватиканът стои зад България. И че няма опасност Инокентий III да обяви кръстоносен поход срещу държавата ни, ако разбие латинците.

За целта Калоян се свързва с византийската аристокрация в Тракия. Сключен е таен съюз за съвместни действия срещу рицарите. В началото на 1205 г. Одрин въстава срещу латините. А това е третият по големина град в европейските владения на Латинската империя. Ето защо да потушава бунта тръгва цялата кръстоносна армия заедно с тримата водачи - император Балдуин Фландърски, Бонифаций Монфератски и дожа на Венеция Енрико Дандоло. Целта на Балдуин е да превземе бързо Адрианопол и да го превърне в сигурна база за кампанията срещу България.

Първата неприятна изненада за кръстоносците е, че виждат от крепостните кули на Адрианопол да се веят български знамена. Втората е, че в горите около града се крият неизвестен брой конници. От време на време някой отряд се измъква от горичките, нанася бърз удар върху обоза, отмъква някоя и друга кола и пак се скрива в горичката. Балдуин заповядва никой при никакви обстоятелства да не напуска лагера и да преследва нападателите. Той предполага - и не без основание - че нейде зад хълмовете и горичките се крият елитните корпуси на българската армия. Но на третия ден - 14 април 1205 г. - граф Луи дьо Блоа не издържа. Куманска стрела убива носещия закуската му слуга и побеснелият граф тръгва да ги гони с отряда си. Белите вълци го привличат до един от скритите си конни корпуси, които обкръжават гладния граф и почват методично да избиват хората му. Рицарската чест не позволява на Балдуин да наблюдава бездейно погрома на граф Дьо Блоа и той излиза с цялата си армия на бойното поле. В следващите минути хълмовете около Адрианопол почерняват от стегнатите редици на българските полкове.

Моментът е драматичен. Рицарска армия в атака досега не е спирана от противник на бойното поле. Но Калоян ги спира с един добре прикрит ров на двайсетина метра от бойния си ред. А спряла рицарска армия вече не е бойна сила, а плячка. Рицарите нямат място да развъртят огромните си мечове. Българите ги смъкват от конете с ласа и куки и ги колят с брадви, къси мечове и саби. Щадят обаче предалите се. Пленените рицари начело с Балдуин цар Калоян изпраща в Търново, а техните пажове, оръженосци сержанти и наемните пехотинци са съпроводени до Унгария и пуснати на свобода. Това Калоян прави, за да не постави в неудобно положение папата. И същевременно да покаже, че е добър християнин.

Това е краят на Латинската империя, макар че тя ще просъществува още половин век и нещо. Новият играч на политическата сцена на Балканите е елиминиран още в началото на съществуването си. България става за пореден път хегемон в Югоизточна Европа.

През есента на 1207 г. при опит да завладее Солун цар Калоян загива при неизяснени обстоятелства. Тялото му е пренесено в Търново и е погребано до църквата „Св. Четиридесет мъченици".