avatar

Плажа - златната мина на българското черноморие...

от IvanAngel на 30.03.2007 12:58 1 коментара , 2352 прочита
Категории: 42
Стопанисването на плажовете, които са държавна собственост, се оказва изключително доходоносен бизнес за фирмите концесионери. Повечето ивици вече са разпределени още по време на правителството на Иван Костов. Борбата за "плажните касички" обаче продължава и в момента с непозволени средства. Доказателство за това е взривът срещу концесионера на Централния плаж в Обзор Рали Пенков, при който загинаха жена му и дъщеря му.
По закон концесиите са за минимум 15 години, но

повечето договори са за 30-35 г.

Това означава, че фирмите концесионери си осигуряват стабилни приходи за дълъг период от време.
Концесионерите не могат да взимат вход от плажуващите, но получават огромни постъпления от отдаване на чадъри и шезлонги под наем, от атракциони, както и от наеми от капанчетата по плажа. Разбира се, стопаните на плажовете имат и разходи - за спасители, медицинско обслужване, за поддръжка на плажа. Те плащат и концесионно възнаграждение на държавата. Размерът на концесионната такса варира според случая.
Според данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през миналата година държавата е прибрала 5,7 млн. лева приходи от плажни концесии. На концесия са отдадени 62 плажа. Така изчисленията сочат, че средното възнаграждение, което плащат концесионерите, е 91 935 лева за плаж.
В същото време грубите сметки показват, че тези пари концесионерите могат да си ги "избият" само за ден от приходите от наем на шезлонги и чадъри и от капанчетата по плажа.
В момента в Златни пясъци цената на пълен плажен комплект от чадър, два шезлонга и постелки е 30 лв. Ако концесионерът запълни всички 800 чадъра,

ще реализира приходи от 24 000 лева за ден

показват изчисленията.
Дължината на повечето плажове е около 3,5 км. Ако не спазят условието да оставят 20% от територията свободна, чистата печалба на концесионера от наеми на чадъри и заведенията по плажа може да достигне 600 000 лева за ден, показват сметките.
Концесионери обясняват, че изкарват солидни суми от концесионна дейност в пиковите месеци. За да трупат максимални печалби, търговските обекти и чадърите се разполагат по цялата плажна ивица. С това концесионерите нарушават наредбата на регионалното министерство да се остави свободна зона от 20%, където хората могат да се разположат, без да плащат за чадър и шезлонг.
Стопаните на плажовете масово рекетират хората, като запълват цялата плажна ивица с чадъри и шезлонги и "забравят" за задължението си да оставят свободна ивица. На нейното място обикновено са разположени всякакви капанчета. Така не ти оставят никаква възможност да не си наемеш чадър, оплакват се туристи.
Плажуващите, които искат да се настанят на плажната ивица, но да не наемат чадър, в повечето случаи биват изгонени. Ако не искаш да платиш 6 лева за чадър, те пращат в неохраняемата зона, разказват плажуващи на Златни пясъци.
Повечето концесионери са наели

"специална охрана", която събира такси за чадърите и шезлонгите

Яките момчета са готови да се разправят с всеки, който иска да ползва сянката, без да си плати. Тези, които се опитат да се настанят в близост до чадърите, също биват изгонени.
По плажовете на Южното Черноморие цените са малко по-ниски. Концесионерите предлагат наем на чадър срещу 4 лв. Често изискването за свободна зона не е изпълнено, но е оставено пространство само 50 метра.
Миналата година общински чиновници се оплакаха от концесионери в Бургаско, които неправомерно разполагат на плажовете дискотеки и ресторанти. Заведенията били построени на площ 7 пъти по-голяма от допустимата.
През 2003 г. приходите на държавата от плажните концесии са били 3,8 млн. лв. За тази година чиновниците от ведомството са заложили по-висока сума. Към края на март тази година по концесионни възнаграждения са преведени 980 998 лева.
В същото време министерството води

13 дела за дължими и неполучени 3,6 млн. лв. от концесионери

Всички договори са сключени по времето на кабинета на Иван Костов през 1998, 1999 и 2000 година. По три от заведените искове има решения и част от тях вече са погасени. Министерството претендираше за 528 445 лв. от курортен комплекс Албена. Съдът обаче взе решение в полза на курорта. Магистратите уважиха доводите на Албена, че концесионната такса е начислена неправилно, тъй като била сметната за общата дължина на ивицата, а не за използваемата й част.
Фирмата, която държи плажовете Поморие-юг и Централен плаж, дължи 50 000 лв. За плажа на Русалка е заведен иск срещу "Каварна турист" за 94 000 лв. Искове има и срещу концесионерите на Шкорпиловци-юг, Царево и други. От тях държавата трябва да събере 32 588 лева. Върху сумата са начислени лихви и неустойки.
Концесионерите на плажовете Кранево, Черноморец и Балчик са изплатили част от задълженията си към държавата. Частният собственик на плажа в Черноморец дължи на държавата 19 931 лева. 47 846 лева е дългът на концесионерът на централния плаж в Балчик.
Странното е, че регионалното министерство е прекратило предсрочно само една концесия за последните четири години - на Националната спортна академия в Равда.
Плажовете, които не са концесионирани, се стопанисват от областните управители на градовете, в които се намира обектът. Областните управители организират конкурс и спечелилата фирма стопанисва плажа за един сезон. Следващата година плажът се отдава на друго дружество.
По закон да се включи в този доходоносен бизнес може всеки. На практика обаче конкурсите се печелят от собственици на

фирми, свързани със силови групировки от 90-те години

Концесионните договори се сключват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Едно от важните условия, за да получи фирмата кандидат право на концесия, е "добрата репутация" на фирмите. В 90% от дадените на концесия плажове добрата репутация на дружеството е заявена като задължително условие в конкурса.
За да бъде сигурно, че концесионерите ще изпълнят всички изисквания и ще спечели най-добрата оферта, държавата е натоварила кандидатите с куп документи. За да се яви подготвен за подобен конкурс, кандидатът трябва да има зад гърба си доста на брой подготвени специалисти, обясняват юристи. По време на конкурса кандидатите представят правен, социален и екологичен анализ. Фирмите показват подробни разчети колко работни места ще осигурят в стопанисвания от тях обект. В отделни анализи фирмите посочват мерките, които ще предприемат срещу ерозия и свлачища, когато е застрашена целостта на плажната ивица. Кандидатите посочват и минималния размер на инвестициите. Във всеки договор има клауза, чрез която регионалното министерство си запазва правото да прави оглед на плажа, когато поиска. Интересна е клаузата в договорите за концесия, че участниците в конкурса не бива да огласяват публично сведенията, които се съдържат в конкурсната документация.
Концесиите се одобряват от правителството или от областните управи на градовете, където се намират обектите, отдавани на концесия.
Министерският съвет има задължението да поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данните на всички предоставени концесии. Към него се завежда и публичен архив, в който се вписват досиета на всички концесионери. По закон справка в архива или регистъра може да направи всеки.

Чиновници проверяват всеки сантиметър за нарушения

Всяка година регионалното министерство следи дали се изпълняват концесионните договори. Междуведомствена комисия преглежда всеки сантиметър от плажната ивица и следи за нарушения, обясняват специалисти. Следващия месец публично ще бъдат огласени резултатите от доклада за проверките по плажовете това лято, обещаха от ведомството на Церовски.


Бургас и неговите мутроконцесионери

Първа частна милиция и Първи частен остров са запазена марка за Бургас. Изобретателността на пришълците и обитателите на града с екзотични имена е пословична. Още през 1994 г. от системата на МВР излизат няколко яки, добре обучени ченгета, които под ръководството на Георги Николов-Мечката основават Първа частна милиция. Любителите на различни силови спортове, които влизат в управителното тяло на групировката, вписват предмет на дейност на фирмата охрана и директно се насочват към най-печелившите барове по Черноморието. Първият етап от дейността на ПЧМ се характеризира с непрекъснати побоища по заведенията между охранителите и тези, които ги държат. Пред ужасените погледи на туристите се лее кръв, но това не притеснява полицията. Може би защото охранителите от ПЧМ са от нейните редици или, казано по-просто - свои хора.
Точно тогава яките момчета натрупват капиталите си, които по-късно ще ги направят концесионери на най-апетитните плажове по Южното Черноморие.
Така ВИС-2, от чиито редици излизат частните милиционери, се настанява трайно и безпрепятствено по морето. Мечката, който е приближен на бащата на ВИС Васил Илиев, обаче е застрелян година след като основава милицията. Самият Васил Илиев е убит година преди това. За Илиев се говори също, че е създал схемата, по която трябва да се превземе плажната ивица, която съответно е и морска граница на държавата "отвътре" от зараждащата се класа на борците.
След като Мечката и Илиев ги няма, Първа частна милиция е оглавена от Рали Пенков, бизнесмена, който е концесионер на плажа на Обзор. На 13 юли Пенков загуби двегодишната си дъщеричка Мария и съпругата си, след като колата, в която тримата са били, бе взривена. Бизнесмените, колеги на Пенков, побързаха да заявят публично, че той не е създавал никакви проблеми на властите, бил акуратен човек. Тъкмо обратното, опонира миналата неделя директорът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров. Той разкри, че Пенков се оплакал в полицията през пролетта, че е притискан от неофициалния си съдружник Николай Попов да плаща огромни суми, за да стопанисва плажа спокойно. Пенков бил викан няколко пъти на разпит, но самият концесионер не пожелал да подаде писмена жалба срещу Попов. Не искал и охрана. И с това очевидно случаят за РДВР е приключил. До фаталния 13 юли, когато бомбата погуби семейството му. Според полицейските версии концесионерът е бил рекетиран от Попов чрез влиятелни мутри, гравитиращи около сочения за наркобос на Южното Черноморие Димитър Желязков-Митьо Очите. Разследващите подозират, че поръчителят на взрива е бил Попов, а хора на Очите са изпълнили мократа поръчка.
Хората на Митьо Очите са навсякъде, твърдят от РДВР-Бургас. Те били замесени във всеки скандал по плажовете на Южното Черноморие. Тези яки момчета си служели с взрива перфектно. Макар и да няма фирми, чрез които да вземе на концесия апетитни плажни парчета, Очите притежавал неограничена власт над всичко - от чадърите и шезлонгите, до капанчетата и баровете по морето. Срещу Очите има папки с дебели полицейски разработки, следим го непрекъснато, но все ни бяга, като Осама е, твърдят от РДВР-Бургас.
Първият частен остров, който се появи край Несебър буквално за няколко седмици преди активния туристически сезон, е дело на концесионера на южния несебърски плаж Боян Желязков. Той пък реши да увеличи територията, която стопанисва, като превземе морето с камъни. Поривът на собственика на фирмата строител "Сироко" Желязков обаче бе пресечен. Резултатът от опитите на Желязков са неудобства за хората, почиващи на плажа - морето е пълно с камъни.
Концесионерът Желязков се прочу още миналото лято, когато охранителите му тормозеха почиващите с най-невероятни изисквания към тях. Те следяха зорко да се заплащат чадърите и таксите за плажа, имаше дори безсмислени опити за внушаване на респект. Всяка година концесионерът Желязков измисля по нещо, с което да впечатли и почиващите, и властите. Той има право да стопанисва плажа на Несебър поне още 15 години.
Може ли Маймуняк да притежава плаж по Черноморието? Може, защото той беше типичен представител на мутропоколението.
"Ти, мъж като магия.
Ти, огън и стихия.
Ти, вечната загадка.
Ти, моя болка сладка."
Така фолкзвездата Лия възпя своята голяма любов Димитър Димитров-Маймуняка, убит при бомбен атентат в столичния кв. "Стрелбище" на 28 януари 2002 г., когато Маймуняка тъкмо отиваше при своята приятелка, но тя не се казваше Лия, а Надя Илиева.
Хиперболата в песента на Лия "Дяволски чаровник" няма нищо общо с мрачната фигура на Маймуняка. За него се говори тъкмо обратното - че е един от най-коравосърдечните и жестоки висаджии. За кръчмарски побоища с участието на Димитров се носят още легенди в Петричко.
Маймуняка, който е бил силно приближен на Васил и Георги Илиеви, е бивш борец. След убийството на Васил Илиев Маймуняка е сочен за дясната ръка на брат му Георги. Заедно с братята той е пробвал различни хватки на тепиха на школата по борба на ЦСКА. След това поема охранителите на ВИС-2. Тъй като понакуцва, придобива животинския си прякор. Първоначално Маймуняка се насочва към "бизнеса" с крадени коли. Натрупва богатства от рекет на собствениците на автомобилите. Този, който откаже да си плати, загубва колата си, която бива взривявана пред очите му. След като "дясната ръка" на Маймуняка Мико Цанов е застрелян, той остава сам. Започва да развива спортен бизнес. Купува и продава третокласни отбори.
"Ирида" е фирмата, с която Маймуняка пробива на Черноморието. Той се грижи за спокойствието на туристите на три от най-атрактивните плажни ивици - Слънчев бряг-юг, източния плаж в Поморие и созополския плаж Харманите.
За фирмата "Вени-М" пък се знае, че е на Георги Илиев. Тя е взела на концесия централния плаж на Слънчев бряг. Не е ясно защо военните заводи "Терем" също са концесионери на морето. "Терем" стопанисва къмпингите "Каваците" и "Смокини".
Източник:
http://www.novinar.org/main.php
Разпечатване