И тази нощ съм твоя...
Тъмнината плъзи по телата ни и преплитат се сенки в нощта, как виновно ни гледа луната...
И тази нощ съм твоя- бемълвна, покорна и грешна- убивай ме!
Има в него нещо... затруднявам се да го формулирам... Все едно, че на фона на преплетени в любов тела, в тъмното стои като статуята на Командора депресията, или ужасът, или нещо неопределено и черно, и властва... и те гледа право в очите.