първи път пишам за моят живот на български... лошо се получава.

Сутрин... 7:30... ЯЯЯЯРОООСЛАААВ! Трябваш да се събуждаш! Ааааа...майка, аз трябва да дойде до колледж само към втората пара, дай ми да спля още малко... но НЕ... Ако събуждан си - вставай и идвай до тоалетна... ееееееееееее... ненавиждам това... Добре, след това, аз имах обикновена сутрешна закуска от сандвичи и чай и пеш 15-минутен път от дом до метро... Колледж не радвах за моето появляне, една учителка изкрища за мен много "добри" слова, когато аз просто влез във зданието и даже не успяха да кажа "здравейте" на тя... Шахова - е човек със странните мисли във главата, никой и никога не може да каже, кое е там и кое тя може да изчудя във следващ момент. Първият ми урок беше "Методи на обучението по английски език". Аз - само едно момче във подгрупа и за това внимание към мен от учителки е по-силно от вниманието към другите студенти... Елена Николаевна Литвинец (а такво е името на моята учителка по този предмет) казах ми да сидва за един чин с Наташа. Наташа напът започнах : "А ти изучвах ли стихите, които трябва да рецитираш за концерта?" несъмнено - НЕ! Аз забравях, ще трябва да ги знам... "оооо това е проблем" Добре... всичко е добре... Само нищо не е добре, защото вмясто пушане аз трябвах да намеря Лена - момиче от моята група, което аз обичам много силно, но тя не ме аоресва, ... ОК... моята приятелка Лена. Тя исках да ми дава няколко снимки за сканиране... Мда... Нищо интересно от там аз не намерих и по стълбата дошъл до първия етаж, къде през вход виждах дим на цигарки... Със цигарка във устата стоях пред зданието на колледжа и разговарвах с Дима (Димитър) - момче от моята група и моят приятел. Той на ми разказвах , какъв добър беше купон в нощ от събота до неделя... Купон във някой клуб... Като винаги - много наркотици и нищо ново. Дима винаги има само един източник на удоволствието... Следваща пара беше "Англиски език" Кажете, защо, защо аз съм винаги някой , като VJ на TV? Винаги,когато нашият колледж организува някой туп концерт - аз автоматично ставам конферансие на го. ш много скоро колледж дава концерт за 60-летието на Великата Победа. Стихи... Стихи рецитирах за Наталья Христофоровна цял промен и още малката част на второата пара... После Татьяна Антоновна (ааа... мръсна женка, ненавиждам я) крищах на мен за опозданието......... нееее... не мога да живея така по-боле... След 14:00 аз трябвах да дойде до Концертния Зал на нашият колледж. Там беше репетиция... Никой не може да репетира нормално. Всеки иска само да смея и само да забвлява се. Учителки не могат да изибра точка на гледанието на няката една от ги и затова една говорит : "Ярослав, рецитирай така:..." , а друга : "Ти не си рецитираш вярно! рецитирай така:...." аз ненавиждам , когато някой иска нещо ми да правя, но говоря : "Прави нещо, не знам ще, но знам, ще трабва да си правиш, като аз искам!" - във такви моменти аз никога и нищо не правям, докато не обясняват човешки! Моето бившо гъдже Катя със погледи ми просто писнах. Писна ми от вниманието на тя. Приятелките на тя са също искат да ми писнат и превращат във някакъв невротик. Погледи от сцена - е най-най-най-глупото нещо... Добре... всичко е добре... Ясок, не се нервирай, всичко е добре... НЕ! Кво е добре? Кажи, кво е добре, когато всички хора, които рецитират стихи със мен са просто.... са просто... просто.... РРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР!! лоши хора... Не могат ги да рецитират, не могат! Аз съм , може да кажа, професионалист на област, аз направлявам, говоря, как трябва да рецитира... НЕ... Не могат, даже по-боле : не искат да правя, както трябва... Ако не искате - аз нямам време и аз бягам до дом.... Там има чай и още многи неща... Дом................ (еее... знам, ще е лошо и не е интересно, мислях, че пиша на български е по-лесно... Не... Добре, бъде обучва, как е да пиша на български, може би по-лесно е да правя преводи от руски дневник, сега чао на всички!)