песента на колелата..

всъщност това ми е само отправна точка..

нали се сещате тази приказка (на елин пелин беше сякаш)..

anyway.. та в нея имаше един майстор който правеше каруци не като другите.. такива които имат своя собствена "песен" докато се движат и хората ги разпознаваха по това.. а тайната беше в една от частите на колелото, където той оставяше елементите леко раздалечени и в това беше магията..

сещам се за един друг майстор.. такъв който не прави колела.. нито каруци.. такъв който не може да пее.. такъв който работи с душите на хората (не ме разбирайте погрешно -- не е психолог) .. такъв който прави неща, които карат душата да пее, да плаче, да се смее..

и този майстор може да гледа в душите на хората.. или поне си мисли, че може да прави..

а какво той вижда там?

вижда.. вижда себе си.. вижда другите.. вижда всички ни..

вижда надежди.. вижда блянове.. вижда копнежи.. вижда мечти..

вижда страхове.. вижда смелост.. вижда смехове.. вижда тъга..

вижда въпроси.. вижда отговори..

вижда възходи.. вижда падения..

вижда и толкова много още..

вижда еидн цял нов свят..вижда красота и съвършенство каквито те карат да се замислиш и да се питаш -- абе и такива неща ли има по тази земя???

говоря за себе си..