как се изнамерих тук

Мисля, че първо трябва да започна от началото...
А то - началото ми тук - е до някъде тривиално, но и очарователно случайно.
Една вечер, досущ като всички останали, седя пред компютъра, от който страшно ми е писнало, но и без който не мога и усещам... не мисля, просто усещам.
Усещам се точно там където ми е мястото - между изминалия дълъг ден и предстоящия. И те сякаш са един и същи ден, а този ден продължава няколко седмици. Сигурно има още да си продължава, знам ли?
Усещам и, че не искам да е така...
Усещам, че нещо ми липсва...
Искам щастие.
Втренчил пуст поглед в монитора се опитвам да видя себе си - позабравил съм се. Можеше и да успея ако не беше включен (то май единствения начин да се погледнем е като се изключим, като затворим очи и се вслушаме в нас). Тогава не видях себе си, защото пред очите ми се мъдреше шарения надпис Google. Най-голямата търсачка, която може да намери всичко, защото в нета има всичко...
Ми да! Ето къде ще намеря щастие. Поразмърдах се малко и написах "щастие" в полето с мигащия курсор, а бутонът "търси" сякаш се натисна от самосебе си. Изнаизлязоха една камара скучни линкове и купища букви. Нещо не се усетих много щастлив. Реших да потърся в "изображения". Там пък се появиха всякакви картинки. Стана ми интересно и взех да ги разглеждам, можеше пък да го видя. "Последвах" една усмихната и шарена рисунка, която се оказа аватар на един от пишещите.
Така се озовах тук. Прочетох много интересни неща и се заинтригувах. Може и да не намерих това, което търсех, но поне тръгнах...
Такава е пътечката към щастието - трънлива, камениста и за всеки различна. Понякога ти трябва да се подпреш на нещо за да продължиш.
Поне знам, че тук като дойда, мога да намеря нещо за себе си.
А щастието...    Другпът за него