и последният се предаде и отиде да спи

Случвало ми се е и в други дни на годината да вися пред компютъра по цяла нощ, но по време на заверки си е направо закономерност. Не спиш, само чертаеш разни неща, които преди това си сметнал и естествено, тъкмо когато си готов, си спомняш, че еди-кое-си не си взел предвид или че не-знам-какво-си си объркал и започваш отначало. Първите дни ти иде да си свалиш чорапите и да се удушиш с тях, но след това даже ти става забавно. На моменти. Най-малкото, ако за пореден път някоя проверка не излиза, всичките ти колеги са online, без значение коя точно част на денонощието е, ще споделиш с тях и ще ти олекне. Те ще разберат. Е, с напредването на нощта един по един си отиват по леглата. ВИАС няма да избяга. Проектът по Стоманобетон също. По-добре да се наспя. Такива са мислите преди сън. И.. да.. има известно угризение, че не довърши това съвсем до края. Може би утре ще станеш по-рано? Нагласил си си вече часовника. Знаеш, че само ще се обърнеш и ще продължиш да си спиш, когато той звънне, но действа успокоително на съвестта ти, ако все пак го навиеш.

Лошото е, когато и последния се предаде и останеш сам с компютъра, омразния калкулатор и леген кафе. Мрачни мисли за опашките пред кабинети, които те очакват сутринта. Как можа да запишеш точно тази специалност! Не знаеш. Всъщност знаеш си, но по време на заверки винаги го забравяш..

Уморена съм. Пиша тук разни глупости и се питам кое е по-разумно - да си легна за 30 мин и да стана в 7h, когато трябва да излезна от вкъщи или изобщо да не си лягам. Тоя половин час сън ще е истинско щастие, но ме е страх, че съвсем ще се успя. Когато се събудиш от алармата на часовника много бързо се взимат решения и обикновено са в полза на личния ти комфорт, първичните инстинкти, отколкото на амбициозните ти планове за собственото ти бъдеще.. Ох..

Как можа и последният ми колега да си легне... :((