...за срещите и хората
Случвало ли вие се е да се опитвате да промените нещо в себе си, но отчайващо да допускате една и съща грешка. На моменти сякаш излизам извън себе си и се гледам отстрани като на филм. Истината е, че ми е трудно да се държа като порастнал човек, въпреки своите 22 години и претенциите на всички около мен, че вече не съм малка и трябва да съм сериозна и да поемам дадени отговорности. Аз обаче възприемам себе си като някакъв псевдо-възрастен, все едно, че имитирам някаква зрялост. Защото не е нормално да не можеш да готвиш, или да караш майка си да ти прави пролетно почистване, когато тя дори не живее в един и същи град с теб. Но най - безотговорно е да продължаваш да се държиш с хората все едно си разглезена хлапачка. В момента преживявам криза на отношенията си с човека, който в момента е обект на емоционалните ми и сексуални желания. Защото се държа като 12 годишно момиченце, на което са му взели куклата. Проблем е, че осъзнавам грешките си, зная кое е правилно и как трябва да постъпя, но въпреки това с безобразно упорство продължавам да правя глупост след глупост, очаквайки и аз вече незнам какво. За съжаление отхвърлянето на съществуващата действителност "проблем с Метро" само въди към усложняване на ситуацията. Правилно е да се изправя срещу проблема! Може би преди това е хубво дори да го конкретизирам. Дали пък да не си подготвя някаква реч, която за по - голяма убедителност да не изрепетирам няколко пъти пред огледалото??? Или просто да приключа с тази история - да сложа точка, да я прибера дълбко в някое чекмедже на съзнанието ми и да се насоча към следващия обект на желание...
Една приятелка ми казваше: "Жените сме големи бели птици с шест букви."
Патици.
Не си единствената. И аз се държа като дете. И аз не мога да готвя.
Колкото и шаблонно да звучи... хората не са заедно, за да се променят един друг, а за да си помагат, да се радват и да плачат. И този, който е с теб трябва да те приема каквато си. А ти просто ограничи женските номерца и всичко ще си дойде на мястото;) Без мрънканици, налагания на мнението, капризи, проверки, съмнения, ревности и т.н. Знаеш ги номерцата ни.
След четири сериозни връзки, още не съм се научила да се държа нормално и да знам във всеки един момент какво искам. Понякога се дразня от себе си. Хубаво би било да има някакъв курс за това как да се държим с приятеля си. Практически курс и изпит после.
Сакън, на още един да ме скъсат:) Че после поправителна и ликвидационна сесия ? Един семестър лекции и упражнения или два?:) Всъщност с моята ревност и мания за обсебване и поправяне на характери,може и една бакалавърска степен + магистратура няма да ми се отразят зле :) :) :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Eowyn, искрено се смях :)
По-добре да ни късат на изпити, отколкото да ни късат мъжете.
Като бях по-малка, аз правех първата крачка, а после ги режех.
Сега е обратното - те ме напускат. Сигурно е в мен причината, но още не съм я узнала. Всичко се връща.
Мацки, много сте ми сладки и наистина ме зарадвахте. Мисля, че "проблемите", които спомена Ели не са чак толкова лоши.
Аз примерно имам един проблем, който наистина не мога да преодолея все още. Забелязах го на 21 годишна възраст или по точно ми го посочиха, защото иначе нямаше да го разбера. Сега съм на 25 и още не съм се справил с това. Но има една приказка, че като не можеш да победиш нещо и се налага да живееш с него, по-добре се научи да го харесваш. С други думи неща като Трябва можеш да си ги казваш само ти, но е хубаво да се ограничаваш от употребата на тази думичка защото сама по себе си ТЯ налага ограничения....
И да знаете, мацки, че ЛЕБЕДИ е също с 6 букви и също са Големи Бели Птици :P
Айде лека и умната. Ако не - русата :))))
Нека ако има блондинки да не се обиждат. Всъщност аз обожавам блондинките - очи като небето и коса като слънцето. Въпрос на гледна точка, нали?