Ще ходя да ми леят куршум
Ега ти случката! Май трябва да ходя да ми леят куршум.
Имам си куче. Казва се Бонго.
Има много важна функция да лае през оградата по циганите, когато е гладен и аз съм си в къщи. Е, оня ден крачеше с оплезен език след една кучка, чието основно достойнство беше прическата на фитили, ама май беше втори коридор.
Имам си и котка. Казва се Биби. Когато не яде мишка, както се вижда от снимката, ме снабдява с котки. Учи ги да се катерят на круша, да ловят и ядат мишки и малки птички, и като ги научи ги изпъжда от къщи.
Та преди малко стоя си аз под душа и си пея една песничка, дето майка ми ако ме чуе тутакси ще ме прати в кьошето и в миг чух невъобразим шум. Леле, викам си, дойде Осама Бен Ладен, или някой заблуден крадец. Излетях от банята на пожар и какво да видя. Забравил съм вратата на стаята отворена и вътре връхлетели Бонго и един натрапник котарак и започнали спаринг. Не знам дали сте били зрители на подобно изстъпление, но където и да погледнеш в стаята виждаш едновременно и двата участника в боя. Натрапникът, който явно и по съвместителство беше любовник на Биби бързо се ориентира в промяната на съотношението на силите и излетя от стаята, като устремно се насочи към ламаринената ограда. Бонго тутакси предприе преследване. Котаракът се мушна в дупката под ламаринената ограда, а нашият страж така си фрасна главата в ламарината, че чак аз видях звездичките като закръжаха около ушите му.
А Биби в това време се колебаеше какво решение да вземе. Фатално забавяне. Песът се насочи към нея, и на нея й се наложи в миг да подобри световния рекорд по катерене по круша. Озова на най-високия и тънък клон и се заклати като махало на часовник. За съжаление съдбата е невероятно гадна като реши да се гаври с теб. Една гарга, която летеше наблизо налетя на Биби. Налагаше се да се намеся решително. Изхвърчах навън по хавлия надавайки бойния вик на апашите и гаргата отлетя, Бонго ме погледна така, сякаш го чух, че ми казва: “гадняр” и отиде да преслуша паницата си.
Прибрах се в къщи и се обадих на Маргето да се ожаля. А тя, представете си ме пита: “Беше ли ти завързана хавлията?”
Пролет, пролет, ама това вече ми е в повече….
Абе и аз се смея на Том и Джери, ама вече няма да оставям вратата към терасата отворена когато съм в банята :)
О, Габи! Загуби се някъде!
Сега следва по-интересно. Отивам в Германия - ще хвърча със самолет и после ще се возя на влакове, дето трябва да се прекачвам. Май после ще трябва да пускам нов пост в този дух.
Като се сетя когато за пръв път пътувах до Италия през 1991 и пих кафе с газирана вода за 2 долара, та ме боля корема, четох вестник на немски в италианско кафене, който никой не краде (вестника де), а на края кафеджията ме гони през площада да ми даде касова бележка, щото имало Гуардия де финанса, хич не ми е до смях.
А пък в Ел Пасо, Тексас, един продавач ми говори на испански, докато аз му обяснявах на немски какво търся и накрая си тръгнах с два уокмена за децата, дето после се оказа че са на цената на един.
А бе бай Ганьо из Европа и по света, какво да ти разправям. Сега се притеснявам, че немците не произвеждат "Дядова усуканица" и любимия ми "Асеновградски мавруд" и какво ще се случи, ако се счупят двете шишета в куфара....
Ега ти разходите.