Дай на едно нещо име, и то ще се изяви наяве. Тази мисъл прочетох неотдавна. Когато работех в полицията имаше практика да даваме имена на разработките, сигналите, агентите и доверените лица. Така наречените псевдоними. Още тогава усетих, че съответното дело или човек се развиват в пряка зависимост от даденото име.
Като деца, а и не само, даваме прякори на всеки. Често пъти тези прякори изричани съвсем спонтанно, дават много по-точни характеристики на носителя им, отколкото самите имена.
Дедите ни са ни кръщавали на имената на светци. Защо?
Индианците са давали други имена на момчетата си, когато ставали воини. По-точно самите воини избирали имената си след пост и медитация в продължение на денонощия.
През пролетта моята котка роди четири котенца. През първите дни след раждането си, поне за мен котенцата изглеждат еднакви по поведение и размери. Едното нарекохме Мунчо. В същност това име го избра майка ми, която не беше виждала котенцето, но искаше да вземе едно за себе си. Другото нарекохме Манол, а това което спеше най-много нарекохме Цеца. Само след два месеца Мунчо стана рижаво сив не едър котарак с поведението и характеристиките точно на Мунчо – смешен и забавен. Беше любимец на майка си. Манол стана разкошен много едър чернобял котарак. Силно го оприличавах на Манол от “Време разделно”. А Цеца? Е тя си остана просто Цеца.
Моето куче се казва Бонго и има типичното поведение на малкото негърче с боси крачета. Този кокер шпаньол излъчва христоматийна любов. Кучето на брат ми се казва Кубрат. Голяма каракачанска овчарка, която е отличен страж.
Ясно е, че даването на имена има важно значение в живота. Понякога го правим интуитивно, понякога осъзнато. Ясно е също така, че има механизъм, при който веднъж дадено името въздейства обратно върху носителя си и ако се овладее ще ни даде още един инструмент при формирането на реалностите ни.
А вие замислихте ли се когато избирахте поредното потребителско име?
Какво се случва когато започнем да изграждаме определен проект - сделка, създаване на нова организация, благотворителна кампания или някакъв друг продукт? От първоначалното хрумване, идеята, през планирането и провеждането на определени мероприятия, до успешния или неуспешния финал, ние се стремим да организираме взаимозависимости от различни енергийни ресурси на различни нива – физическо и духовно. Колкото по-интензивно и често човек или група хора мислят за проекта и резултата от неговото изявяване, толкова повече подсъзнанието и колективното съзнание приемат, че това е важно и включват успеха му в убежденията ни. А нашите убеждения формират нашите реалности. Подсъзнанието и колективното съзнание обработват огромни обеми от информация. Просто неподозирани обеми. Изричайки името на проекта, ние активизираме всички създадени взаимовръзки. Привличаме като съюзници всички осъзнати и неосъзнати сили за да се случи това, което си мислим и чувстваме за проекта.
Духовно същество, с което се свързваме. В момента на възникването на идеята и започването на реализацията й, се формира едно ново духовно същество. Когато мислим за това същество, ние установяваме духовна връзка с него така, както когато мислим за някого. Тази връзка е много фина вибрация и често неуловима от сетивата. Но въздействието е доказано. Колкото по-силна е емоцията, която съпътства мисълта, толкова въздействието е по-мощно. Мислейки за идеята и проекта с неговото име, ние просто увеличаваме въздействието силно фокусирайки и концентрирайки енергията.
През изтеклата седмица се случи финалът на една поредица от много качествени събития в бизнеса ми. Усещанията бяха чудесни. Спонтанно нарекох тази поредица от свързани операции “Мерси”. Сега когато планирам новата си седмица е достатъчно да произнеса думата “Мерси”, за да предизвикам усещането на за успех и изобилие.
Опитайте се да опишете най-приятното за вас събитие през изтеклата седмица. Какво е чувството? Ако искате да го изразите с една представа каква е тя? А сега, моля, дайте име на това събитие. Чувствата и представите по-отчетливи са? А какво ще е въздействието върху подсъзнанието, ако няколко такива изживявания бъдат събрани с техните имена и представите за тях?
P.S. Понякога ме питат: “Вярно ли е всичко това, за което говориш?” Аз не знам дали е вярно, но вярвам в това, което разказах. А тези убеждения ми помагат да живея щастливо.
А ето една интересна реакция срещу даването на имена. Аз, макар, че се казвам Румен, за себе си се наричам, макар и по неизвестни за мен причини - Джонатан. После, жена ми ми лепна прозвището Октопод и сега се радвам на всякакви вариации на това име. Аз пък нея я наричам Габриела, макар и тя да се казва Петя. А Рупани (съкратено от Румен Павлов Николов) си го избрах съзнателно, защото ми харесва като звучене и извиква неясни, но приятни представи в главата ми за Родопите. А съвсем наскоро установих, че това е някаква индийска фамилия и си имам милиони съименници в родината на Радж Капур. Все пак в курса на разискваното е интересно да разберем каква е етимологията на Келвинатор.
А на Въмпира ще му дам една самота, утопия и скука!
Ще започна от зад напред. Книгата не съм я чел, защото когато ми беше времето да уча езици научих руски и немски. В същност стартът на донаучването на немския беше след една доста немъжествена операция преди 20 години, но това е друг случай. Нямаше какво да правя през едномесечния отпуск по болест, нали разбирате. В замяна на това прочетох много други книги свързани с духовността и механизмите за работа на подсъзнанието. Благодаря за добрите оценки, които дадохте на това, което съм написал. Мога само да кажа, че ако ви върши работа, значи целта е постигната.За медицинската тематика разглеждана от gargichka.Отдавна се научих да разглеждам събитията като процес и да ги назовавам по този начин. Ако кажа: "Аз имам грип", подсъзнанието, което приема словото безкритично изпълнява заповедта и грипът се оказва трайно установен мой спътник. А какво ще се случи, ако кажа: "Аз прекарвам грип"? Ясно е, че в случая вече дефинирам процес, който има начало и край, нали?На Павлинка ще отговоря така:От доста време успоредно с основната ми работа, която е свързана с много контакти имам усещането, че трябва да споделя някои чисто практични идеи, които да са полезни на хората. На този сайт попаднах не много случайно. В същност отдавна съм се научил да живея по духовния закон за най-малкото усилие, т.е. да не критикувам никого и нищо, а да се стремя във всеки момент "да съм на точното място в точното време". В същото време бягам от отрицателите като "дявол от тамян", както казваше баща ми. От публикациите и коментарите в блога е ясно, че хората които участват са позитивни и търсещи. А аз обожавам да общувам с такива хора.На Рупани ще кажа, че то името си идва от вътре и понякога, да не кажа винаги логиката на разума е абсурдна. Моят прякор в същност е... марката на автоматичната ми пералня. С това име се чувствам в съгласие със себе си, а и не ме отхвърлят при регистрациите. Иначе съм Димитър - нали знаете за оня, солунския чудотворец. Дядо ми също се е казвал Димитър.И понеже сме на темата вицове: Тича дежурната сестра и казва на доктора: "Докторе, оня симулант от трета стая второ легло умря!" "Е, тоя вече прекали", ядосал се докторът :)
Не мога да се сдържа да дам поредното доказателство - събитие от преди няколко минути.През месец май си купих един джип - "Дайхатсу фероза". Бях много доволен от придобивката и много го обичах. Нарекох го Фери - сан.За нещастие на 6 ноември се повреди нещо във скоростите. Някаква шайба, която струва 30 лева, но въпреки всички усилия можеше да бъде доставена единствено и само от Япония. В петък се оказа, че шайбата е доставена, само че... не е същата. Грешка в заявката на детайла. Поисках среща с директора на "Дайхатсу моторс", но такава не се случи. Почувствах се с характеристиките на кръстоска от рязарена мечка гризли, бенгалски тигър и крокодил. Само че, както е известно на всички това малко помага, особено ако водиш преговори, където целта е да накараш другата страна да сътрудничи, а не да влизаш с тях в съдебни и потребителски спорове.В събота и неделя принудително останах в къщи, въпреки че по принцип пътувам. Усещах, че трябва да променя нещо. Реших, че това ще е името на джипа. Той просто вече не е "Фери сан", а "Феникс". За чувствата и представите няма да споменавам. Разгледах отново всички снимки и видеоклипове от едно приказно пътуване в Родопите с този джип.И знаете ли какво се случи? Преди няколко минути ми се обади моят майстор, за да ми каже, че лично му телефонирал началникът на сервиза на Дайхатсу и му съобщил, че за тяхна сметка по DHL доставката ще бъде направена до два дни.Пожелавам на всички такъв късмет!
Благодаря за оценката. Пожелавам на всички да са поне толкова щастливи, колкото съм аз.Според мен алгоритъмът е много прост. Никога не започвам проект, без да вярвам, че с неговата реализация ще се опитам в моя микросвят да направя тази земя едно по-добро място за живот. Това се опитвам да покажа и на децата си.В този блог аз намерих приятели. А народът ни казва: "Кажи ми какви са ти приятелите и ще ти кажа какъв си ти :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви