Щастие...

Щастието за мен е онзи вътрешен мир, който настъпва след като си се приел такъв какъвто си, вътрешната хармония. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. Когато знаеш, че си способен на много повече от това, което светът, другите предполагат. Когато знаеш, че си нещо и да ти е гот заради това. Ето затова щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи. То е напълно независимо от външния свят. Е понякога не е. Външният свят не може да намали моето щастие само може да го увеличи. За утре имам да напиша есе за мнението ми за щастието, удоволствито или кавото си избера от това, което сме учили. За щастието както виждате имам мнение. Удоволствието го приемам само в чисто физичен смисъл.

Какво мислите вие за удоволствието и щастието? Те свързани ли са?

Според античния хедонизъм щастието е физическата наслада, а телесното удоволствие се припокрива с доброто. Според евдемонизма пък удоволствието е път за постигане на щастието. Гасенди смята, че има два вида щастие – висше и подчинено. Висшето е достъпно само за бога. Вторият вид е човешкото. “Вторият вид щастие ние разбираме като състояние, в което на човека е хубаво, доколкото това е възможно, или в което количеството на необходимите блага е най-голямо, а на злото – най-малко...”. Това са неща от тетрадката ми по етика.