"Шлем на ужаса" ІІ

Още с излизането на книгата на Пелевин в Москва, бе обявено създаването на специален сайт в помощ на театралното представление. В първите дни на монитора не не появяваше кой знае какво - очертания на шлем, бълбукащи звуци и реклама на самата постановка. До вчера можеше да се види кратка анимацийка "Сънят на Ариадна", снимки-линкове на артистите, филмчета с миниатюрни части от монолозите на героите, саундтрака, снимки от спектакъла, wallpapers... Казвам "до вчера", защото днес сайтът не работеше добре, поне при мен. Струва ми се, пропуснала съм директната транслация на представлението, ако е била общодостъпна.

Защо, обаче, разказвам за тази постановка? Драматизации сме виждали.

Добре. От самото начало бе обявено, че без notebook не бива да се ходи в театъра. Който няма, ще му дадат оттам. Софтуера ще си получи или при закупуване на билета, или преди самото представление.

Театралите отбелязват, че зданието съвсем отскоро е театрална сграда. Твърдят, че това има значение за цялостната атмосфера около събитието.

Нормално е да се очаква, че ще има артисти, костюми, декори. Не е нещо ново да има и голям монитор на сцената. Интересното в случая е, че всеки от зрителите сам избира саундтрака, който да чува в слушалките си. Може да избира кого от изпълнителите да наблюдава в близък план - във всяка "стая" има камера, която заснема съответния обитател.

Представете си - наблюдавате сцената, монитора на нея и собствения си notebook. Но това не е всичко. Докато гледате и слушате, можете да си чатите с другите зрители в залата. В залата. Достъпът до "външния" интернет бил блокиран :)

И за да бъде пълна илюзията за потапяне във виртуалната реалност, при първото представление вирус нападнал мрежата и компютрите станали неизползваеми. Все пак вредителят бил установен и унищожен, та през второто действие замисълът бил осъществен. На следващата вечер, казват, всичко вървяло по мед и масло.

P.S. Още малко за романа и представлението. На този автор му вярвам.