Шизофренично ( литературен опит)

Ето това се получи след шоковата терапия на ентусиаст. Запалих свещи, разпръснах снимки, набутах бившия 5 минути по телефона да ме успокоява, гледах снимки, ревах на The Unforgiven II (много зле ми влияе тая песен),изпих половината шампанско и  накрая за капак сътворих това безумие. Все пак заспах много по-спокойна ( в собственото си легло) и сега се чувствам сравнително добре.А ето го и самото безумие.

____________________________________________________

Безлична съм.Нямам име,нямам живот.Аз съм просто нейното отражение в огледалото,сянката, която я следва,образът,който излиза на снимките.

Тя е красива но не го разбира.Защото вижда мен, а не себе си, всеки път щом се погледне в огледалото. А аз съм грозна и лоша, отмъщавам и,защото тя има тяло, а аз не. Тя е щастлива, но не може да го осъзнае,защото всеки път когато разглежда снимките си , вижда мен, а не себе си. А аз пазя спомените и.Тежките и спомени.Старая се да и припомням само болката, за да има стимул да се бори,че утре ще бъде по-добре.Познавам я отлично, тя е моето първо аз.Знам,че ако миналото и е щастливо, тя ще се вглъби в него и ще забрави да живее за бъдещето, защото е пасивен човек.За това, припомняйки и болката в миналото, я карам да върви напред, да търси светлината в днешния ден и в по-далчено бъдеще.Понякога обаче съм много отмъстителна....защото тя има тяло, а аз не.Тогава рисувам във въображението и най-черни картини, отчайвам я,тя плаче, раздира нежната бяла кожа на ръцете си почти до кръв. Съжалявам я и я съвземам.Все пак , ако нея я нямаше, нямаше да ме им и мен.

Тя има мъж до себе си, а аз -не.Тя пртежава ума му, душата му, сърцето му, тялото му, а аз- сянката му.Тя се люби с него, а аз не усещам нищо от единението им,няма го плътското желание, няма го нежното докосване.Затова си отмъщавам - всяко негово движение я пропива със страх.Припомням и озни,бившият, който  я скланяше на колене, който я удряше.Така тя се бори с мен,докато се одава на чуждото тяло и почти не изпитва удоволствие.После плаче понякога, а той не я разбира и сянката му се къса от мъка.

Често обаче ми омръзва да си играя с нея.Тогава я оставям да види истинския си образ в огледалото, да види себе си на снимките.Разбира ,че е красива, че очите и имат и весело зелено пламъче, че устните и са толкова съвършени...особено,когато той току-що е отлепил своите от тях.Снимките и припомнят щастливи моменти,когато много повече се е усмихвала и плакала много по-малко.Не я е страх от сенките, люби се с него до забрава на миналото си. Вече знае,че той не е бившият,че няма да стъпче,че няма да я нарани ,че няма да позволи на друг да го направи,че неговите обятия са най-сигурното място на света...Не мога обаче дълго да я оставя така.Тя просто няма да бъде себе си ,ако е щастлива.Просто няма да бъде ...мен.

Безлична съм.Нямам име, нямам живот.Имам само нея.