ПАЛЕЦЪТ НА ЛЕСТЪР: ВТОРА ЧАСТ: Глави 1 и 2

Един роман от Борис Зл. Павлов и Чавдар Агайн 

ВТОРА ЧАСТ
ОБРА(Ъ)ЧЪТ СЕ ЗАТЯГА

Глава І

Пепелникът пред Спенсър Крейвън беше пълен догоре с фасове. Направо преливаше. Шефът на нюйоркската полиция бе сериозно разтревожен, ядосан и едновременно с това - уплашен. Жена му го наблюдаваше със свито сърце, но не смееше да каже нищо. Тя знаеше не по-зле от него, че историята се повтаря отново. Всичко онова, което се бе случило преди повече от двадесет години, и което тя - с цялата си простодушност - мислеше, че никога няма да се повтори, ги бе връхлетяло със силата на завърнал се детски кошмар. Само че кошмарът тогава бе напълно реален. Сега предстоеше втората му част.

Спенсър се бе обадил на трима души, с които не бе обменял и дума близо четвърт век. Всички бяха стари приятели, даже повече от приятели, но бяха решили да се разделят и да се забравят. Смятаха, че така ще е най-добре за всички тях. Общите им спомени не бяха весели. Те боляха като рани, които се отварят непрекъснато, без да заздравяват никога.
Полицейският началник запали поредната цигара и неволно се усмихна. Погледна жена си, която обичаше повече от всичко, изкашля се и каза:
- Помниш ли когато аз, ти, Баба Меца и Кривата круша учихме Малечко-Палечко да плува в езерото?
- Разбира се, че помня. Той не бе много възхитен от идеята.
- Да, ама ние все пак го научихме.
Двамата отново потънаха в мълчание.
Първият знак за задаващата се опасност бе появата на Къщата на дявола в Ню Йорк. Спенсър трябваше веднага да се сети, че събитията отпреди 20 години започват отново. Но не му се искаше да повярва. Предпочиташе да си мисли, че Къщата на дявола поне този път е дело на превъртял психопат, който се мъчи да имитира отдавна забравени истории. Чак след като бе убит Лестър Голдчанс и синът му Ърнест, след като Еди "Фани ме за кобура" нападна гилдията на млекарите с частната си армия и чак след като видя със собствените си очи меча, забит в една от стените на Къщата на дявола - мечът, който за малко не разсече самия него преди толкова много години - той бе принуден да повярва, че миналото се завръща.
Видя се принуден да навърти три телефонни номера, които бе заложил в меню "Секретни" на своя мобилен телефон. За него менюто "Секретни" бе равнозначно на меню "Никога няма да ги потърся, ама ги пазя - ей така - от куртоазия". Но се оказа, че дълбоко е грешал.
И ето, че сега отново очаква своите стари приятели - Баба Меца, Кривата круша и Малечко-Палечко. За да се срещнат с Бог знае какво.
И да се опитат да оцелеят. Отново.

Глава II

    Сянката се тътреше по улицата и зяпаше по витрините на магазините. Още беше рано - към 6 сутринта - и повечето от тях не бяха отворени, но все пак много заведения за бърза закуска са денонощни, а на него му трябваше точно това. Беше изгладнял зверски и мечтаеше за един двоен хамбургер с повече кетчуп и горчица. Той походи още две-три преки и попадна на една сносна закусвалня, на входа на която имаше човек, облечен с костюм на пиле. Когато Сянката се приближи към входа, човекът-пиле тръгна да го приветства и да дрънка някакви глупости, но когато дойде по-близо нададе вик и хукна да бяга.
    "Тоя не е в час", помисли си Сянката и влезе вътре. В заведението нямаше почти никой - само някакви две шаврантии хапваха плодови салати и трима полицаи набиваха понички и се заяждаха на висок глас кой е по-добър на бейзбол. В първия момент никой не му обърна внимание. Но когато отиде да си поръчва двойния бургер и продавачката изпищя и припадна, ченгетата скочиха, извадиха патлаците и ги насочиха към Сянката.
- Горе ръцете! - изкрещя единия от тях.
- И без резки движения - добави втория.
Сянката бавно вдигна ръцете си във въздуха.
- Сега се обърни с лице насам! - каза отново първия, който очевидно беше нещо като старши на групата.
- И без резки движения - добави пак втория.
Сянката се обърна към тях и видя как двамата по-млади полицаи припаднаха, а старшият изпусна пистолета си, падна на земята и започна да повръща.
След такава серия инциденти за толкова кратко време, Сянката стопли, че има нещо гнило в цялата работа и се насочи към тоалетната. Влезе вътре, погледна се в огледалото и за малко също да припадне. Прилоша му и се подпря на мивката, след което бавно надигна главата си. На челото си имаше една огромна дупка от куршум, около която се беше съсирила доста кръв. Седеше му като точките на индийците, само дето беше малко по-голяма. След като й се полюбува малко, той набързо направи причинно-следствена връзка и се попипа плахо по-тила. Установи че там положението не е по-различно. Само където дупката беше доста по-голяма и освен кръв имаше и съсирен мозък.
"Странна работа", помисли си той. "Нищо не си спомням."
"Нормално е да не си спомняш", чу той чужд глас в съзнанието си. "Все пак наложи се да направя някои реформи в мозъка ти, за да може да работи като преди, та някои от спомените ти бяха временно заличени. Няма да се шашкаш, обаче. Дори и в този момент мозъкът ти се регенерира и полека-лека всичко ще си дойде на мястото."
"Ти ли си бе, приятелю? Бях те забравил."
"Виждаш ли как започваш да си спомняш."
"И как стана тая работа?"
"Дълга история. Няма смисъл да губим време за да ти я разправям. Ти ще се сетиш по-късно и сам. Засега ще ти кажа само, че аз съм вътре в теб и ако изляза, ти ще умреш. Само моето присъствие те поддържа жив. И виновник за това е твоя брат."
"Сега си спомням. И Еди беше там с мамутите си, и оня - фотографа."
"Добре, хубаво е, че състоянието ти се подобрява, само че трябва да отидем до Болницата на края на града за да ти зашият дупките и да ти бият един-два електрошока, че да започне сърцето ти да работи отново."
"Добре, давай да тръгваме."
Като излезе от тоалетната, Сянката видя, че повръщащият полицай се беше разкарал и реши да се възползва от ситуацията, като си направи най-големият сандвич, който някога беше ял. Доволен от себе си, той заръфа сандвича и излезе от закусвалнята. Спря да се огледа за колата си, но установи, че я няма.
"Къде ми е "Порше"-то?", изпадна той в паника.
"Еди мина през него с един бронетранспортьор Ще трябва да си хванем такси." - отвърна Отмъстителя.
Сянката свирна на първото такси, което видя и след като то се доближи и шофьора припадна, той го избута от седалката на пътя, зае мястото му зад волана и запраши към Болницата на края на града.