Човек и добре да живее... развежда се
Така е то, колеги. Случва се и на най-добрите семейства, както гласи максимата.
Късно тая вечер жената извади червения картон и ме прати под душа в съблекалнята.
Засега толкова, но ще ви държа в течение на събитията.
Тез истории могат да бъдат много поучителни и си заслужава да бъдат разказвани, а моя милост има някакви наченки на хроникьор :)
Късно тая вечер жената извади червения картон и ме прати под душа в съблекалнята.
Засега толкова, но ще ви държа в течение на събитията.
Тез истории могат да бъдат много поучителни и си заслужава да бъдат разказвани, а моя милост има някакви наченки на хроникьор :)
Баш ти никога не съм си мислила, че ще се разведеш...Ма да видим как ще продължиш с Хрониката..."Хрониката на един развод".
Заглавието, което предлагаш е наистина точно в десетката. Ще го използвам. И още веднъж - благодаря ти!
Така е, вероятно. Все още съм пресен в тоя случай - топъл, топъл като току-що изпечен хляб. Така че, не знам как да реагирам.
Жената, по всяка вероятност, е права за себе си. На 24 тоя месец щяхме да направим 10 години брак.
Не пожелавам на никого да стига дотук.
Семейни, крепете се, оти ке играе гьостерицата :)
Едва ли има стандартен "правилен" начин на реакция.. Благодаря за пожеланието. И аз не го пожелавам, ама понякога се случва.. "И в най-добрите семейства" :) Не знам защо и как.. Винаги има причини. И поне на единия, те му изглеждат достатъчни..
Една приятелка ми каза "Ако е проблем - има решение. Ако няма решение, значи е факт. Приемаш го и продължаваш.." Звучи хубаво.. Но пак някъде вътре понякога си остава чуденето, въпросите.. Чувството, че нещо.. някой.. ти липсва...
Ще се справиш ти, знам.. но защо да се стига до тук?...
Някак в момента не го приемам все още, на благодарско за рамото. Ке се справя, надявам се.
Тук съм с един приятел - адаш. Он претърпя такъв момент преди известно време. И сега зимам акъл от него.
В края на краищата "И сам войнът е войн!"
Нямам търпение да се видим на 26-ти и да си побъбрем! :) А дотогава - стискам палци всичко да се нареди по най-добрия начин!
Молбата ми само е да направите така, че да се разделите най-културно и по възможност "дружелюбно", заради Детенце. Колкото ще ви е гадно на вас възрастните, хиляда пъти го умножи, за детенцето ви. Целият му свят се срутва, без значение дали му е харесвал на 100% - това си е бил неговия свят и то се нагодило към особеностите му.
Сега ще му е оголено, гадно, то ще опита да реагира и с лошо, и с добро, и с молби, ще живее дълго с надеждата за сдобряване, ще мечтае за това, после ще ви мрази, после ще обича люто единия, после ще обиче люто другия, ще мечтае да се разболее от страшна болест, за да се съберете край леглото му, ...и все в този дух. То е дете, малка и чиста душица, и ще му е адддддски гадно. Тази болка хваща коричка много мъчително бавно и трудно.
Разберете го и заровете оръжията в негово име. Ще направите най-добрия ход в живота си, ако никога не кажете друго, освен добро за другия. Така то ще разбере, че и двамата сте достойни за обичта и уважението му, макар и да не сте вече под един покрив...
Стискаме ти палци!
....Винаги е най-тъмно,точно преди да съмне....
Празнината в този момент е голяма. Вече е понеделник. Ние сме си все така разделени и все така обидени един на друг.
Вашите съвети са важни за мен и в интерес на истината ще опитам да ги претворя в дела :)
Все пак, може да се окаже възможно да съберем чепатите си парактери отново и то именно в полза на детето.
Бъдете здрави! Обичам ви!
Искрено ви желая да намерите мост един към друг и да останете заедно. Дано не е твърде късно...
Иначе се присъединявам към съвета на Вампирското слънце - наистина е важно да не се поддадеш (в този момент) на изкушението да приглушиш болката си с алкохол!
УСПЕХ, каквото и да се случи / случва оттук нататък!
Аз лично не мога да повярвам как е възможно такова нещо?! Направо си мисля, че ни подбъзикваш нещо. Като ви видях с кака Ленче заедно си казах, че сте едно от олицетворенията за перфектната двойка. Моля те, ако не е много конфиденциално, сподели с другарите си (може и устно, на по чашка-пет) какво е предизвикало такава крайна реакция у такваз симпатична половинка на такъв уважаван левент на нашето общество.
И не на последно място - винаги можеш да разчиташ на най-заклетия си почитател и другар - Тоньо.
Като жена - част от перфектна двойка - мога да предположа какви са проблемите на такава жена: обикновено тя даже и ги е заявявала или намеквала, само че може би да не е била разбрана. Мисля, че една жена, казвайки "Еди какви си тежки думи", всъщност (може би) очаква да бъде опровергана. И един мъдър мъж (какъвто Мейкърът несъмнено е) би намерил решението, стига да се добере до проблема. Не в името само на детето, а (според мен повече) в името и на двамата "потърпевши", на които едва ли е приятно да седят до счупеното семейно корито.
Боре, приятелю, с теб сме в добро и в лошо.
И да припомня, че чуждото щастие отстрани винаги е голямо.
The Maker, съжалявам за този тежък период в живота ти. Но не може вечно да вали.
Ние винаги сме с теб. Прегръдки.
Седим си в окопите от двете страни на огневата линия. Днешният ден преминава според очакванията на поета - "ни дума, ни вопъл, ни стон".
Ама на туй отгоре почти си разбих дясното копито и цел ден куцам из печатниците, мамка му!
Прочее, приятели, отново казвам - голяма работа сте и са радвам, че ви има!
Бъдете здрави!
Но си оставам и оптимист за вашето бъдеще. Сигурен съм, че за тези 10 години сте имали много красиви моменти. Просто трябва да ги спомните и 2мата и те да избутата лошите. Понякога има и кризисни периоди както каза Яничка и си мисля, че в момента сте в един от тях. Скоро и аз бях в такъв с Марито. Мислех, че всичко ще свърши всеки момента, но в момента няма и помен от това, което е било преди 2 седмици. Говоренето му е майката според мен. (и да не забравяме накрая едно хубаво креватно джудо за черешка на тортата)
Стискам палци всичко да се оправи между вас. Сигурен съм, че и 2мата го заслужавате.