Час по Еxcel

Водя третия си поред 240 часов курс по Национална програма "Компютърно обучение на младежи". Тази група излезе най-схватлива от всички до сега. Ден предсрочно приключихме с целия материал и упражнения, научиха много неща които липсват в програмата. За това днес реших да направим малка пауза.

Сутринта излязохме на въздух и ги обучих да снимат с цифров апарат, да свалят, смаляват и коригират направените снимки. Направихме си e-mail-и, научихме се да прикачаме файлове към писма. Регистрирах ги и в www.bgizbori.org и тръпнейки в очакване на наградите усвоихме работата с ICQ, Skype и IRC. Забавно им е, защото виждам как се подсмихват в чата. 7 младежи от малко градче, които не са имали особен досег с компютри до този момент. Двама от тях роми, справящи се отлично като другите.

Имам трудности единствено с едно момиче, което се лекува от наркотична зависимост. В началото си мислех, че е недоспала, но баща й беше така съобразителен да ме осведоми навреме. Няма да успея да я направя отличничка, но съм доволен от резултатите, като се има предвид че никак неможе да се концентрира.

Не е леко да водиш занятия от 9 до 5... често се прибирам грохнал, заспивам рано, ставам през нощта, гледам някой филм, заспивам пак... и чакам уийкенда, когато се завръщам в Бургас за да усетя чрез приятелите си, че съм жив :)

Но и аз се забалвявам тук. В началото на курса на шега споменах, че чрез скенера може да се направи "снимка" на лице. Не очаквах изобщо, че единия ромски младеж ще си напъха главата там, за да види какво ще излезе. Предупредих го, разбира се да си затвори очите, а резултата донсесе много емоции на всички. Сега пък ги юркам в чата (изобщо не подозират, че си говорят и с мен).

В края на курса имаме три дни занятия по Интернет. След днешния ден, прекаран в нета ще ни е много по-лесно тогава. Но определено няма да им спомена за този сайт ;) Надявам се, не го открият никога!

Утре продължаваме с PowerPoint...