Опасни ли са чатовете за децата?

В България от няколко години се говори все по-усилено за IRC (Internet Relay Chat)-иначе казано, разговор по мрежата. В началото бе EF Net, американкса мрежа, чрез която доста българи, емигрирали в чужбина, можеха да осъществят контакт със сънародници, приятели и роднини. Това бе място, където се оформяха интересни идеи, дискутираха се важни проблеми или пък се научаваше нещо ново. Голяма част от хората гледаха на IRC като ценно място за информация, защото на повече от тях им се налагаше да влизат от работните си места, където работата им беше свързана по някакъв начин с Internet. Постепенно картината се промени. IRC се популяризира, след като цените за достъп от българските доставчици намаляха и се увеличи броят на Internet клубовете, които изникнаха като гъби след дъжд. Повечето нови потребители разбраха грешно IRC като място предимно за майтап, свалка и нон стоп купон. Непритежаващи друг компютърен опит те приеха компютъра главно като средство за развлечение
Важен въпрос е отражението на IRC върху крехката и неукрепнала психика на младите хора. Много родители напоследък са на мнение, че покупката на компютър за техните деца е най-добрият и полезен подарък за тях. Съображенията са все в полза на избора – развиват се умения, които са от особена ценност днес. Децата се увличат, компютърът не е играчка, към която можеш да загубиш интерес, всяка нова програма или игра донася огромно удоволствие. Децата се застояват все повече зад компютъра, прехласнати от необятните възможности, които им дава той. Родителите са доволни – децата стоят вкъщи и рискът от нежелана компания на пръв поглед е отстранен.
Докосвайки се до Интернет, децата усещат силата на информацията и тя ги впечатлява.
За съжаление точно тук Интернет прави лоша шега на всички ни. Децата попадат в IRC – но не го разбират правилно, усещането за виртуалност ги замайва все повече и повече. В IRC те могат да бъдат всеки – от Супермен до великия хакер. Постепенно представата им за света се изкривява. Намирайки приятели по съдба, те не се замислят над последствията, които понасят след нон-стоп стоенето в чата.
Цялостният поглед върху нещата се променя тотално, точно във възрастта, в която младежа формира своя мироглед и характер. Компютърът се възприема все повече и повече като средство за развлечение, и само като такова. Няма го стимулът да се научи нещо ново, нещо различно и полезно.
Повлечени от потока, те стоят по цяла нощ в чата, научават се да “убиват” времето си, вместо да го оползотворят. Книгата вече изглежда старомодна и жалка. Библиотеките, училищата вече не са незаменим източник на информация, телевизията и театърът направо бледнеят пред интерактивните възможности на компютъра. Бързото и напрегнато преглеждане и обработване на информация, кореспонденция, книги, статии, картини пред монитора заместват романтичните вечери, прекарани в книга в ръка, в удобното кресло. Освен това, младия човек започва да живее в свой измислен свят. Неговият псевдоним е лицето му пред останалите в чата. В чата едно момче, притеснително и отбягвано в реалния живот, има възможност да говори свободно с всеки като с равен. Има шанса да се почувства ценен и харесван. Усеща, че пред клавиатурата някак си по-лесно успява да формулира своите мисли и да изкаже правилно своето мнение. В същото време, реалния живот го подтиска все повече. Удобството да си анонимен, да отбягваш тема или разговор, да прекъсваш общуването без обяснения, с една саморазбираща се лекота променя поведението на чатера при общуването си с реалните хора. Навикът да пише в чата деформира речника му, затрупват го жаргонизми и изрази, неразбираеми за обикновения събеседник. Чатерът може да забележи, че му става все по-трудно да излага мислите си “в реално време” в свързан жив разговор. Младият човек се раздвоява. Неговите “мрежови” приятели го познават като оригиналния, весел и умен псевдоним. Лека полека младежът започва да се самоопределя като този си виртуален образ. Истинското му “Аз” бива изместено лесно от виртуалното. Компютърът и чатът стават единственото убежище за това дете на техниката. Проблемът се появява едва тогава, когато младия човек завърши училище и е време да подреди живота си – често доста късно. Чатерът осъзнава с голямо закъснение, че е пропилял ценното си време и не е постигнал нищо. Поглеждайки назад, той вижда колко много е изостанал, колко много е загубил. Всичко, което има, е една фалшива слава и малко знания със съмнителна практическа стойност. Сладкият унес, в който е преживял последните години, му е попречил да се шлифова в суровата школа на живота.
Излиза на улицата без никаква представа какво иска от себе си, кой е и какво може да направи. Връстниците, с които е учил, с които е израснал навремето, вече са над него. Някой са студенти, други работят и имат под себе си солидна основа за самочувствие. Радват се на плодовете на труда си. Всичко това го натъжава, но той не може да се откъсне – няма сили, а понякога не може да намери и нужната мотивация за това.
Предпочита да продължи по течението, пък каквото стане. Тогава идва и фазата на алкохола, наркотиците и все по-пълното вманиачаване. По-често момчето посяга към чашката и чата. Компанията на себеподобни, еднакво мислещи маниаци го успокоява и убива всеки напън на мисълта да се пробие път в омагьосаният кръг.
Това не са евентуални бъдещи проблеми и прогнози, предречени от учените психолози. Наркоманията от нов вид вече е факт и в нашата страна. Заслужава си да се замислим следващия път, когато посегнем към чата, дали не го правим, защото нещо ни липсва. Дали не е по-добре да не влагаме толкова много емоции в чат общуването. Знаем ли самите ние какво искаме от живота и бихме ли позволили да го опропастим чрез едно вманиачаване?!
Нека не злоупотребяваме с IRC.